Решение № 265678 от 09.09.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 4954/2020
- Вид
- Решение № 265678
- Подписан
- 09.09.2021
- Състав
- ЕВЕЛИНА ОГНЯНОВА МАРИНОВА, ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.65, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.65, ал.1 и ал.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
Р Е Ш Е Н И
Е гр. София, 09.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ЕВЕЛИНА МАРИНОВА при участието на секретаря Елеонора Г., като разгледа докладваното от съдия Е. Маринова гр. дело № 4954 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 6578 от 09.01.2020 г., постановено по гр.д. № 22333 от 2018 г. на СРС, 178 състав, В.Г.Т.-Б. е осъдена да заплати на ЕТ „О.Р.“ с представител О.И.Р., на основание чл.45 ЗЗД, сумата от 1 100 евро, с левова равностойност 2 154, 41 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда, изразяваща се във възстановена от него наемна цена за м.03.2018 г., причинена от поведението на В.Г.Т.-Б., довело до невъзможност за съжителство с нея като съсед на наетия от Г.Х.Ф., собствен на ЕТ „О.Р.“ имот: апартамент № 7, намиращ се в гр. София, ул. „*****и до едностранно прекратяване от наемателя на договор за наем от 31.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 100 евро, считано от 03.04.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 490 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата В.Г.Т.-Б.. Счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано. Навежда оплакване за неправилност на извода на съда, че ответницата е осъществила противоправно поведение, като твърди, че по делото се установява единствено, че ответницата е правила забележки на наемателите заради прекомерния шум по всяко време на денонощието и че е подала жалба в полицията – една, а не няколко, както приема СРС, и то не заради шума, а тъй като на 13.01.2018 г. е била физически нападната от наемателката М.Ф., съпруга на Г.Ф., в резултат на което са й били нанесени травматични увреждания, на която е бил съставен и предупредителен протокол по чл.65, ал.1 и ал.2 ЗМВР. Навежда оплакване за неправилност на изводите на съда, че ищецът е претърпял имуществена вреда, изразяваща се във възстановена от него на наемателя наемна цена за м.03.2018 г.
Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдяната вреда и поведението на ответницата, тъй като наемателят се е възползвал от правото си да прекрати едностранно договора за наем с едномесечно предизвестие съгласно чл.6.1, б. „в“, а посоченият от наемателя мотив в предизвестието се явява правно ирелевантен, като договорът не е прекратен по чл.6, б. „г“ поради неизпълнение задължението на наемодателя да осигури ползване на имота по предназначение. Излага доводи, че показанията на свидетелите на ищеца Г.и Л.не са били съобразени по реда на чл.172 ГПК, а от друга страна, неправилно не са били кредитирани показанията на свидетелите на ответницата Т.и Д.– в частта относно инцидента от 13.01.2018 г., като по отношение на последната неправилно е констатирана заинтересованост от изхода на спора с оглед висящи между свидетелката и ищеца дела. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца ЕТ „О.Р.“, с който оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че относим по делото е въпросът за наличието на противоправно поведение от страна на ответницата, каквото счита за категорично доказано по делото. Счита за установено по делото обстоятелството, че наемателите в процесния апартамент са го обитавали с двете си малки деца – близначета на година и половина, както и че ответницата е била недоволна, че децата са плачели и са вдигали шум, който обаче не се доказва да е бил извън рамките на общоприетото, нито се установяват твърденията на ответницата за писъци и среднощни гуляи, както и каквито и да било шумни увеселения, като ангажираните по делото гласни доказателства, в т.ч. показанията на свидетелите на ответницата сочат, че се касае за плач на малки деца, като счита за нормално този плач да се чува в съседния апартамент – на ответницата, както и в този на дъщеря й – който е над процесния. Същевременно, свидетелката Д., която обитава апартамента на ет. 4, намиращ се по диагонал над процесния, е депозирала показания, че е дочувала плач, но не и неистов рев извън рамките на нормалното. Според свидетеля Г.също се касае за нормален плач на деца, като е депозирал показания, че наемателите са обикновено семейство, работещи хора, отглеждащи две деца едновременно, които са били системно притеснявани от ответницата заради плача на децата, като същата е тропала по стените, карала се е с тях на вратата и ги е заплашвала с полиция. Според свидетеля Л.