Решение № 10 от 20.01.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Ямбол, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Д. Василев при участието на секретаря М.П.М. като разгледа докладваното от Г. Д. Василев Административно наказателно дело № 20252330200572 по описа за 2025 година

Производството е образувано по жалба на К. Н. И. от гр. Т., против наказателно постановление /НП/ № 47-0000219/02.07.2025 г. на Началника на Областен отдел/ОО/“Автомобилна администрация“/”АА”/, гр. Ямбол, с което за нарушаване на чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП, на основание чл.178в, ал.5, пр.3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ му е наложено административно наказание глоба в р-р на 500 лв.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в с.з. Не се явява и упълномощения от жалбоподателя адвокат. Чрез процесуалния си представител в жалбата се иска отмяна на НП като незаконосъобразно от процесуална и материално-правна страна съобразно Директива 126/2006/ЕО.

Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено, а доводите на жалбоподателя за приложението на Директива 126/2006/ЕО да не се приемат за основателни.

Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 16.06.2025 г. на жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушение на чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП от св.Г. Р. Ц. П. – ст.инспектор при Областен отдел на „АА,”гр.Ямбол - в присъствието на св. Ц. П./колега на св. Р./, затова че на посочената дата, около 11.21 ч., в посока АМ „Тракия“ управлявал МПС ДАФ 1

ХФ 460 ФТ, с регистрационен № Т 1514 АМ от кат. № 3, с прикачено към него полуремарке ШМИТЦ КАРГОБУЛ СЦБ СЗТ, с регистрационен № Т 1749 ЕВ от кат. 04 и извършвал Обществен превоз на товари на територията на Република България по маршрут гр. Търговище - гр. Хаджидимово с товар тор, видно от товарителница серия М, № 789308 от 13.06.2025 г., като при проверката било установено, че водачът извършвал обществен превоз на товари без валидно удостоверение за психологическа годност, установено от система „Контрол“ на ИА „АА“. За водача има издадено удостоверение за психологическа годност с номер 593243, което е валидно до 28.09.2022 г.

Св. Р. връчил АУАН на жалбоподателя, който го подписал и получил.

На 02.07.2025 г. било издадено НП, с което на жалбоподателя е наложено горепосоченото административно наказание.

Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства - АУАН, НП, товарителница от 16.06.2025 г., справка от регистъра на психологическите изследвания на водачите, приети и прочетени от съда на основание чл.283 от НПК.

Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетелите-инспектори, т.к. същите са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондират с приетите и прочетени от съда писмени доказателства, поради което съдът кредитира показанията на инспекторите, които добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения при извършване на проверката.

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което е процесуално легитимирано да обжалва НП. Разгледана по сьщество, жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи при спазване на императивните разпоредби на ЗАНН, като съдът не споделя доводите на жалбоподателя и процесуалния му представител, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП съгласно цитираната Директива 2006/126. На жалбоподателя е разяснено точно и ясно кога, къде и какво административно нарушение е извършил от фактическа и правна страна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи, че 2 жалбоподателят е извършил умишлено посоченото в АУАН и НП административно нарушение, поради това, че не е подновил своето удостоверение за психологическа годност, чиято валидност е изтекла на 28.09.2022 г., далеч преди да влязат в сила визираните от процесуалния представител на жалбоподателя промени в чл.8 от Нар.№. 36/15.05.2006 г.

Това се установява и от приложената по делото справка от ОО “АА“, гр.Ямбол.

Съдът не споделя фактическите и правни изводи на процесуалния представител на жалбоподателя, изложени в жалбата, за това, че няма извършено нарушение, защото тригодишната валидност на удостоверенията за психологическа годност не следва да се прилагат, т.к. това противоречи на регламентацията, дадена с Директива 126/2006 г./ЕО и цитираното решение от 18.01.2024 г. по дело С-227/2022 г. на СЕС.

При така установената фактическа обстановка и с оглед събрания доказателствен материал, съдът приема, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя като административно нарушение на чл.178в, ал.5, пр.3 от ЗДвП за това, че е извършвал превоз на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В случая са налице всички обективни предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя - същият е имал качеството на водач на пътни превозни средства в състав, извършвал е превоз на товари и към момента на превоза не е имал валидно удостоверение за психологическа годност, като притежаваното от жалбоподателя удостоверение е било със срок на валидност до 28.09.2022 г. От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, знаел е, че за да извършва превоз на товари следва да има валидно удостоверение за психологическа годност и не е изпълнил задължението си на водач да проследи кога същото е било изтекло. Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие.

