Решение № 302 от 17.04.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Сливен, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20242230102582 по описа за 2024 година Предявен е отрицателно установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 439, ал. 1 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Д. и Г. Г.и срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с която се твърди, че на 10.05.2024 г. е връчено съобщение, с което са уведомени, че на основание издаден Изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.

№566/2009 г. по описа на РС Сливен е образувано изпълнително дело №202329150401156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г.. Длъжникът по това изпълнително дело е В.Н. Г.а, която е починала. На наследниците е предоставен двуседмичен срок, на основание чл.51 от ЗН, в който писмено да заяви дали приема или се отказва от наследството на 1 своята майка - В.Н. Г.а.

На основание на посочения изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 566/2009 г. по описа на РС Сливен е образувано изпълнително дело по описа на ЧСИ Поля Руйчева, което е прекратено през 2015 година на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. Последното изпълнително действие по това прекратено изпълнително производство е било на 05.07.2012 година, което е отбелязано на лицевата част на изпълнителния лист (повече от 10 години преди образуването на изпълнително дело №202329150401156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г.).

Сочи, че конкретните задължения за главницата е налице относима погасителната давност, визирана в нормата на чл.110 от ЗЗД, а именно с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които закона не предвижда друг срок. Давностния срок за лихвите е тригодишен. Няма доказателства, сочещи на факти, от които да се изведе извод, че е налице прекъсване на погасителната давност по отношение на вземанията от момента на издаването на изпълнителния лист.

Съгласно т.10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за 2 доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение.

Сочи, че в тълкувателното решение изрично е посочено, че прекъсва давността - насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан.

Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, вземането е станало изискуемо към момента на издаването на изпълнителния лист. на

Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване главното вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, а в разпоредбата на чл. Ш, б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна погасителна давност се погасяват вземанията за лихви, поради което са погасени по давност и тези вземания.

Предвид гореизложеното, моли съда да постановите решение по силата на който да признаете за установено по отношение на „Агенция за Събиране на вземания" ЕАД, че Д.

3

П. Г. и Г. П.а Г.а - В. не дължат сумата от 1 267,20 лв. (хиляда двеста шестдесет и седем лева и двадесет стотинки) главница и 26,84 лв. (двадесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) разноски по изп.дело, поради погасяването им по давност.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество, с който счита исковата молба за основателна

Твърди, че процесното вземане, обективирано в издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 566/2009 г. по описа на РС Сливен, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 1156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г. с рег.

№ 915 при КЧСИ е погасено по давност, с което признава иска.

Моли съда да постанови решение, съобразно фактите и обстоятелствата в исковата молба и в отговора на исковата молба и да присъдите на ответното дружество „Агенция за събиране на вземания" ЕАД направените в хода на делото съдебни разноски в размер на 350.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

В случай, че представител на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД не се яви на първото по делото заседание, същото да се гледа в тяхно отсъствие. В случай, че ищецът представи писмени доказателства или направи доказателствени искания да им предоставите възможност да се запознаем с тях и да вземем становище по тях, както и да 4 ангажираме допълнителни доказателства. Претендират за присъждане на направените по делото разноски. Моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК направените от ищеца разноски в настоящото производство да бъдат възложени в негова тежест. В случай че съдът приеме, че е доказано извършването на разноски от насрещната страна в настоящото дело и същите са в размер над минималния адвокатски хонорар, правим възражение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, да се намали същия при съобразяване на дадените разяснения в Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22.

В с.з. ищците не се явяват, представляват се от пълномощник, който счита предявените искове за основателни и моли за уважаването им. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответната Агенция, редовно призована не се представлява. С нарочна молба счита исковете за допустими и основателни. Признават обстоятелството, че действително вземането обективирано в изпълнителния лист по ч.гр.д. № 566/2009 г. е погасено по давност, който е предмет на изпълнително дело № 1156/23 г. по описа на ЧСИ Г..

Признават, че последното изпълнително действие е датирало от 05.07.2012 г. е погасено по давност. Претендира за присъждане на разноски, тъй като ищците са дали повод за образуване на производството. Претендират за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 350 лв. за юриск. възнаграждение.

