Решение № 273 от 18.07.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Пазарджик, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Илиана Г. Димитрова Васева при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Илиана Г. Димитрова Васева Гражданско дело № 20225200100676 по описа за 2022 година

Делото е образувано по предявените искове от „УниКредит Булбанк“ АД , ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл.

„Света Неделя“ № 7 срещу С. Т. Ш. , ЕГН ********** с поС.ен адрес гр. В., бул. „С.“ **: главен иск с цена 68 833,26 лв. и правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, както и съединен с него акцесорен иск с цена 3728.47 лева и правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

Обстоятелствата, на които се основават исковете са следните:

В „УниКредит Булбанк АД (наричано по-долу за краткост „Банката“) ебила открита разплащателна сметка на ответника С. Т. Ш. с IBAN *** и издадена обслужваща сметката основна дебитна карта ** с номер ************* на американската трансанционална компания **, предоставяща услуги по извършване на платежни операции. На 19.10.2021 г. сметката била закрита по негово искане, а картата - върната и унищожена.

Ищецът посочва, че считано от 13 октомври 2018 г. компанията ** изисква от Банката, като издател на различни видове карти **, сред които е и картата **, при нареждане на превод по сметка на картодържател на такава карта да му се предоставят средствата в реално време или в рамките на не повече от 30 минути от одобряването на трансакцията от **. За да бъде изпълнен превода в реално време, Банката трябва да предостави на картодържателя от своите средства, които впоследствие му се възстановяват от ** след реалното постъпването на сумата по него. Тази трансакция по незабавен превод в реално време се опосредявала от ** и се осъществявала по следния начин:

1

1.1.При получаване на нареждане за плащане, банката, чрез която се изпраща заявката за кредитиране на сметка на картодържател на карта на **, изпраща онлайн съобщение до глобалната електронната мрежа за плащания на ** - ** Net;

1.2.** извършва стандартните и необходими проверки за възможността да бъде осъществен искания превод и изпраща верифициращо съобщение на банката на картодържателя за взетото решение за одобряване на трансакции и за предоставяне на средствата в рамките на 30 минути (т.нар. операция по „клиринг“);

1.3.За да бъде извършена исканата трансакция в реално време, Банката на картодържателя само въз основа на соченото верифициращото съобщение на ** (без да е получила превода), предоставя незабавно от своите средства сумата на превода по сметката на картодържателя.

1.4.Реалният превод на наредените средства се осъществява на по-късен етап по сметка на **, която от своя страна ги превежда по специална за целта разчетна сметка на банката на получателя - т. нар. операция по „сетълмент“. Традиционно това се случва с една обща операция, с която постъпват средствата от няколко трансакции. От този общ превод банката на получателя си възстановява средствата, които по-рано е предоставила на картодържателя в изпълнение на превода в реално време.Така, имайки предвид горепосоченото относно задължението на ищеца за осъществяване на преводи в реално време, за периода от 26.05.2020 г. до 11.02.2021 г. към дебитната карта ** на С. Т. Ш. с номер *************, обслужваща горепосочената банкова сметка с IBAN ***, били наредени и изпълнени съобразно изискванията на ** 95 бр. незабавни превода на обща стойност 68 833,26 лв., описани подроно на стр.2-5 в исковата молба.

Преводите били осъществени в съответствие с нарежданията за плащане и изискванията на ** за преводи в реално време, за което Банкава е предоставял от своите средства на С. Т. Ш., заверявайки сметката му със сумите по тях в рамките на 30 минути от съобщения на **, верифициращи трансакциите.

Ищецът твърди обаче, че поради допусната счетоводна грешка, вместо да задържи за себе си постъпилите суми на преводите от ** след операцията по сетълмент, е осчетоводила сметката на С. Т. Ш. още веднъж с тях. Вследствие на това С. Т. Ш. получил по сметка с IBAN *** без основание втори път сумите по незабавните преводи, възлизащи на обща стойност от 68 833,26 лева Извършените по погрешка от банката дублиращи операции по сметката на ответника също са описани подробно от стр.5-та/най-долу/ до стр.11-та в исковата молба.

Всяка трансакция имала свой уникален авторизационен код, означен в представените банкови извленения с абревиатурата „АС“ - „authorization code“ (в превод от английски:

„авторизационен код“). Идентичността и неразривната връзка на вторите, предприети по твърдение на ищеца погрешка операции с първите по незабавните преводи ясно личаба и можела да бъде установена именно от авторизационните кодове на трансакциите. Те били едни и същи и за първоначалните и за вторите, осъществени по погрешка преводи.

Минималните разлики в сумите на двата вида преводи се дължала на осчетоводяването им в 2 различни дни, когато валутата, в която е съответният превод, се търгува към лева по курс с различна стойност, което от своя страна довело до разлика в левовата им равностойност.

Видно било от движението по сметката на ответника, че банката-ищец не е предриела коригиращи операции, с които да бъдат поправени допуснатите след сетълмента грешки.

Средствата, получени вследствие на извършените по погрешка втори преводи останали на разположение на С. Т. Ш. по сметката му и той се разпоредил с тях. Ищецът твърди, че към момента на предявяване на настоящите искови претенции салдото по процесната сметка било с нулева стойност.

След установяване на така описаните обстоятелства Банката поканила ответника доброволно да върне получените по погрешка средствата, като на 25.11.2021 г. на основание чл. 46, ал. 4 от ГПК писмената покана за това била редовно връчена на бащата на С. Т. Ш. - Т Ш. със задължение да му я предаде. Въпреки отправената покана, ответникът не върнал средствата по осъществените по погрешка втори трансакции, поради което освен тяхното възстановяване дължал и обезщетение за забава в размер на.

