Решение № 1111 от 05.09.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1111 гр. София, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000502808 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 182 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 519/2020 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ГК е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на С. В. Д. и Й. М. А., сумата от по 100 000 лв. на всеки ищците, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им И. Й. М., настъпила на ********г. вследствие на ПТП, настъпило на 19.02.2021г., ведно със законната лихва считано от 09.03.2021г., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 200 000 лв. за всеки от ищците, като неоснователни.

Със същото решение е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС АД, както и да заплати на Й. М. А. сумата от 680 лв. обезщетение за имуществени вреди, съставляващи извършени разходи за погребение на сина му И. Й. М., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2021г. до окончателното изплащане, като искът за претърпени имуществени вреди в 1 останалата му част, до пълния предявен размер от 1 360 лв. като неоснователен. е отхвърлен

Постъпила е въззивна жалба от С. В. Д. и Й. М. А., с която се обжалва съдебно решение № 182 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 519/2020 г. по описа на Окръжен съд – Перник, ГК, в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени за разликата за разликата над уважения размер до пълния предявен размер на всеки иск от по 200 000 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че пострадалият И. М. е допринесъл с поведението си до размера на 50% за настъпване на процесното ПТП и като е приел същия процент съпричиняване е намалил определеното обезщетение от 200 000 лв. за всеки от ищците с 50%.

Поддържа се, че справедливият размер на обезщетение съответства на сумите от по 200 000 лв. за всеки от ищците. Излагат подробни съображения във въззивната жалба.

По изложените съображения молят съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи изцяло предявените искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва от датата на уведомяване на застрахователното дружество - 09.03.2021г.. Претендират разноски пред двете инстанции.

Решението в отхвърлителната му част досежно предявения иск за обезщетяване на претърпени имуществени вреди не се обжалва.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор по подадената въззивна жалба. Оспорва жалбата.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение съдебно решение № 182 от 13.06.2022 г., постановено по гр. д. № 519/2020 г. по описа на Окръжен съд - Перник, ГК, в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди за сумата над 60 000 лв. за всеки от исковете иск.

Изложени са съображения

2 за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение е нарушен принципът на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил правилно отношенията между пострадалия И. М. и ищците, негови родители.

Твърди се, че сумата от 200 000 лв., приета за справедлив размер за обезщетяване на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди е силно завишена и несъобразена с критериите, въведени с разп. на чл.52 от ЗЗД и с утвърдената съдебна практика.

Твърди, че не са съобразени правилно и обществено-икономическите условия в страната към датата на ПТП, като критерий за определяне размера на обезщетението.

Моли съдът да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди над сумата от по 60 000 лв. за всеки иск.

Претендира присъждане на разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на тази въззивната жалба от въззиваемите С. В. Д. и Й. М. А.. Оспорват жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства: КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, и препис извлечение от акт за смърт, че И. Й. М. е претърпял ПТП на 19.02.2021г. като пътник в лек автомобил, марка „БМВ 318 ТД“ с ДК № ***, управляван от В. М. В., при което е получил увреди на здравето, несъвместими с живота и на ********г. е починал.

Видно от механизма на ПТП, изяснен и със заключение на КСАТМЕ, прието от първоинстанционния съд, без оспорване от страните, виновен за настъпване на процесното ПТП е бил водачът на лекия автомобил В. В., който е управлявал мотоциклета с превишена скорост от около 100 км./ч. в тъмната част на денонощието, без да се съобрази с пътните условия, след 3 употребата на упойващи вещества и при неспазване на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, поради което е самокатастрофил, като е загубил контрол на управляваното МПС, навлязъл е в платното на насрещното движение и се е ударил челно в насрещно движещ се автобус, марка „ СЕТРА“ с ДК № ***, управляван от В. И..

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото се доказва и от заключенията на двете КСАТМЕ, че вина за настъпване на процесното ПТП е имал изцяло водачът на лекия автомобил марка “БМВ“.

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото се доказва и от заключенията на КСМАТЕ, че смъртта на И. М., настъпила на ********г. в болница в гр.Перник, е в пряка причинно -следствена връзка с претърпяното на 19.02.2021г. ПТП.

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото е видно и от представената справка от ИЦ на ГФ, че отговорността на водача на лек автомобил „БМВ“ към датата на процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на И. М.. Видно от представените удостоверение за наследници, и родствени връзки, ищците са родители на починалия.

Съгл. ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини - низходящи, възходящи, съпруг. Съгл. ППВС № 5/69г. лицата, които са установили с пострадалия същите отношения, които представляват фактическия състав на правно регламентирани и оформени отношения, макар и тези отношения да не са били правно регламентирани следва да бъдат включени в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, когато тези отношения са изключително близки и трайно установени.

Въззивните жалби са допустими – подадени са в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

4

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на С. В. Д. и Й. М. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗД „ БУЛ ИНС“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което т е търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представените писмени доказателства, 5 посочени по-горе, вкл. и от двете заключения на КСАТМЕ, се установява вината на В. В., за причиняване по непредпазливост смъртта на И. М. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на нарушаване на правилата на и ППЗДвП.

ЗДвП

По оплакванията във въззивната жалба на ЗД “БУЛ ИНС“ АД досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира следното: Първоинстанционният съд е определил размера на претендиранто обезщетение всеки от ищците при неправилно съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отчел и конкретни факти и обстоятелства, свързани с отношенията между всеки от ищците и починалия.

Съдът намира, че правилно е определен размера на обезщетение на претърпените неимуществени вреди за всеки от ищците в размер на по 200 000лв.

Съдът, кредитирайки всички, събрани в първоинстанционното производство доказателства, в т.ч. и свидетелските показания на свид. И. Й. и И. И., като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, приема за доказано обстоятелството, че починалият е живял в едно домакинство с ищците, че контактите им са били ежедневни, връзката им е била силно позитивна.

Обезщетяването на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близък човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.

С оглед свидетелските показания и заключението на приетата в първоинстанционното производство СПЕ, съдът приема, че всеки от ищците е понесъл изключително тежко смъртта на сина си, настъпила в млада възраст, претъпял е силен емоционален стрес, непреживяван и към настоящия момент и прераснал в диагностицирано психологическо заболяване с неблагоприятна прогноза за скорошно отшумяване. Съдът приема за ноторен факта, че загубата на дете, особено в млада възраст, винаги води до преживяване на тежки негативни емоционални състояния, рефлектиращи както върху емоционалното, така и върху физиологичното здраве на страдащия.

6

Съдът намира, за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя, че не са останали недоказани обстоятелства, относими към страданието на ищците в твърдените от тях размери и граници.

Съдът намира, че изложените във възивната жалба възражения досежно останали недоказани факти от ежедневните отношения между пострадалия и ищците, са неоснователни и не доказват изпитвана по-малка обич и загриженост от страна на всеки от родителите на починалото момче към него, още по-малко доказват по-ниска степен на търпяна мъка, тъга и жалост от всеки от ищците, поради загубата на сина им.

Разпечатката съдържа 52 от 83 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d94ff91-1d36-4841-8e04-50547a277b4a