5

Съдът като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, прие следното от фактическа страна:

С молба от 17.05.2022 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 566/2009 г. по описа на СлРС е образувано изпълнително дело № 202329150401156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г.. Длъжникът по това изпълнително дело е В.Н. Г.а, която е починала. Предоставен е двуседмичен срок, на основание чл.51 от ЗН на наследниците, в който писмено да заяви дали приема или се отказва от наследството на своята майка - В.Н. Г.а. Съобщението е връчено на наследниците на 10.05.2024 г.

На основание - чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнително д е л о 202329150401156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г. е прекратено през 2015 година. Последното изпълнително действие по това прекратено изпълнително производство е било на 05.07.2012 година, което е отбелязано на лицевата част на изпълнителния лист (повече от 10 години преди образуването на изпълнително дело №202329150401156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г.).

Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена от представените по делото писмени доказателства.

Въз основа на така приетото за установено съдът направи следните правни изводи:

Предявен е отрицателно установителен иск за 6 недължимост на вземанията по изпълнително дело

№202329150401156/2023 г. по описа на ЧСИ Г. Г., поради изтекла погасителна давност. Позовават се на т.10 от ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсва с предприемането на което и да е изпълнително действие, в рамките на определен изпълнителен способ. Във въпросното тълкувателно решение изрично е упоменато, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното производство, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на извършването на разпределение.

Сочи, че в тълкувателното решение изрично е посочено, че прекъсва давността - насочване на изпълнение, чрез налагане на запор или възбрана, извършването на опис и оценка на вещите, насрочването и извършването на продан.

Не е изпълнително действие подаването на молба от взискателя за образуване на изпълнително дело с посочването на изпълнителни способи и възлагането на ЧСИ на правомощия по чл.18 от ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай, вземането е станало изискуемо към момента на издаването на 7 изпълнителния лист.

Съгласно разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасяват и произтичащите допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла, а в разпоредбата на чл. Ш, б.в от ЗЗД с изтичането на тригодишна погасителна давност се погасяват вземанията за лихви, поради което са погасени по давност и тези вземания.

В хода на производството е направено признание на исковата претенция, че действително вземането обективирано в изпълнителния лист по ч.гр.д. № 566/2009 г. по описа на СлРС е погасено по давност, предмет на изпълнително дело № 1156/23 г. по описа на ЧСИ Г. Г., тъй като последното изпълнително действие е датирало от 05.07.2012 г.

Съдът не следва да излага подробни мотиви, предвид признанието на иска.

Относно направеното възражение на основание чл.78, ал.2 от ГПК за възлагане на разноски при признание на иска от ответното дружество, съдът счита следното:

Предвид естеството на настоящото производство и това, че частния съдебен изпълнител, както и настоящия съдия-докладчик са в обективна невъзможност, произтичаща от закона да се позоват служебно на изтекла погасена давност. Това става едва след възражение от лицето имащо правен интерес за това. От друга страна изпълнителното производство е заведено именно по почин на длъжника, като се предполага знанието на взискателя за изтекла погасителна 8 давност спрямо вземанията още към момента на образуване на изпълнителното производство, т.е. от ответното дружество по настоящия процес.

Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс е основно процесуално средство за защита на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Чрез този иск длъжникът оспорва не процесуалното право на принудително изпълнение, а самото изпълняемо материално право, т.е. притезателното право, което подлежи на удовлетворяване в изпълнителното производство – кредиторовото вземане. В конкретия случай е безспорно, че кредиторът е инициирал последно образувания изпълнителният процес, то длъжниците се оказват „принудени“ да предяви този иск срещу взискателя, включително и когато спорното вземане е погасено по давност, доколкото погасяването на същото по давност не е сред изчерпателно изброените в чл. 433, ал. 1, т. 1-8 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство и може да бъде релевирано само по съдебен ред, в настоящия исков процес, като в резултат на настоящото производство, ищците може да се сдобият с влязло в сила решение, представянето на което на съдебния изпълнител вече представлява основание за прекратяване на изпълнителното дело по чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Съвсем логично е при успешното провеждане на такъв процес ответникът взискател да бъде осъден да плати на ищците длъжници направените от 9 последните разноски в производството на основание общата разпоредба на чл. 78, ал. 1 ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответното дружество, съразмерно с уважената част от иска.

Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d96029d-9cff-4871-b428-597be107476d