конфликтът не е бил постоянен, а е възникнал по повод боледуването на децата, в който период е било нормално те да плачат повече както през деня, така и през нощта. Тогава ответницата е започнала да вика полиция заради шума, което според жалбоподателя не може да се приеме за законосъобразно упражняване на права, а представлява злоупотреба с такива, доколкото безспорно е установено, че шумът е бил единствено от плача на децата, което не може да се счита за противоправно поведение. Установено е по делото, че наемателите са били чужденци, които са дошли в България да преподават на малки деца, като исканията на ответницата в жалбата й до органите на МВР – „да бъдат изселени в най-кратък срок“, както и „да бъде сезирана социалната служба в съответното посолство“ сочат, че е съзнавала и целяла да изгони съседите си, причина за което е, че не е могла да търпи един обществено приет шум. Поведението на ответницата е станало причина наемателите да се изнесат, след което тя е престанала да създава напрежение, доколкото новите наематели нямат малки деца. Изложеното счита, че в достатъчна степен обосновава извод за осъществено от нейна страна противоправно поведение, което обуславя извод, че в негова полза е възникнало право на обезвреда за претърпяната в причинна връзка с противоправното поведение на ответницата имуществена вреда, която счита за безспорно установена. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът твърди, че е собственик на апартамент № 7, находящ се в гр. София, ул. „*****, а ответницата е собственик на съседния на неговия апартамент на същия етаж. Твърди, че по силата на договор за наем от 31.03.2017 г. е отдал апартамента си под наем на Г.Х.Ф., гражданин на САЩ, за сумата от 1 100 евро месечна наемна цена за срок от 2 години, считано от 01.07.2017 г. Наемателят се е нанесъл в имота със съпругата и двете си деца, близнаци на 2 години. След няколко месеца наемателят го е уведомил за проблеми със съседката – ответница, която посрещала него е съпругата му на стълбищната площадка, заканвала им се и ги притеснявала, чукала по стените и им създавала ежедневни проблеми, подавала сигнали в полицията и на адреса идвали полицаи, които без всякакви основания съставяли на наемателя предупредителни протоколи, подала жалба и в Прокуратурата, в която изложила абсолютно неверни твърдения, че наемателят и съпругата му участвали в секта, тормозели децата си, държали ги голи, от жилището се чували писъци, крясъци и др. подобни. Наемателят и съпругата му са преподавали в Англо-американското училище, били са възпитани и интелигентни хора, които работят с деца и които не са имали никакви проблеми с останалите съседи в сградата. Въпреки това, ответницата многократно ги е тормозела, в причинна връзка с което наемателят е прекратил договора за наем с предизвестие от 15.01.2018 г., като в същото изрично е посочил, че прекратява договора по независещи от него причини, а именно – невъзможност за съжителство със съседката на същия етаж. Договорът е прекратен, считано от 01.02.2018 г., към който момент наемът за м.03.2018 г. му е бил платен, поради което е възстановил сумата от 1 100 евро на наемателя на 28.02.2018 г., с което счита, че е претърпял имуществена вреда в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответницата. Моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 1 100 евро с левова равностойност 2 151, 41 лв., представляваща обезщетение за имуществена вреда от виновното й противоправно поведение, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В.Г.Т.-Б., с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е осъществила противоправно поведение, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял твърдените вреди. В тази връзка твърди, че противоправно поведение е било осъществено от наемателите, които системно са нарушавали правилата за недопускане на шумни увеселения или дейности в обитаваното от тях жилище, с което са нарушавали спокойствието на останалите обитатели на съседни обекти в сградата в нарушение на чл.3 от Наредба № 1 за обществения ред и опазването на общинските имоти на територията на Столична община и чл.6, ал.1, т.4, вр ал.2 ЗУЕС, за което ищецът в качеството му на наемодател е бил своевременно уведомен и не е взел никакви мерки. Твърди, че законосъобразно е упражнила правото си на жалби и сигнали, подавайки една жалба до компетентните органи срещу наемателя и семейството му, което е било необходимо с оглед опазване на здравето й предвид обстоятелството, че видно от представения с исковата молба предупредителен протокол, служители на полицията са констатирали противоправно поведение на лицето Ф.М.Л.. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Не е спорно между страните, а се установява и от представения договор за наем № 17/18-5001/2017 г. от 31.03.2017 г., че ЕТ „О.Р.“ в качеството на наемодател е предоставил на Г.Х.Ф. в качеството на наемател за временно възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот: апартамент и подземно парко място, намиращ се в гр. София, ул. „*****, ап. 7 /чл.1.1/, за сумата от 1 100 евро месечна наемна цена /чл.2.1/, като наемателят заплаща общата сума на наемната цена за три месеца не по-късно от десето число на първия месец от всеки тримесечен период /чл.2.2/. Договорът влиза в сила от момента на подписването му и се сключва за срок от 2 години, считано от 01.07.2017 г.
