Решение № 3167 от 07.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3167 гр. Пловдив, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330112260 по описа за 2022 година

Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК.

Образувано е по искова молба от “Фууд Ленд” ООД срещу „Недежда-2000“ ЕООД, с която са предявени обективно съединени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2400 лева - главница, представляваща подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл.

230, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД, поради отпадане на основанието за нейното плащане – разваляне на договор за наем на недвижим имот, сключен на 09.02.2022 г. между „Фууд Ленд 2000“ ООД и „Надежда – 2000“ ЕООД, по силата на който длъжникът следвало да предостави на кредитора за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ обект за бързо хранене, находящ се в ...... и 100 лева, претендирана частично сума от общо вземане в размер на 5100 лева - дължима на основание чл. 230, ал. 2, предл. последно от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени вреди поради неизпълнение на договорното задължение на длъжника за предаване на имот, годен за използване за уговореното предназначение, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 25.05.2022 г., до окончателното погасяване на вземането, за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7488/2022 г. по описа на ПРС.

В исковата молба и в допълнителни молби от 26.09.2022, 18.10.2022 г. и от 07.11.2022 г. се излагат твърдения, че на 09.02.2022 г. между „Фууд Ленд 2000“ ООД и „Надежда – 2000“ ЕООД бил сключен устен договор за наем на недвижим имот, по силата на който длъжникът следвало да предостави на кредитора за временно и възмездно ползване недвижим имот, представляващ обект за бързо хранене, находящ се в .... В деня на сключване на договора заявителят заплатил на длъжника в брой сумата от 1200 лева, представляваща наемна цена за м. февруари 2022 г., както и сумата от 1200 лева, представляваща депозит по сключения договор, но констатирал, че наетият имот не отговаря на уговореното в договора и не бил годен за ползване по предназначението му, като обект за бързо хранене. Длъжникът не предприел мерки за привеждане на наетия обект 1 в годно съС.ие съгласно уговореното в договора. Поради неизпълнение на поетото от наемодателя задължение да предостави годна за ползване вещ, със заявление от 10.03.2022 г. наемателят „Фууд Ленд 2000“ ООД развалил договора за наем. Поради разваляне на договора, отпаднало и основанието за плащане на сумата от 2400 лева. Във връзка със сключения договор за наем и използването му с предназначение обект за бързо хранене, кредиторът направил значителни разходи за техници, които да проверят годността на електроуредите, хранителни стоки, които се развалили, както и други разходи във връзка със стартирането на работа на обекта с уговореното предназначение, поради което претендира и обезщетение за настъпилите вреди от неизпълнението. Сумата от 100 лева – частичен иск е формирана от следните вземания – 60 лева за закупуване на касов апарат, 20 лева – за закупуване на кантар, 10 лева – за закупуване на хранителни стоки, 5 лева – за предоставяне на консултантска услуга за сключване на договор за наем с ответника и 5 лева – закупени от ищеца пластмасови и найлонови опаковки.

Въпреки множеството разговори ответникът не е заплатил стойностите по фактурите, въпреки изпълнението от страна на ищеца, което поражда интереса на ищеца да предяви исковете.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорват исковете по основателност. Счита, че претенцията за връщане на получен авансов наем по развален договор не е основателна, доколкото договорът за наем не бил развален. Счита, че изпратеното заявление от 10.03.2022 г. не притежавало реквизитите на изявление по чл.87 ЗЗД, доколкото не е даден срок за изпълнение, не е направено и предупреждение, че след изтичане на срока ще се счита договора за развален. В заявлението пишело, че договорът се прекратява, а не разваля. Записано било, че се иска прекратяване считано от конкретна дата 10.03.2022 г., което отново навеждало на извод, че се иска прекратяване на договора, а не разваляне, което настъпвало със задна дата. Ответникът приема, че със изпратеното му заявление ищецът иска прекратяване на договора, но доколкото не е дадено съгласие за това от ответника, то същият приема, че това заявление представлява едномесечно предизвестие за прекратяване на договора и той действително е прекратен на 10.04.2022 г. От горното следвало извода, че ищцовото дружество е останало задължено с наема за месец март 2022 г. в размер на 1200 лева, която сума до момента не е платена, поради което се прави възражение за прихващане на вземането на ищеца в размер на 1200 лева, платен депозит с вземането на ответника за месечна наемна вноска за месец март 2022 г. в размер на 1200 лева. Наред с горното считам, че не са налице предпоставки за разваляне на договора, доколкото не е налице неизпълнение на задължения на ответника. Твърди се, че ищецът е бил запознат изцяло със съС.ието на наетия обект още от 13.01.2022 г. когато е бил сключен първоначалния договор за наем между ответника и физическото лице Н. М. - /у. на ищеца/.

Макар този договор да не е влизал в сила, то управителя на ищеца е знаел, че наетия имот представлява студентски стол в сграда за обществено хранене – публична държавна собственост и че в качеството на наемател следва да спазва санитарно – хигиенните и противопожарните правила и норми на ТУ – София, филиал Пловдив /чл.7, т.5 от договора/.