Между ищеца и С. Т. Ш. не съществувало облигационно или друго правоотношение, по силата на което банката да е задължен ада предостави на С. Т. Ш. процесиите суми по вторите дублиращи преводи. Те били получени от ответника без правно основание - при начална липса на основания поради допусната счетоводна грешка при осъществяване на операцията по сетьлмент. По този начин С. Т. Ш. се е обогатил неоснователно, респективно ищецът се е обеднил със сумата в размер от 68 833,26 лева.

Искането е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца стойността на повторно осъществените поради грешка преводи от раздел I, т. 3 по-горе (от стр. 5 до стр. 11 от настоящата искова молба) в общ размер от 68 833,26 лв., които са получени от него без основание и с които той се е обогатил неоснователно, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 25.11.2021 г. до 08.06.2022 г., именно - 3728.47 лева и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът претендира и разноските по делото.

Препис от исковата молба е връчен на ответника от първоначално сезирания Софийски градски съд и законния срок е подаден писмено отговор, в който освен основателното възражение за местна подсъдност са направени и следните други възражения:

За нередовност на исковата молба, изразяваща се противоречиви твърдения в изложението на обстоятелствата в нея, по повод на което пълномощникът на ищеца подробно и последователно е уточнил начина на предоставянето на сумите, които твърди да е дал на ответника без основание, какъв смисъл се влага в твърдението за „дублиращи се преводи“ и как ищецът обосновава тезата си за извършени два отделни превода на едно и също основание.

Уточненията са направени в първо в писмено становище пред СГС, за което съдът е бил предоставил изрично срок след връчване на препис от отговора, след това - в първото съдебно заседание по правилата на чл. 143,ал.2 ГПК и още веднъж – във второто съдебно 3 заседание, с оглед искането на ответника да се дадат изрични указания на ищеца за пояснения на обстоятелствата в исковата молба, в които се твърдеше да има противоречия и неясноти.

С всички тези пояснения на практика ищецът не въведе никакви нови факти, а единствено по-подробно описа последователността на действията, посредством които са се осъществили процесните банкови операции.

След като подробно описва начина, по който става изпълнението на наредения от трето лице незабавен превод и в последствие – кога и как се извършва възстановяване на сумата, която изпълняващата банка е превела от своите средства за осъществяването на този превод, пълномощникът на ищеца поясни, че всъщност банката поради допусната грешка е пропуснала именно да вземе за себе си по-късно преведената реално от банката на наредителя. Този пропуск бил допуснат във връзка с всеки един от процесните преводи, като след превеждането на съответните суми от банката на наредителя тези суми не били отнесени в разчетната сметка на „УниКредит Булбанк“ АД, с което щял да приключи процеса по възстановяването им в полза на тази банка,сумите да преведени още веднъж по сметката на ответника. По този начин сумите, съответстващи на стойността на наредените преводи били получени два пъти от ответника.

Пълномощникът на ищеца отговори и на два конкретно поставени от съда въпроса на осн. чл. 145 от ГПК, от което стана ясно, че се поддържа без изменение вече заявеното твърдение, че по повод на едно нареждане са били извършени два последователни превода – първия незабавно от средствата на банката-ответник и втория-след реалното постъпване в кюповата сметка на тази банка на сумата, съответстваща на стойността на всеки от преводите, като вместо да задържи за себе си реално постъпилите вече суми от банката на наредителя, изпълняващата „УниКредит Булбанк“ АД отново е превела и тях на получателя на банковите преводи /ответника/.

След тези уточнения, доразвити и в още едно изявление на пълномощника на ищеца на стр.13-14 от протокола за съдебното заседание на 07.03.2023 г. съдът прие, че исковата молба не се нуждае от повече уточнения и допълнения, тъй като са изложени достатъчно пълно и ясно обстоятелствата, на които ищецът основава своята претенция за неоснователното обогатяване на ответника в хипотезата на начална липса на основание, предвидена в чл. 55,ал.1,изр.1-во от ЗЗД. Началната липса на основание, освен с нищожно основание или изпълнение на унищожаема сделка, преди нейното обявяване за недействителна се свързва и с изпълнение на задължение в по-голям размер от дължимия или повторното изпълнение на едно и също задължение, както от друг длъжник, при условията на активна солидарност, така и – от същия, който вече е погасил по един или друг начин вземането на кредитора. Без съмнение извършването на банкова операция, изразяваща се в прехвърляне собствени средства на банката в полза на неин клиент,без съответното искане или нареждане и при липса на каквото и да е основание за осъществяване на превода, поражда правоотношения, попадащи в хипотезата на чл. 55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, поради което от фактическа страна изложението на обстоятелствата от 4 ищеца е достатъчно пълно, ясно и конкретно и дава възможност както за квалификацията на иска, така и за организиране защитата от страна на ответника.

В писмения отговор на исковата молба ответникът е направи възражения срещу основателността на иска, които не бяха допълнение и конкретизирани след уточненията на начина, по който се твърди, че се е стигнало до неоснователно обогатяване.

Възраженията на ответника са следните:

1.Ответникът не бил получавал търсената главница по начина, по който се твърди.

2.Оспорвал „всички фактически твърдения на ищеца, свързани с търсените суми“.

В съдебно заседание от 07.03.2023 г. на стр. 12 от протокола е записано изявление на пълномощника на ответника, че доверителят му твърди, че по сметката му не са постъпвали средства, които не му се следват, а отделно от това – не се бил разпореждал с такива.