Решение № 553 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501501 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

С решение № 374/19.01.2025г, постановено по гр.д.№ 755/2024г по описа на СГС, ГО, I-12 състав, е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ”” АД, ЕИК 040293319, да заплати на К. Д. Н., ЕГН **********, на основание, чл. 55, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 45173.71 лв. /представляваща левовата равностойност на 23096.95 евро/, която сума представлява натрупани парични средства на отпаднало основание по прекратен Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 45 173.71 лв. /представляваща левовата равностойност на 23096.95 евро/ до пълния претендиран размер от 49 873, 65 лв.

/представляваща левовата равностойност на 25 500 евро/; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в размер на 4185.81 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от сумата от 45173.71 лв. /представляваща левовата равностойност на 23096.95 евро/, за периода 03.05.2023 г. до 18.01.2024 г., като е отхвърлил иска за разликата над 4185.81 лв. до пълния предявен размер от 4 637.12 лв. и за датата 02.05.2023 г.,като неоснователен; на основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД , сумата в размер на 770 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерните действия на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО “АЛИАНЦ

БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ”” АД при едностранно прекратяване на Договор за смесена застраховка „Живот”, обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска за разликата над 770 лв. до пълния претендиран размер от 15 000 лв.;

1 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 5 754.99 лв.– разноски по делото по съразмерност.

Решението е обжалвано от ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ” АД, представлявано от юрисконсулт Д.З., в частта му, с която е осъдено дружеството да заплати сумата от 770лв. за обезщетение за неимуществени вреди, с доводи, че е неправилно. Сочи, че не е доказана причинно-следствената връзка между твърдените неимуществени вреди и прекратяването на застрахователния договор. Поддържа, че не са съобразени указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, съдържащи се в ППВС № 4/1068г. , съгласно които понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства, които съдът е длъжен да прецени в тяхната съвкупност, със съществуващата икономическа конюктура и обществено възприемане на справедливостта. Счита, че са неправилни изводите на съда относно обема на претърпените от ищцата болки и страдания и причината за тяхното възникване.

Поддържа, че от ангажираните по делото гласни доказателства се установява, че негативните преживявания на ищцата К. Н. са от прилагането спрямо съпруга й Н. на закона „Магнитски”, а не от прекратяването на застрахователния договор. Счита за недоказано, че прекратяването на договора за застраховка е довело да здравословни проблеми-високо кръвно налягане, невроза, падане на зъби и др.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърли исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 770лв. и да се присъдят направените по делото разноски за двете инстанции.

Ответната страна-К. Д. Н., представлявана от адв.Я. Т. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Подадена е насрещна въззивна жалба от нея срещу решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 770лв. до 15 000лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата претенция на 19.01.2024г до окончателното изплащане на обезщетението. Излага доводи, че съдът неправилно е оценил всички събрани по делото доказателства относно изживения първоначален шок, продължителни негативни емоции. Възразява срещу приетото, че от свидетелските показания се установява, че е започнала да страни от приятелския си кръг и да има проблеми със съня си от момента, в който съпругът й е попаднал под ударите на закона „Магнитски”, тъй като свидетелката И. К. Д. е посочила, че притесненията й са започнали от включването на съпруга й в списъка към закона Магнитски, но че състоянието й се е влошило когато застрахователят е прекратил договора, отказал е да заплати натрупаните суми, че ищцата й е споделила, че има проблеми със застрахователното дружество, а не като цяло тревоги по отношение на приложения закон „Магнитски”. Притесненията са били свързани с неочакваното прекратяване на договора и отказа да се изплати спестената сума по застраховката, като притеснението й за съпруга й е било, тъй като и неговият договор за застраховка е бил прекратен, поради което счита за неправилни изводите на съда, че основното притеснение е било продиктувано от включването на съпруга и в списъка по закона „Магнитски”.

Излага доводи, че определеният размер на обезщетението е занижен, тъй като съдът не е отчел, че застрахователното дружество е отказало заплащане по договора след отправена покана за доброволно изпълнение, че сумата е 58 пъти повече от минималната работна заплата, считано към годината на прекратяване на договора, че тази висока стойност е причинила сериозен стрес, че парите са спестявани в продължение на 17 години, че тъй като ползващи лица са били и децата й, то застраховката не е била само спестовна, но и като вид обезпечение за близките й в случай на преждевременна смърт.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до пълния предявен размер от 15 000лв., ведно със законната лихва от 19.01.2024г 2 до окончателното изплащане.

Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищцата по делото- К. Д. Н. е посочила, че на 09.11.2006 г. с ответника са сключили Договор за смесена застраховка „Живот”, обективиран в застрахователна полица № 1017007010/2006 г., с период на застрахователно покритие от 01.11.2006 г. до 01.11.2026 г. На 02.03.2023 г. К. Н. получила едностранно волеизявление /Писмо с изх. N 9 2-101-12021791/01.03.2023 г./ от страна на застрахователя за прекратяване на посочения договор, считано от 28.02.2023 г., без основание, мотиви н предизвестие. Процесният договор за смесена застраховка „Живот” бил прекратен незаконосъобразно едностранно от застрахователя. Основанията за прекратяване на застрахователния договор били уредени в чл. 354, ал. 1 и ал. 2 от КЗ. Застрахователният договор можело да бъде прекратен само и единствено на основанията, предвидени в КЗ и на тези, съдържащи се в самия договор.

Редът за прекратяване на застрахователния договор по чл. 353 КЗ не бил спазен. Освен че договорът е прекратен без предизвестие /което не може да бъде по-малко от месец/, застрахователят го е прекратил и преди изтичане на текущия застрахователен период. В резултат на това поискала да й бъде изплатена сумата от 25 550 евро, представляваща сбор от 17 вноски по 1500 евро, които са внесени от нея, в качеството й на застраховащ и застрахован до датата на неправомерното и едностранно прекратяване на договора. Това искане било обусловено от факта, че застрахователният договор е със смесен характер – изплащане на застрахователни суми в случай на смърт, както и спестовен такъв – при доживяване края на срока на застраховката. Счита, че не се дължи единствено откупната стойност, а пълната стойност по договора, доколкото откупна стойност се дължала само ако договорът бъде прекратен от застрахования. В отговор на това искане ответникът отказал да изплати премиите по застрахователна полица, с което се увреждали правата й, тъй като договорът имал и спестовен характер. Претендира е лихва за забава от датата на изтичане на срока за доброволно плащане. Неизплащането от страна на ответника на дължимите суми нарушавало интересите й. Незаконосъобразните действия на ответника предизвикали у нея безпокойство, страх, тъга и чувство на безсилие, била в стресова ситуация. Изпитвала силно смущение и тъга, повишило се кръвното й налягане, засегнати били достойнството и основните й права. Търпяла неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на ответника по прекратяване на договора и отказ да върне платени суми по застрахователния договор.

Претендирала е да бъде осъдено ЗАД „Алианц България Живот“ АД да й заплати сумите: сумата от 49 873, 65 лв., представляваща левовата равностойност на 25 500 евро, която представлява натрупани парични средства на отпаднало основание - прекратен Договор за смесена застраховка „Живот” – обективиран в Застрахователна полица № 1017007010/2006 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата; сумата от 4 637.12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 49 873.65 лв., за периода от 02.05.2023 г. до 18.01.2024 г.; сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на завеждането на исковата претенция /19.01.2024 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Ответната страна ЗАД „Алианц България Живот“ АД е оспорила исковите претенции.

Не е оспорила наличието на застрахователен договор, който бил прекратен от застрахователя, считано от 28.02.2023 г. Откупната стойност по договора към 28.02.2023 г. била 22 026.62 евро. Не е оспорила иска до този размер, но го е оспорила за разликата до 25 3

500 евро. Оспорила е настъпването на неимуществени вреди и причинно-следствена връзка между сочените неимуществени вреди и прекратяването на договора. Липсвали доказателства за търпени неимуществени вреди и за увреждания на здравето на ищцата.

Претенцията била завишена, поради което оспорила и размера на претендираните неимуществени вреди. Възразила е, че причина за тях е включването на А. Н. в закона „Магнитски“, който бил приложим и по отношение на дружеството и е възможно било включването му в санкционен списък с неблагоприятен ефект.

С решението съдът е уважил частично предявените искови претенции, като в частта относно исковата претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД за обезщетение, представляваща натрупани парични средства на отпаднало основание по прекратен договор за смесена застраховка „Живот” по застрахователна полица № 1017007010/2006г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата претенция 19.01.2024г до окончателното изплащане на сумата и в частта й, с която е отхвърлена за разликата над 45 173.71лв. до 49873.65лв. левова равностойност на 25 500евро и по иска по чл.86, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 45173.71лв /в евро 23096.93евро/ за периода 3.05.2023г до 18.01.2024г, и отхвърлен за разликата над 4185.81лв. до пълния предявен размер от 4 637.12лв. и за датата 2.05.2023г като неоснователен, е влязло в сила като необжалвано.

Пред въззивната инстанция спорът е по отношение на исковата претенция по чл.49 вр. с чл.45 в. с чл.52 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неправомерни действия на застрахователното дружество-едностранно прекратяване на договор за смесена застраховка „Живот” по застрахователна полица № 1017007010/2006г., ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата претенция 19.01.2024г до окончателното изплащане на сумата.

За да се уважи исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди следва да се установи, че е извършено противоправно действие, причинило вреди и е налице връзка между тях. Съгласно ТР №4/29.01.2013г на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 4/2012г. се приема, че е допустимо да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжникаобезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.