Оспорва страните да са имали уговорка, че наемното помещение ще се ползва като ресторант, с описаното за целта оборудване от посочените от ищеца електроуреди, както и че било задължение на наемодателя да осигури оборудване от мебели, различни от тези, които са се намирали в обекта в момента на огледа. Оспорва да са се споразумявали в обекта да има касов апарат и кантар. Оспорва се, че през месец февруари 2022 г. имотът не се е ползвал по договорното му предназначение, което да е станало по вина на ответника с твърдение за неработещи електроуреди, за липсващи разрешителни документи, което било основание договорът да бъде развален. Твърди се, че повредата в електроуредите е могло да се установи за 10 мин. при пускането им, като от януари до март 2022 г. е минал доста дълъг 2 срок за установяване на това обстоятелство. Признават, че през месец март 2022 г. по оплакване от наемателя за неработещ конвектомат, ответникът е изпрати специалист – техник, който да отстрани повредата. Специалистът установил, че уредът работи, няма повреда по него, а наемателят не знае как да работи с него. Наред с това се твърди, че всички уреди в имота са предоставени на ищеца в началото на договора за наем работещи и годни за употреба. Оспорва за ищеца да са настъпили вреди от неизпълнение на задължение на ответника, доколкото на първо място такова неизпълнение няма и на второ място вредите нямат причинно - следствена връзка с твърдяното неизпълнение. Не се доказвало, че в обекта са съхранявани хранителни продукти, закупени от ищеца, а и срокът на годност на тези продукти надвишава с месеци наемния период. Счита, че закупуването на касов апарат е в изпълнение на задължението на ищеца, като търговец да разполага с такъв С оглед изложеното се иска отхвърляне на исковете.

Пловдивският районен съд, XXII състав като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.55, ал.1, пр.3, във вр. с чл.230, ал.2, пр.3 ЗЗД и чл.230, ал.2, пр. последно ЗЗД.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане на претендирания от ищеца като подлежащ на връщане депозит в размер на 1200 лева с насрещно свое вземане към ищеца в размер на 1200 лева – незаплатен наем за месец март 2022 г. с правна квалификация чл.232, ал.2 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи, че между него и ответника е възникнало наемно правоотношение, с твърдяния предмет и посочените параметри, уговорките как да бъде оборудвано помещението какво да включва същото, че задължение за оборудване на помещението е било в тежест на наемодателя, изпълнение на договорните си задължения, че е заплатил на ответника сума в размер на 1200 лева – депозит и 1200 лева – наемна вноска за месец февруари 2022 г., че е развалил договора за наем, че е претърпял вреди в резултат от неизпълнение на задължение на ищеца, причинноследствената връзка между вредите и неизпълнението, размер на вредите. Ответникът следва да докаже, че е предаден наемния имот в съС.ие годно за ползване, съгласно уговорките между страните, че е изправна страна по договора изпълнил е задълженията си по същия.

С Определение от 19.01.2023 г. като безспорно между страните е отделено, че са сключили устен договор за наем от месец февруари 2022 г. по силата на който ответникът следвало да предостави на ищеца за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в ... В деня на сключване на договора ищецът заплатил на ответника в брой сумата от 1200 лева, представляваща наемна цена за м. февруари 2022 г., както и сумата от 1200 лева, представляваща депозит по сключения договор. Признава се, че имота е предаден от ответника на ищеца. Признава се, че през месец януари 2022 г. е имало сключен писмен договор между управителя на ищеца и ответника за наем на същия обект, който имал за цел да действа до учредяването на дружеството – ищец, който договор не е проявил действие.

Признава се, че на 10.03.2022 г. ищецът изпратил заявление до ответника, достигнало до него, за прекратяване на договора, с аргумент, че имотът не бил предаден в съС.ие годно за експлоатация- неработещи електроуреди, непочистени помещения, запушена канализация, липсващи документи за обекта.

Спорен по делото е въпросът изправна страна по договора ли е ответникът, развален ли е договорът, настъпили ли са вреди за ищеца от неизпълнение на договора от ответника, в причинно-следствена връзка ли са същите с неизпълнението.

3

За установяване на уговорките между страните и в какво съС.ие е следвало да бъде предаден наемният имот и в какво съС.ие е предаден, на ищеца са допуснати свидетели при режим на довеждане.

От свидетеля Р. С. М. /протокол от о.с.з. от 26.04.2023 г. л.89/ се установява, че същата е присъствала на среща между управителите на двете дружества, на която са уговаряли наемане на помещение, което да се използва от ищеца. На тази среща били постигнати уговорки помещението да се предостави напълно оборудвано, всичко работещо, да има маси, столове. Свидетелката установява, че управителят на ищцовото дружество, поставил изискване в помещението да има работещ конвектомат, хладилници и витрини, маси и столове. Установява, че в наемното помещение е имало два или три хладилника, две витрини, конвектомат. Управителят на ответното дружество, заявил, че всичко работи в самото заведение, като единствено масите и столовете са изнесени, но ще бъдат върнати.

Свидетелката установява, че тези уговорки са преддоговорни такива, като самият договор е сключен след тази среща, с присъствие само на двамата управителя. Свидетелката установява, че през месец февруари обектът не е работил по предназначение, защото са извършвани подготвителни действия, закупувани са продукти, пластмасови изделия, с надеждата, че от март месец ще започне заведението да функционира като такова, доколкото вече били издадени всички разрешителни.

Съдът кредитира показанията на така разпитаната свидетелката като обективни и непротиворечиви с останалите събрани по делото доказателства. Същата дава сведения за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприела.