Определение № 38 от 19.01.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. Силистра, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно частно гражданско дело № 20243400500028 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н., с ЕГН**********, срещу Определение №2504/31.10.2023г. постановено по гр.д.№ 545/2023г. по описа на РС-Шумен, с което е прекратено производството по делото. Счита, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли за отмяната му. Позовава се на процесуални нарушения, допуснати от съда, тъй като предявената искова молба е нередовна, а не е спазена процедурата по отстраняване на нередностите, в следствие на което дадената от съда квалификация на исковете е неправилна.

Счита, че ответникът по делото- Окръжен съд-Варна- следва да понесе отговорност за вредите, които му е причинил, постановявайки неправилния си съдебен акт. Това е довело до невъзможност да реализира правата си, тъй като звукозаписът, който е искал да ползва като доказателство е унищожен, а освен това, поради неоправданата продължителност на производството, е изтекъл и преклузивният срок за предявяване на иск по чл.39, ал.1 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/.

Ответникът по жалбата ОКРЪЖЕН СЪД-ВАРНА е подал писмен отговор и изказва становище, че жалбата е неоснователна, а постановеното определение от РС-Шумен е правилно.

Подкрепя доводите на съда, че производството по делото е недопустимо.

Счита, че липсва правен интерес от обжалване на Определение № 432/22 г. постановено по ВЧГД № 191/22 г. описа на Окръжен съд Варна /неправилно посочено в отговора като ОС-Шумен/, тъй като това определение не е препятствало развитието на съдебното производство. Не е налице активна процесуална легитимация у ищеца по делото, жалбоподател в настоящото производство, тъй като искането му за обезпечение на доказателства по чл.207 от ГПК, е уважено с влязъл в сила съдебен акт.

1

СЪДЪТ извърши проверка по чл.275 от ГПК и констатира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК. Предвид на това, жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното Определение №2504/31.10.2023г. постановено по гр.д.№ 545/2023г. по описа на РС-Шумен е прекратено производството по делото. Мотивите на съда са, че липсва правен интерес за ищеца да води иск за обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразен съдебен акт, тъй като определението за допускане на обезпечение на доказателствата по чл.207 от ГПК, е влязло в законна сила. Определение № 432/22 г. постановено по ВЧГД № 191/22 г. по описа на ОС-Варна, от което Н.Н. твърди, че са произтекли вредите му, не прегражда хода на делото и не слага край на производството.

Освен това, извън уредените в ЗОДОВ хипотези, какъвто е и разглеждания спор между страните, съдилищата носят отговорност за вреди, следствие от влезли в сила неправилни актове, само ако неправилността е предварително установена и актът е отменен. Не може да се търси отговорност за всеки акт, който страната счита за незаконосъобразен, тъй като правилността на съдебните актове е обект на съдебен контрол в производствата по обжалването им.

Производството по делото /гр.д.№ 7060/22 г. по описа на РС-Варна/, е образувано по искова молба, предявена пред Районен съд-Варна, от Н. А.Н. против Окръжен съд –Варна.

Отправеното до съда искане е да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 6000 лева „за издаването на незаконосъобразно Определение №432/01.02.2022г. по в.ч.гр.д.№ 191/22 г. при ОС-Варна, където е прието, че РС-Варна е компетентен. ОС-Варна твърди, че РС-Варна не е компетентен.“

С цитираното определение съдът е потвърдил Определение №748/20.01.2022г. постановено по ч.гр.д.№ 449/22 г. по описа на РС-Варна, с което е прекратено производството по искането на Н.Н. за обезпечаване на доказателства по чл.208 от ГПК и делото е изпратено по подсъдност на АС-Варна. Определение №432/22 г. не е допуснато до касационно обжалване /Определение № 167/19.05.2022г. постановено по гр.д.№ 1656/22 г. по описа на ВКС, приложено по гр.д.№51/22 г. по описа на РС-Варна и Определение №264/29.06.22г. постановено по ч.гр.д.№ 2195/22 г. по описа на ВКС/. Поради отвод на съдиите от АС-Варна, производството по чл.208 от ГПК е изпратено на АС-Добрич, който е повдигнал спор за подсъдност, който е разрешен от смесен състав на ВАС и ВКС с Определение №52/13.12.22г. Прието е, че компетентен да се произнесе по молбата на Н.Н. по чл.207 от ГПК за допускане на обезпечение по бъдещ иск, е Районен съд-Варна. Поради това делото е изпратено по подсъдност на този съд.

От изложеното в исковата молба може да се изведе, че ищецът счита, че постановявайки неправилния си акт /Определение № 432/22 г./ ОС-Варна е станал причина за забавяне на производството за обезпечаване на доказателства, съответно за твърдените вреди- унищожаване на звукозаписа и пропускане на срока за предявяване на иск.

2

Поради отвод на съдиите, на основание чл.22, ал.3 от ГПК, исковата молба и гр.д.

№ 7060/22 г. по описа на РС-Варна, е изпратена на РС-Шумен, пред който е образувано гр.д.

№ 545/2023г.

Съдът е счел, че исковата молба, с която е сезиран „удовлетворява формалните и съдържателните изисквания за редовност“ и е разпоредил препис от нея да бъде връчен на ответника. След подаване на отговора, с Определение №1160/18.05.2023г. /л.37 по делото/, съдът е насрочил открито съдебно заседание и е съобщил на страните проекта си за доклад по делото. Според този доклад, правната квалификация на предявените искове е чл.49, във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД. Съдът е приел, че се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, „следствие от неправомерни действия или бездействия на съдии от гражданско отделение при ОС-Варна, при постановяване на Определение №432/22 г. постановено по ЧГД № 191/22 г. по описа на ОС-Варна, с които се нарушава правото на ищеца на достъп и с справедлив съдебен процес“.

