Решение № 34 от 17.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Благоевград, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20241200500827 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба от Трето Основно Училище „Христо Ботев“ гр.

Сандански, ***, представлявано от директора Р С, чрез адв. Р. О, насочена срещу Решение № 139/07.06.2024 г., постановено по гр.д. № 1409/2023 г. по описа на РС Сандански.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се иска от въззивния съд да го отмени, както и да постанови друго решение по съществото на делото, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Сочи се с въззивната жалба, че делото е образувано въз основа на предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 222, ал. 4 от КТ и чл. 224, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 516 и 56 от КТ, предявени пред РС Сандански от ищцата В. Г. К. от гр.

Сандански, срещу ответника III ОУ „Христо Ботев“ гр. Сандански, за заплащане на сумата от 2 250,36лв., представляваща разликата между изплатеното брутно трудово възнаграждение /БТВ/ и полагащото се по Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.22г. БТВ, за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, на сумата от 4 125,66лв., представляваща разликата между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д011 192/10.08.2023г. към КТД от 06.12.2022г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и на сумата от 272,80лв., представляваща разликата между изплатеното и полагащото се на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен отпуск /ПГО/ за 16 дни, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане.

Сочи се с въззивната жалба, че ответника Трето ОУ „Христо Ботев“ гр. Сандански, чрез своя представител, са останали недоволни от Решение № 139/07.06.2024 г., постановено по гр.д.

№ 1409/2023 г. по описа на РС Сандански, с което обективно съединените искове са били изцяло уважени.

Не се оспорва с въззивната жалба, че страните са били обвързани в трудово правна връзка, считано от 10.09.1990г. до 01.07.2023г.; че със заповед на директора на училището трудовото правоотношение е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ; че при пенсионирането на ищцата, в заповедта на директора, е разпоредено изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни заплати и обезщетение по чл. 224, ал.

1 КТ за 16 дни неползван ПГО. Не се оспорва и това, че към датата на прекратяването, ищцата е заемала длъжността „старши учител общообразователен учебен предмет“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1 775лв. допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за 40г. и 11м. в размер на 710лв., а за периода от 01.01.2023г. до 30.06.2023г. й е заплащано месечно БТВ в размер на 2502,75 лв.

Не се спори, че при пенсионирането на ищцата е изплатено обезщетение за пенсиониране в размер на 11 работни заплати – 27 530,25лв., както и обезщетение за неползван ПГО, за 16 дни, в размер на 1 820,16 лв.

Не се оспорва от въззивната страна от фактическа страна също така, че на 06.12.2022г., между Министерството на образованието и науката, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното образование и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда Подкрепа и Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в България, е сключен КТД за системата на училищното образование с № Д01-269/06.12.2022г., в чл. 27 на който са определени минимални основни работни заплати, в сила от 01.09.2022г., за системата на предучилищното и училищното образование. Според § 3 от ПРЗ на КТД страните са постигнали споразумение, след влизане в сила на Закона за държавния бюджет /ЗДБ/ за 2023г. да предприемат действия за изменение на КТД.

Сочи се още с въззивната жалба, че е подписан Анекс № Д01-192 от 10.08.2023г. към КТД, с който са определени минимални основни работни заплати за системата на предучилищното и училищното образование и е изменена разпоредбата на чл. 27 от КТД, като е договорено основно възнаграждение за старши учител в размер на 1 763лв. В анекса е предвидено, че осигурените средства от държавния бюджет в размер на 524 млн.лв. ще се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуални заплати на заетите в системата на 2 предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически персонал и за съответните осигурителни вноски, както и че индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%.

Поддържа се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е установил, че разпоредбата на чл. 27 КТД има обратно действие, както и неправилно е установил размера на вземането. Развити са съображения с въззивната жалба, че обжалваното решение противоречи на разпоредбите на материалния закон – Закона за държавния бюджет, Кодекса на труда, Анекс от 10.08.2023г., КТД, Наредба № 4/2017 г.

Поддържа се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, заради извършеното тълкуване на разпоредбите на чл. 27, ал. 2 от Анекса към КТД, обвързано с извода в обстоятелствената част, че договореностите не изключват лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени.

Сочи се от въззивната страна, че първоинстанционното решение е неправилно, предвид игнорирано /като становище/ на писмото на един от участниците в договарянето – МОН, без да се зачете, че това писмо инкорпорира изложение на действителната воля на страните.

Поддържа се с въззивната жалба и оплакване за необоснованост, тъй като, по основния правен спор, аргументите, изложени от съда са недостатъчни. Районния съд не е аргументирал в достатъчна степен защо приема за правилна практиката по идентични спорове на съдилищата „на районно и на окръжно ниво“, които уважават подобни по предмет искове, а приложената от ответника практика счита за неправилна.

