Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1356 от 01.10.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1451/2024
Вид
Решение № 1356
Подписан
01.10.2025
В сила
05.11.2025
Състав
Петя Георгиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г.а при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Петя Г.а Търговско дело № 20241100901451 по описа за 2024 година

Софийският градски съд е сезиран с предявен от „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, с ЕИК 200375696, против „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК 128001319, иск с правно основание с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждането му да заплати:

23 632,38 евро, главница, представляваща 90 % от сбора от двете прехвърлени вземания по фактура № 2000000893 от 11.06.2021 г. на стойност 24 091 евро и фактура № 2000000908 от 25.06.2021 г. на стойност 2167,20 евро, както и законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

7631,50 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от 15.10.2021 г. до 15.07.2024 г. Моли съдът да присъди и сторените в производството съдебни и деловодни разноски.

С исковата молба се твърди, че между „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, от една страна като Клиент и „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД („Банката“), от друга страна като Фактор, е бил сключен договор за факторинг № 50/31.05.2021 г., с включени следните услуги: администриране и следене на прехвърлените вземания; финансиране – авансово плащане на 90 % от стойността на цедираните фактури; събиране на вземания от купувачите; покритие на кредитния риск и гарантиране на плащането на всички неоспорени фактури, които влизат в одобрения кредитен лимит на дадения купувач.

След направено пълно проучване от банката-ответник одобрен купувач е дружеството S. R. LIMITED, VAT GB 705325952, а одобреният кредитен лимит е 200 000 евро, като се финансира само лимита до 180 000 евро, с отложено плащане до 30 дни.

Като приложение към Договора са подписани и Специални условия, които имат приоритет пред Общите условия. В тях е уговорено, че Клиентът прехвърля на Фактора вземания и той става техен титуляр, считано от датата на описа. В допълнение към т.4.3.1 от Общите условия е уговорено, че търговските вземания следва да бъдат прехвърлени от Клиента на Фактора в 30 дневен срок от издаване на фактурата за доставена стока или извършена услуга. Прехвърлените фактури следва да бъдат платени авансово до 90 % от 1 стойността им.

Ищецът твърди, че на 04.06.2021 г. е изпратил първата поръчка до S.

R. LIMITED, които са посочили адрес за доставка във Франция, а не във Великобритания, като стоката е доставена на 16.06.2021 г. На 26.06.2021 г. е изпратил втора поръчка, която също е доставена до адрес във Франция на 30.06.2021 г.

Съгласно опис на прехвърлените вземания A-0007817 на 30.06.2021 г., ищецът е прехвърлил на ответника вземанията по фактура № 2000000893 от 11.06.2021 г. на стойност 24 091 евро и фактура № 2000000908 от 25.06.2021 г. на стойност 2167,20 евро, издадени във връзка с направените доставки на стоки във Франция.

Във връзка със задължението си по т. 4.3.5 от Общите условия на 21.05.2021 г., ищецът изпратил на S. R. LIMITED уведомление, че прехвърля вземанията си на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и че само чрез плащане към банката ще се погасят.

Ищецът сочи, че е изпълнил изцяло задълженията си към купувача и Фактора, но до настоящия момент ответникът не е заплатил сумите във връзка с прехвърлените вземания, нито ги е прехвърлил обратно. На 25.02.2022 г. ищецът е изпратил покана за плащане на банката за всички прехвърлени вземания с купувач и длъжник S. R.

LIMITED за сумата от 111 194,40 евро. Банката е изпратила отговор на 10.03.2022 г., с който отказва плащане, като посочва няколко причини. Във връзка с фактура № 2000000857 издадена на 23.04.2021 г., на стойност 84 936,20 евро, банката, твърди че вземанията по нея са възникнали преди повече от 30 дни от датата на влизане в сила на договора за факторинг, поради което и на основание т. 4.2, буква „ii“ от общите условия във връзка с тази фактура не се пораждат задължения за фактура.