В насроченото съдебно заседание /Протокол от 19.06.2023г. /л.50/ по делото/, ищецът Н. не се явява, но се явява процесуалният му представител- адв. Станчева- назначена от съда по ЗПП, която не оспорва дадената от съда правна квалификация на иска.

Независимо от това, на 04.07.2023г. ищецът е сезирал съда с молба да му каже каква е правната квалификация на спора- чл.45 и чл.49 от ЗЗД или по чл.2б от ЗОДОВ.

Съдът е препратил към определението по чл.140 от ГПК, което съдържа и правната квалификация на спора. Насрочено е и проведено още едно съдебно заседание. След което съдията докладчик се е отвел. Определеният нов докладчик е насрочил ново съдебно заседание, но преди провеждането му е постановил Определение №2504/31.10.2023г.

/л.125/, с което е прекратил производството по делото.

Именно това определение е предмет на обжалване в настоящото производство.

Като съобрази становищата на страните и изложените в обжалваното определение мотиви, както и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата е основателна.

Производството по делото е образувано по нередовна искова молба. Изложените в нея обстоятелства са противоречиви и недостатъчни, за да бъде дадена правилна квалификация на предявените искове. С оглед заявеното от ищеца за забавяне на производството, в следствие на постановения акт и лишаването му от възможността да предяви иск по ЗЗДЛ и унищожаване на доказателството, чието събиране се иска претенцията му би могла да се определи като такава по чл.2б от ЗОДОВ.

Според тази разпоредба, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

От друга страна, ищецът изрично завява, че искът му не е по ЗОДОВ-„нито по 3 чл.2б, нито чл.2в“. Изложени са опасения, че с обжалваното определение, ОС-Варна „сякаш иска да прикрие съдия при Административен съд-Варна, т.е. да прикрие действията му“.

Твърди, че делото е приключило и звукозаписът не се пази, поради което няма да може да докаже, че „от съдия при АС-Варна е изтекла информация към вещото лице.“ От тези изявления може да се изведе правна квалификация на иска по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, която съвпада с тази дадена от РС-Шумен при разглеждане на спора.

При наличието на тези неясни, противоречиви и взаимно изключващи се твърдения на ищеца, не става ясно как съдът е счел, че е сезиран с иск по чл.49 от ЗЗД и защо изключва възможността това да е иск по ЗОДОВ. Следва да се отбележи, че във всички съдилища /РСВарна, Провадия, включително и Шумен/, в които делото е било изпращано по реда на чл.23, ал.3 от ГПК, то е образувано като такова по ЗОДОВ. Аргумент в подкрепа на тезата, че предявената искова молба е с правно основание по ЗОДОВ е и заявеното от самия ищец в молбата му от 04.07.2023г. /л.70- по гр.д.№ 545/23г. по описа на РС-Шумен/, в която заявява желание съдът да му посочи правната квалификация на иска и споменава заявление по чл.60б от ЗСВ, което свързано с административното производство предхождащо развитието на това по ЗОДВ. /чл.8,ал.2 от ЗОДОВ/.

При наличието на тези противоречия и липсата на изложение на фактическите обстоятелства, на които се основава искът, съдът е бил длъжен да отстрани нередовностите в исковата молба, в съответствие с разпоредбата на чл.129,ал.1 от ГПК.

Не може да се приеме, че този пропуск е саниран, с факта, че процесуалният представител на ищеца е приел дадената от съда квалификация на иска. Показателно за това е подадената лично от ищеца молба до съда, съдържаща искане да се посочи правната квалификация на исковете.

Факт е, че ищецът е подал молба за замяна на процесуалния си представител, който от своя страна е изказал становище, че ищецът злоупотребява с предоставената му правна помощ, поради което тя следва да бъде прекратена. Изрично е заявено, че не е налице противоречие между адвокат и доверител, тъй като ищецът сам си води процеса. Въпреки, че производството по искането за замяна на служебния защитник се е провело след постановяването на обжалваното определение, то е показателно за това, че е налице противоречие и напрежение в отношенията между ищеца и процесуалния му представител, независимо, че последният съвестно и в съответствие със закона упражнява предоставените му правомощия.

В подадената частна жалба, ищецът изрично са позовава на това, че исковата му молба е нередовна и това действително е така. Без да са отстранени тези нередовности и да се установи правната квалификация на предявения иск, няма как да се прецени наличието на предпоставки за прекратяване на производството и допустимостта на предявения иск, които са различни при иска по чл.49 от ЗЗД и по исковете по ЗОДОВ.

Едва след излагане на фактическите основания на които ищецът основава иска си, следва да се извърши преценка допустим ли е предявения иск.

4

За да прекрати производството по делото, съдът е приел, че липсва правен интерес от воденето му, това не е така. Резултатът от проведеното производство по обезпечение на доказателствата и уважаване на исканията на Н.Н. не е от значение в случая. Предметът на двете дела не е идентичен и целта на настоящото производство не е да се допусне исканото обезпечение, а да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от съдебния акт, постановен от ОС-Варна. Дали се дължи такова обезщетение е въпрос на основателност на иска.

След евентуалното отстраняване на нередовностите на исковата молба и определяне на правната квалификация на иска, следва да се преценят предпоставките за допустимост на производството, а именно, допустимо ли е производство по иск по чл.49 от ЗЗД при наличие на специално уредени хипотези в ЗОДОВ, в която насока са изложени мотиви и цитирана съдебна практика в обжалваното определение. Съответно, ако се установи, че е предявен иск по чл.2б от ЗОДОВ, да се прецени допустимостта на производството с оглед разпоредбата на чл.8,ал.2 от ЗОДОВ.