/чл.5.1/.
Наемателят е отправил до наемодателя предизвестие за прекратяване на договора от 31.01.2018 г., в което е посочил, че по независещи от него и семейството му причини, с които наемодателят е запознат, и поради невъзможност за съжителство със съседката на същия етаж, в съответствие с чл.6 от договора за наем, прекратява едностранно последния, считано от 01.03.2017 г., посочвайки последен ден на ползване на имота – 28.02.2018 г. Отправил е искане да му бъде възстановена сумата от: 1 100 евро месечен наем за м.03.2018 г.; 116, 57 лв. – СОТ за периода м.03-м.12.2018 г.; 100 евро – цифрова телевизия за периода м.03-м.12.2018 г.
Представен е протокол от 28.02.2018 г., имащ характер на разписка, подписан от наемодателя и наемателя, от който се установява, че на посочената дата наемодателят е предал на наемателя сумата от 1 100 евро, представляваща заплатен наем за м.03.2018 г. по процесния договор.
С отговора на исковата молба е представена жалба от
15.01.2018 г., която ответницата твърди да е подала срещу наемателите в процесния имот, до IV РПУ, кв. Лозенец, с копие до СРП. В същата се сочи, че през лятото на 2017 г. О.Р.е настанил в собствения му апартамент № 7 наематели – англо-говорящо семейство с деца – близначета на 2-2 ½ години, като в домовата книга е записан единствено съпругът Г.Ф., които от настаняването им са нарушили общественото спокойствие в сградата с особеното отглеждане на децата си, които пищят и се дерат неистово и през деня, и през нощта. Сочи се, че нееднократно са правени опити да установят контакт с тях и да им обяснят, че денонощните писъци и викове на децата смущават живущите в сградата, но не е било срещнато разбиране; че са възникнали конфликти, бил е проведен и разговор с наемодателя, но без резултат, била е викана полиция в нощните часове и квартален; че въпреки предупрежденията, семейството не е предприело мерки, като крясъците продължават. Сочи се и че на 13.01 вечерта към 20:00 часа отново са прокънтели писъци, като че ли някой издевателствал над децата, жалбоподателката се притеснила и потропала леко по стената, която ги дели, за да им подскаже да ги успокоят по някакъв начин, последвали ответни силни удари, а след две минути се звъннало на вратата й, като при отварянето й съпругата на Г.Ф. нападнала жалбоподателката, разкрещяла й се, блъснала я, започнала да я удря, хванала я за косата и я одрала, а съпругът й с едното дете на ръце се втурнал изневиделица и се опитал да я откопчи, като жалбоподателката усетила мирис на алкохол. Отправено е искане наемателите да бъдат изселени в най-кратък срок, както и да бъде сезирана социалната служба в съответното посолство. Като приложение към представената по делото жалба е описано съдебно-медицинско удостоверение.
Разпечатката съдържа 21 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d955860-d8b3-4a1a-a857-6ee0f3b94a7d