Основните доводи на жалбоподателят, чрез неговия пълномощник са, че съдът е постановил незаконосъобразно решение по искането на ищцата, с което е сезиран, тъй като по основния правен въпрос, който се свежда до това дали изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. се прилага за работниците и служителите с прекратени трудови договори и свързания с него въпрос – към кой момент следва да се определи кръга на лицата, по отношение на които се предвижда увеличение на трудовите възнаграждения, се е произнесъл в разрез с чл. 21 и 27 КТД; с чл. 516 и чл. 56 КТ и с ЗДБ за 2023 г.

За да приеме, че изменението на КТД от 10.08.2023г. се прилага за всички работници и служители в сферата на образованието, синдикални членове, които към 01.01.2023г. са полагали труд по трудово правоотношение, но към 10.08.2023г. са прекратили трудовите си договори, районният съд е приел, че с осигурените от държавния бюджет средства се преуреждат със задна дата и отношения относно работните заплати на лицата с прекратените трудови договори. Този извод на съда се оспорва с въззивната жалба като неправилен.

Сочи се във въззивната жалба, че ЗДБ за 2023г., обн. в ДВ бр. 66/01.08.2023г. утвърждава средства за увеличение на минималната работна заплата в сферата на предучилищното и училищното образование. Формулата за новите изчисления по чл. 282 от ЗПУО, се определя 3 в едномесечен срок от обнародването на ЗДБ. Въз основа на ЗДБ от 2023г., с Анекс от 10.08.2023г., се е изменил чл. 27 от КТД, като е определена минимална работна заплата за старши учител в размер на 1 763лв. В ал. 2 на изменения текст е посочено, че „...

Осигурените средства от държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя ...“.

Развити са съображения с въззивната жалба, че прецизният анализ на тази разпоредба на анекса /в т.ч. граматически и логически/, доставя информация, че от полученото увеличение, считано от 01.01.2023г., ще се ползват заетите в системата лица, а не и заемалите длъжност преди това, както и че сумите ще се разходват за съответните им вноски за осигуряване.

Сочи се, че в случая, ищцата не е „заето“ в системата лице, нито е лице, на което се дължат разходи за съответните й осигурителни вноски за сметка на работодателя. Ищцата е пенсионер и за нея кумулативните предпоставки на чл. 27, ал. 1 от анекса – заетост и осигурителен ресурс, не се прилагат.

Поддържа се с въззивната жалба, че текстовете на анекса не се отнасят за ищцата и според цялостното съдържание на изменението на чл. 27 на анекса в контекста на КТД, т.е. по систематично тълкуване. Анексът предвижда например средствата за непедагогическия персонал да достигнат определена стойност, а остатъчните средства да се използват за увеличение на допълнителни трудови възнаграждения или за допълнително увеличение на индивидуалната работна заплата. Смисълът при договарянето е бил бюджетните средства да се разпределят към активно работещите в сферата на образованието лица, а не към тези с прекратени трудови договори. Иначе, би съществувала разпоредба, допълнителните остатъчни средства да се разпределят към лицата с прекратени трудови договори.

Поддържа се становище от въззивната страна, че същият извод се налага и от третата алинея на чл. 27 от анекса, която сочи: Част от средствата по ал. 2 за увеличението на индивидуалните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и училищното образование в размер на 465 млн. лв. се разпределят по следния начин: 1.

Гарантират се минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал. 1, които отговарят на изискванията за заемане на съответната длъжност. 2.

Индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%...“. Акцентира се с въззивната жалба, че в този текст, с израза „към момента на увеличението“, се дава отговор и на основния спорен въпрос по делото – коя релевантната дата за увеличението – 01.01.2023г. или 10.08.2023г. застъпва се становище, че договарящите се, са възприели като момент на увеличението моментът на постигане на съгласие за изменение на КТД, както и че този момент не би могъл да се тълкува разширително. Това е така, заради ясната позиция на осъществяване на факта на увеличението във времето – увеличението на индивидуалните 4 заплати в образованието е станало на 28.07.2023г., с приемане на ЗДБ. Конкретното разпределение на бюджетните средства също има дата– извършено е на 10.08.2023г.

Развити са съображения от въззивната страна, че корелативно на горната логика стоят и действията, с които участниците /законодател и договарящи се страни/ извършват увеличението. За законодателя тази деятелност се изчерпва с приемане на държавния бюджет, а за договарящите се страни – с изменението на КТД. Тя има и конкретни дати, съответно 28.07.2023г. и 10.08.2023г.

Излагат се доводи с въззивната жалба, че датата на влизането в сила на ЗДБ със задна дата – 01.01.2023г., в частта относно образованието, е само моментът на прилагането на създаденото и договорено в друг момент увеличение на заплатите. Това се потвърждава и от Наредба № 4/2017 г., която не сочи за изменение на моделите на нормиране и заплащане на труда от 01.01.2023 г.