Решение № 283 от 03.06.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. София, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Васил Василев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно търговско дело № 20251001000874 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 1264 от 08.09.2025 г., постановено по т.д. № 20231100902425 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, ТО VI-9, съдът е осъдил, на основание чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060 да заплати на „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД, ЕИК 130029037, сумата 338 438 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № ***, причинени от пожар, настъпил на 22.12.2022г., в гр.София, на ул.„Околовръстен път“№ 214, в района на търговски център „Ринг мол“, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 10.07.2023г., ведно със законната лихва върху сумата 30 000 лв. от 2.12.2024 г. до окончателното плащане, както и законната лихва върху сумата 308 438 лв., считано от 09.07.2025 г. до погасяване, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 25 840 лева, представляваща разноски по делото, като е отхвърлил иска за сумата от 31 557,83 лева, представляваща мораторна лихва върху застрахователното обезщетение за периода 06.04.2023г. – 28.12.2023 г., както и искането за присъждане на законната лихва върху сумата 30 000 лв. за периода от 29.12.2023г. до 11.12.2024г. С оглед изхода на спора съдът е разпределил разноски между страните като е осъдил застрахователното дружество да заплати на ищеца и сумата от 1 861,56 лв.

Срещу решението в неговата осъдителна част е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, с която навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Поддържа, че към момента на възникване на пожара процесният автомобил не е бил използван съобразно декларираното в застрахователния договор предназначение — „Бизнес пътувания“, а като демонстрационен автомобил, предоставен на трети лица с цел тестване. Според въззивника това обстоятелство попада извън обхвата на договореното застрахователно покритие, съгласно т.7.3.1.3 от 1

Общите условия към застрахователния договор. В тази връзка сочи, че предоставянето на автомобила на трети лица с демонстрационна цел представлява използване, различно от заявеното при сключване на застраховката, и обективно увеличава вероятността от настъпване на вредоносно събитие. Твърди, че съгласно договорните условия такъв допълнителен риск би могъл да бъде включен в застрахователното покритие само при изрична уговорка между страните и при заплащане на съответната допълнителна застрахователна премия, каквито предпоставки в настоящия случай не са налице.

Предвид изложеното въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил договорните клаузи, като необосновано е разширил предметния обхват на застрахователното покритие и спрямо хипотеза, която не е била договорена между страните.

Освен това поддържа, че съдът неправилно е приел, че за приложението на т.7.3.1.3 от Общите условия е необходимо да бъде установена пряка причинно - следствена връзка между използването на автомобила извън предназначението „Бизнес пътувания“ и настъпването на пожара. Според въззивника подобен извод не съответства на действителната воля на страните по застрахователния договор, която е била да се ограничи покритието единствено до изрично заявеното предназначение на автомобила. Поради това твърди, че при всяко увреждане, настъпило при използване на превозното средство по начин, различен от декларирания, застрахователно покритие не възниква, независимо от конкретната причинна връзка между различното използване и самото увреждане.

На следващо място въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният автомобил не е бил обхванат от удължена гаранция на производителя „POWER 15“. Счита, че от представените по делото писмени доказателства се установява обратното, а именно - че към релевантния момент автомобилът е бил в гаранционен срок.

Посочва, че съобразно заключението на приетата по делото пожаротехническа експертиза се установява, че пожарът е причинен от разхерметизиране на горивопровод — технически дефект, попадащ в обхвата на гаранционната отговорност на производителя. С оглед на това въззивникът поддържа, че противно на приетото от първоинстанционния съд, в случая е налице изключен риск по смисъла на т.7.3.2 от Общите условия към застрахователния договор. Намира за неправилен и извода на съда, че за приложението на съответната изключваща клауза е необходимо не само автомобилът да е бил в гаранция, но и конкретният технически дефект да се покрива от гаранцията на производителя.

Според въззивника подобно тълкуване неоправдано стеснява приложното поле на договореното изключение и противоречи на съдържанието и целта на клаузите на застрахователния договор.

Отделно от горното, въззивникът оспорва и изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение поради нарушение на чл.363, ал. 4 КЗ. В тази насока поддържа, че при сключването на застрахователния договор е било премълчано действителното предназначение и реалният начин на използване на процесния автомобил. Вместо да бъде посочено, че същият ще се използва като демонстрационен автомобил и ще бъде предоставян на трети лица за тестово управление, е било декларирано, че превозното средство ще се използва за „Бизнес пътувания“. Според въззивника това обстоятелство е съществено, тъй като води до повишаване на застрахователния риск и има пряко значение за преценката на застрахователя дали изобщо да сключи договора, както и при какви конкретни условия и срещу какъв размер на застрахователната премия.

Въззивникът намира за неправилен и извода на съда, че не е налице нарушение на т.78.3 от Общите условия към застрахователния договор. Сочи, че доколкото пожарът е бил причинен от теч на горивопровод, това обективно сочи на неправилна или недостатъчна поддръжка на автомобила, довела до настъпване на застрахователното събитие. Поради това 2 поддържа, че е осъществен изключен риск по смисъла на Общите условия. Излага още, че неправилните действия или бездействия във връзка с поддръжката и експлоатацията на превозното средство следва да бъдат квалифицирани и като груба небрежност.