По отношение на останалите две фактури № 2000000893 от 11.06.2021 г. на стойност 24 091 евро и фактура № 2000000908 от 25.06.2021 г. на стойност 2167,20 евро, банката, твърди че са получили необходимите документи и са ги завели в системата им на 01.07.2021 г., с падеж на плащане 15.07.2021 г., но не са получили плащане от S. R.

LIMITED. След проведени разговори с представители на дружеството, те заявили, че нямат сключен договор с „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, не са изпращали поръчки до него, не са получавали стоки от него и нямат регистриран бизнес адрес във Франция. Банката посочила в писмото, че вземанията по процесните фактури не са действителни и отговорността на фактора не може да бъде ангажирана на основание различно от посоченото в Общите условия, а именно финансови затруднения на длъжника. Според банката не е възникнало валидно задължение да изплати сумите на клиента.

Ищецът твърди, че на фактора са представени документи, от които се установява, че между „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД и S. R. LIMITED са възникнали отношения по търговска продажба, за която са издадени фактури, които са подписани и от двете страни по сделката, бележки за доставка и ЧМР товарителница.

Процесните фактури съдържат и изричното изискване на банката, длъжникът да се уведоми, че фактурата е прехвърлена на банката-фактор и плащането следва да се извърши на нея.

Сочи, че и двете вземания са действителни сделки по смисъла на ТЗ, с падеж на плащане 15.07.2021 г.

Според ищеца съгласно т. 3.9 от Общите условия за цялата сума на одобрения кредитен лимит, факторът поема риска от неизпълнение на финансовите задължения на длъжника поради финансови затруднения и поема разходите за неплатените от длъжника вземания.

Сочи, че в случая кредитният лимит е 180 000 евро, фактурите не са оспорени от страна на купувача, а неплащането от S. R. LIMITED се дължи на финансови затруднения.

Твърди, че съгласно т. 3.10 от Договора за факторинг, за неизпълнение на финансовите задължения се счита неплащане от страна на длъжника на ликвидно и изискуемо вземане 2 след изтичане на 90 дни след първоначалния падеж, а именно 15.10.2021 г., като след тази дата ищецът има право да претендира заплащането на сумите по процесните фактури.

ОТВЕТНИКЪТ оспорва исковете, като твърди, че са изцяло неоснователни и недоказани. Поддържа, че е сключен Договор за факторинг № 50/31.05.2021 г. с „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, състоящ се от Общи и Специални условия. В изпълнение на договора за факторинг ответникът е предоставил съгласие единствено вземанията от дружеството S. R. LIMITED, с регистриран адрес 400 Oxford St, London, W1A 1AB, United Kingdom да бъдат цедирани от ищеца. Сочи, че за него не е възникнало задължение на финансиране на процесните фактури съгласно условията на Договора за факторинг и същите не са одобрени от него. Поддържа твърдения, че в резултат на измама, ищецът е извършил доставки на стоки на друг получател, представящ се за S.

R. LIMITED, но различно от това дружество.

След като настъпил падежа на процесните фактури и не постъпило плащане, ответникът поискал допълнителна информация за извършените доставки и направил неуспешен опит да установи контакт с S. R. LIMITED. Твърди, че се свързал със застрахователя, който предоставял кредитно покритие на длъжника. Той го свързал с S. R. LIMITED. С писмо на 07.12.2021 г. длъжникът уведомил банката, че няма сключен договор с „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, не са изпращани поръчки и нямат регистриран адрес във Франция.

Според ответника ищецът е станал жертва на измама, за която имало очевидни сигнали още при първоначалното запитване от мнимото дружество S. R. LIMITED.

Електронните пощи, по които двете дружества водели преговори за сключване на сделката били изписани с грешка в името на дружеството и съдържали една буква ”s” в повече – [email protected] и [email protected]. Освен това ответникът твърди, че в цялата кореспонденция имало много правописни, технически и граматически грешки в оригиналния английски текст, които са били направени от представящия се за служител на английското дружество S.М.. Ответникът посочва, че в издадените от ищеца фактури бил вписан несъществуващ ДДС номер, като стоките били доставени в различни градове във Франция, при положение, че дружеството е регистрирано във Великобритания. Също така нямало данни стоките да са получени от упълномощен представител на S.