По отношение на изложеното в жалбата становище за несъответствие на българското законодателство със законодателството на Европейския съюз и позоваването на директния ефект на нетранспонирани или неправилно транспонирани директиви, съдът счита, че същото е неоснователно. За разлика от регламента, който се прилага във вътрешното законодателство на 3 държавите от ЕС веднага след влизането му в сила, директивата не е пряко приложима в държавите от ЕС. Тя трябва първо да се транспонира в националното законодателство, преди да стане приложима във всяка държава от ЕС. Посочената от страна на жалбоподателя Директива 2006/126/ЕО, на чието пряко приложение акцентира, е транспонирана в българското законодателство, като съгласно § 35 от ДР на ЗИДЗДвП /ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп., бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г./, нейните изисквания са въведени със ЗДвП. Действително, цел на Директива 2006/126/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства е хармонизирането на правилата относно свидетелствата за управление, включващи и конкретната периодичност на подновяванията им, както и утвърждаване на стандарти относно извършване на медицински прегледи за физическа и умствена годност за управление на МПС, като Директивата отчита, че доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя, когато свидетелството се издава и периодично след това. В чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС /Наредба № 36/ 15.05.2006 г./, на водачи на МПС и на председателите на изпитните комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания е посочено, че: при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Алинея 2 на същата разпоредба от Наредба № 36/15.05.2006 г. посочва, че удостоверението за психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото издаване, като съгласно, ал.4 лицата по ал.1 подлежат на психологическо изследване на всеки три години след датата на издаване на предходното удостоверение за психологическа годност. От 21.10.2022 г. вече е посочено, че то е безсрочно, но за да бъде безсрочно не трябва да е изтекла неговата валидност към 22.10.2022 г., докато в настоящият казус валидността на удостоверението е изтекла преди влизане в сила на визираните изменения. Няма валидно удостоверение към момента на промяната на закона, няма брезсрочност.

4

Според становището на жалбоподателя, след като с Директива 2006/126/ЕО е установено, че прегледите за психологическа годност следва да се правят само при издаване и последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС, то предвиденият тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, който не съвпада със срока за подновяване на СУМПС /петгодишен/, се явява в противоречие с Директивата.

Действително, въпросната Директива 2006/126/ЕО, не изисква различно доказателство от СУМПС относно удостоверяване на физическата, респективно умствената годност на водачите. Същевременно обаче, същата тази Директива дава възможност на държавите-членки да въведат в своето законодателство и по-специфични и строги изисквания и стандарти, предвид специфичната отговорност на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки. Съгласно чл. 7, § 3, б. "б. " Директива 2006/126/ЕО държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2/10 години за категории АМ, А1, А2, А, В, В1 и ВЕ и 5 години за категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1, D1E/, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение. В Приложение ІІІ към Директива 2006/126/ЕО са посочени минималните изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство със силово задвижване, като при водачите от категории C, CЕ, С1, С1Е, D, DE, D1, D1E /група 2/ се изисква преминаване на медицински преглед преди свидетелството за управление да им бъде издадено за първи път и след това преминаване на периодични медицински прегледи съгласно предвиденото в националното законодателство, като в т. 5 е предвидено, че стандартите, установени от държавите-членки за издаване и всяко едно последващо подновяване на свидетелствата за управление, могат да бъдат по-строги от изложените в Приложението. Следователно, Директивата предвижда въвеждането от държавите-членки на минимални стандарти и изисквания за физическа и психическа годност за управление на превозно средство, но същевременно предоставя възможността да уредят по свой начин материята, свързана с контрола върху годността на водачите и при необходимост да приемат построги стандарти от предвидените в Директивата, включително и да 5 предвидят по-кратки срокове от срока на свидетелството за управление, съобразявайки допълнителните рискове и опасности, свързани с управлението на моторните превозни средства, попадащи в дефиницията на тази група /група 2/. В случая, въведените по-строги изисквания към водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари в цитираната Наредба № 36/15.05.2006 г., съответно предвиждането и на административнонаказателна отговорност по чл.178в, ал.5, от ЗДвП е израз именно на тази приета от страната ни необходимост, предвид характера на осъществявания транспорт, поради което и не може да се счете, че е в противоречие с Директивата или цитираното решение на СЕС . Може би, възприетият от законодателя похват не е бил съвсем точният, доколкото същият би могъл, с оглед на приетата от него необходимост от по-чести прегледи за психологическа годност, просто да ограничи срокът на валидност на СУМПС на тези категории водачи, а не да въвежда изискване за представяне на още един отделен документ, защото това до голяма степен обезсмисля идеята относно въведения срок на валидност на СУМПС и какво същото доказва. Това, обаче е коригирано със съотвеното изменение от 21.10.2022 г., но то е неприложимо за удостоверение, което е с изтекъл срок на валидност. Независимо от това обаче, въвеждането на по-кратък срок на осъществяване на медицински прегледи относно психологическата годност, не може да се счете, че съставлява само по себе си противоречие с цитираната Директива, а нормата на чл.178в, ал.5 от ЗДвП е насочена именно към удостоверяване на психологическата годност на точно определен тип водачи и то именно в момента, когато извършват съответен вид превози. Нещо повече, именно в т. 8 и т. 9 от Преамбюла на Директива 2006/126/ЕО се вижда, че доказателство за изпълнение на задължението за умствена годност за управление на ППС от водачите, които се използват за превоз на товари и пътници, следва да се представят, когато СУМПС се издава, но и периодично след това, до цитираната по-горе промяна на законодателството.