Наред с това въззивникът поддържа, че е налице и самостоятелно основание за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение по чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ във връзка с т. 85 от Общите условия към договора за застраховка. В тази връзка сочи, че водачът и собственикът на автомобила не са предоставили пълна, точна и обективна информация относно механизма на настъпване на пожара. Като конкретно проявление на това поведение въззивникът се позовава на противоречивите сведения, дадени от водача на моторното превозно средство към момента на настъпване на събитието. Посочва, че първоначално водачът е заявил, че автомобилът се е запалил в движение, докато впоследствие е уточнил, че преди да спре е забелязал единствено пушек. Според въззивника тези противоречия са от значение за изясняване на действителния механизъм на настъпване на пожара и обосновават приложението на договорната клауза, предвиждаща отказ от изплащане на обезщетение при неизпълнение на задълженията на застрахования за съдействие и предоставяне на достоверна информация.

С оглед на изложените съображения въззивникът моли настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което предявените срещу него искове бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на ищеца „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД, ЕИК 130029037, с който се поддържат доводи за нейната неоснователност и за правилност на постановеното съдебно решение в обжалваната част, по подробно изложени съображения. Иска се същото да бъде потвърдено.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „АУТО ИТАЛИЯ“ ЕАД, ЕИК 130029037, с която е предявен иск с правно основание чл.405 КЗ срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД за заплащане на обезщетение в размер на 338 438 лв., ведно със законната лихва от 09.07.2025г. до погасяване за първоначално предявената главница от 30 000 лв. за периода от 06.04.2023 г. 28.12.2023 г., ведно със законната лихва в размер на 28 760,76 лв. върху размера, с който е увеличен иска за периода от 06.04.2023г. до 28.12.2023г. В условията на евентуалност, иска от съда да осъди ответника да отстрани вредите по процесното МПС, описани в молбата от 05.02.2024 г. /л. 46 и сл. от делото/, в официален сервиз.

В исковата молба ищецът твърди, че е лизингополучател по договор за финансов лизинг на лек автомобил марка „Ферари“, модел GTC4 Lusso V12, рег. № ***, застрахован при ответника по договор за имуществена застраховка за периода 12.06.2022г. - 11.06.2023г., с покритие на рисковете по клауза „Пълно каско“ съгласно приложимите общи условия.

Ищецът твърди, че на 22.12.2022 г., по време на движение на застрахования автомобил в гр.

София, на ул.„Околовръстен път“ № 214, в района на търговски център „Ринг мол“, същият се е запалил и е изгорял напълно. За настъпилото събитие били уведомени както органите на МВР, така и застрахователят.

Поддържа, че вследствие на пълното погиване на вещта е възникнало вземане за застрахователно обезщетение, съответстващо на действителната стойност на автомобила към датата на застрахователното събитие. Според ищеца от размера на обезщетението не следва да бъде приспадана стойност на запазени части, доколкото такива фактически не са останали, а дори и да се приеме обратното, за тях не съществува реален пазар.

Излага, че вземането за застрахователно обезщетение е било прехвърлено в негова 3 полза от лизингодателя с договор за цесия от 10.07.2023г. Застрахователят бил надлежно уведомен както за настъпването на застрахователното събитие, така и за извършеното прехвърляне на вземането, но отказал изплащане на обезщетение.

Твърди, че въпреки изложеното горе, застрахователното дружество отказало да изплати застрахователно обезщетение. Отказът бил мотивиран с позоваване на т. 9.3.1.3 от Общите условия, а именно — че автомобилът бил използван като демонстрационен, тоест не съобразно предвиденото в договора предназначение, за което застрахователят не бил уведомен. Наред с това застрахователят се позовал и на несъответствие между декларираните пред него данни и установените обстоятелства във връзка с настъпването на събитието.

Ищецът оспорва основателността на отказа, като поддържа, че реализиралото се събитие представлява покрит застрахователен риск по смисъла на т. 78, раздел VI от Общите условия — „пожар“. Твърди още, че не е налице неизпълнение на съществено задължение по договора за застраховка, което да се намира в причинна връзка с настъпването на застрахователното събитие.

Освен това сочи, че в самия застрахователен договор не е била изрично уговорена конкретна цел на използване на автомобила, нито застрахователят е поставял такъв въпрос преди сключването на договора, поради което не може впоследствие да противопоставя на застрахования ограничение, което не е било ясно и изрично въведено в договорното съдържание.

В законоустановения срок по делото е подаден отговор на исковата молба от страна на ответника ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, с който се обосновава подробно становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва: твърденията относно фактите и обстоятелствата, при които е възникнало твърдяното събитие; твърдението, че събитието представлява покрит от застрахователния договор риск; твърди, че налице е изрично изключен застрахователен риск по Застрахователният договор; твърди, че налице е законосъобразен отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на Алианц България; изцяло претендирания размер на твърдените вреди като считаме, че същият е произволно посочен.Твърди се, че към момента на настъпване на пожара процесният лек автомобил е бил използван не съобразно предвиденото в застрахователния договор предназначение, а от трето лице като демонстрационен автомобил. Ответникът сочи, че съгласно условията на застрахователния договор предназначението на автомобила е било посочено като „Бизнес пътувания“, като застрахованият не е декларирал по никакъв начин, че същият ще бъде предоставян на трети лица с цел демонстрация и изпробване на неговите качества.