R. LIMITED. Твърди, че ищецът не е положил грижата на добрия търговец в отношенията си със своя длъжник и се опитва да прехвърли финансовата отговорност за своята небрежност на банката.

Ответникът сочи, че след направено проучване на S. R. LIMITED е предоставил одобрение за цедиране на вземания от него, но не и по отношение на други лица, дружества или организации, които се представят за одобреното дружество. Банката е била запозната със съдържанието на водената кореспонденция с мнимия купувач след неплащане на фактурите и е била в обективна невъзможност да сигнализира на ищеца за очевидната измама, в която дружеството попада.

Съгласно т. 1.5. от Договора за факторинг, „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД се е задължило да прехвърля вземания, произтичащи от действителни сделки, а според ответника в настоящият случай не се касае за действителен договор и затова в патримониума на ищеца изобщо не е възникнало вземане спрямо реалния одобрен от банката търговец, което да е годен предмет на прехвърляне по Договора за факторинг, а за банката не е възникнало валидно задължение за финансиране на съответните фактури.

Твърди, че доставката на стоки на лице, различно от одобрения длъжник по Договора за факторинг е обстоятелство, което изключва отговорността на банката и нейното задължение за предприемане на каквито и да било допълнителни действия. В случая не се 3 касае за финансови затруднения на дружеството S. R. LIMITED, а за мнимо лице /организация/, която се представя за него. Посочва, че не е ясно кое лице и на каква длъжност е подписало процесните фактури и представените два броя CMR товарителници. Твърди, че фактурите от една страна и товарителниците от друга страна са подписани от различни лица.

Ответникът сочи, че трябва да финансира всички неоспорени фактури, но в конкретния случай дружеството S. R. LIMITED ги е оспорило категорично с твърдението, че няма сключен договор с „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, че не са направили поръчки за покупка на стоки и нямат регистриран бизнес адрес във Франция.

Първоначално, ответникът е начислил такси и комисионни във връзка с процесните фактури на „ХЕЛТИ ФУУДС ЕНД ДРИНКС“ ООД, но след установяване на очевидната измама не ги е събрал. Моли исковете да бъдат отхвърлени и да им се присъдят направените разноски в производството.

С допълнителната искова молба, ищецът твърди, че ако в действителност се касае за измама, то той не е знаел за измамната схема, която е била приложена спрямо него и през цялото време е бил убеден, че договаря с представител на одобрения от банката длъжник.

Сочи, че още преди подписването на Договора за факторинг, е попълнил информация за предложените купувачи, като е посочил електронната поща, за която ответникът твърди, че е очевидно недействителна или измамна, но въпреки това не е направил никакви възражения.

По отношение на възражението на ответника, че приложените като доказателство по делото фактури и товарителници са подписани от различни лица, ищецът твърди, че подписите са изпълнени от едно и също лице.

До момента на получаването на писмото от банката, с което е отказано на ищеца да се изплатят 90 % от фактурираната сума, той твърди, че не е знаел и е нямало как да разбере, че договаря с несъществуващ купувач, а не с истинския. Сочи, че е информирал служител на ответника на 30.04.2021 г., в 15:15 ч., че доставката ще се извърши във Франция, а не в Англия, но въпреки това от страна на банката тази информация не е била отчетена като индикация за измама, което впоследствие се твърди в отговора на исковата молба.

Според ищеца единствен титуляр на процесните вземания е банката и рискът за неплащане на длъжника е изцяло за нейна сметка. След като вземанията са прехвърлени, ответникът нито е изисквал допълнителни документи от ищеца, нито е предприел действия за разваляне на цесията, нито е цедирал обратно вземанията.