Решение № 718 от 01.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 718 гр. Русе, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520201793 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Г. Т., депозирана против наказателно постановление № 38-0004491/20.03.2023г., издадено от Директор на РД „АА“, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал.

2 ЗАП, с което на жалбоподателя, на основание чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

С жалбата се ангажират твърдения, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Във връзка с това се инвокират доводи, че за периода описан в АУАН жалбоподателят не е управлявал МПС, попадащо в обхвата на Регламент 561/2006г., тъй като превозното средство за посочения период е било на ремонт и жалбоподателят е извършвал друга дейност във фирмата и нямало как да представи записи, тъй като е нямал достъп до превозното средство, за което е представил удостоверение за дейности.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

1

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице, доколкото по отношение на същото е ангажирана административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 44/12.01.2023г. против жалбоподателя, за това, че на 12.01.2023г., около 12,24 часа, в град Русе, КПП „Русофили“, посока Варна, като водач товарен автомобил Ивеко, категория N 3, с рег. № ****, оборудван с дигитален тахограф Siemens със сериен № 0000791852, с прикачено полуремарке категория О 4, с рег. № ****, извършващ международен обществен превоз на товари по маршрут Р. България – Р. Румъния – Р.

България, с международна товарителница CMR № 80085219 от 11.01.2023г., който превоз попада в обхвата на Регламент № 561/2006г., за периода от 14,20 часа на дата 23.12.2022г. до 14,19 часа на дата 05.01.2023г., когато е поставил своята карта на водач за дигитален тахограф, не е въвел с използването на функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото устройство (дигитален тахограф), необходимите данни - период на „Почивка“, „Работа“ или „Друга работа“, посочени в чл. 34, § 5, б. „б“, подточки /ii/, /iii/, /iv/ от Регламент (ЕС) № 165/2014г. в картата на водача.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от страна на актосъставителя като нарушение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

АУАН е подписан от нарушителя, без същият да отрази в него, че има възражения.

В срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН е било депозирано възражение, ведно с удостоверение за дейности на водача за периода от 16,20 2 часа на дата 23.12.2022г. до 16,20 часа на дата 05.01.2023г. , в което е било отразено, че същият е бил в отпуск или почивка.

Въз основа на съставения му АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93в, ал. 11 ЗАП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени средства.

Не са налице противоречия в доказателствената съвкупност по делото, което от своя страна да налага, излагането на подробни мотиви кои доказателства съдът приема и кои отхвърля, както изисква разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, доколкото както гласните, така и писмените доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се в хода на административнонаказателното производство.

Въз основа на извършена оценка на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните правни изводи.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото и часа на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната 3 отговорност на жалбоподателя. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Изрично в АУАН и НП са посочени точната дата и час – 05.01.2023г., в 14,19 часа, когато водачът е поставил картата си на водач и респективно е следвало да въведе данните, както и конкретния период, за който водачът не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахографо, а именно от 14,20 часа на дата 23.12.2022г. до 14,19 часа на дата 05.01.2023г. и така описано нарушението съдържа посочване на всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, включени в неговия състав и въз основа на тези факти, нарушителят е могъл да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, кога е извършено същото и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя, да бъде запознат с всички приети за осъществили се факти и да организира защитата си във връзка с така приетите за осъществили се фактически положения.

Както е прието в Решение № 41 от 04.03.2021г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 7 по описа на съда за 2021г. Липсата на конкретно посочване по какъв точно начин и какви данни не е въвел водачът не е довело до ограничаване възможността нарушителят да разбере и прецени в съответствие с материалния закон има ли извършено нарушение и в какво 4 точно се състои то. В случая е безспорно е установено, че за посочения период водачът не е въвел по какъвто и да било начин каквито и да било данни, поради и което неконкретизирането на посочените данни в съставения акт и наказателното постановление не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не е накърнило правото на защита на жалбоподателя, както по фактите, така и по правото. Наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинен и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване.

В същия смисъл е и Решение от 3.12.2021 г. на Административен съд - Русе постановено по КАНД № 312 по описа на съда за 2021 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 4 ЗАНН , когато не може да се определи точно местоизвършването на нарушението, компетентен да разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е образувано производството.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано, на основание чл.

36, ал. 1 ЗАНН, със съставянето на АУАН от главен инспектор към РД „Автомобилна администрация“ – Русе и наказателното постановление е издадено от Директор на РД „Автомобилна администрация“ – Русе. С оглед изложеното, непосочването на мястото, където жалбоподателят не е въвел ръчно необходимите данни, когато е бил извън превозното средство и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф не е довело до ангажиране на неговата отговорност от местно некомпетентен орган и не е опорочило проведеното административнонаказателно производство. Това не е довело и до нарушаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е упражнило правото си на жалба и същата е разгледана от местнокомпетентния съд.

Изрично и в АУАН и в НП е посочена приетата за нарушена разпоредба и санкционната такава, както изисква чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т.

6 ЗАНН.

По гореизложените мотиви, неоснователни са релевираните от страна на жалбоподателя доводи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които от своя страна са довели до ограничаване правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за 5 да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на по чл. 34, § 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 165/2014г. Когато в резултат на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.

Няма спор по делото и от всички гласни и писмени доказателства безспорно се установява и доказва, превозното средство е било оборудвано с дигитален тахограф - Siemens със сериен № 0000791852, както и че за посочения в АУАН и НП период - от 14,20 часа на дата 23.12.2022г. до 14,19 часа на дата 05.01.2023г. няма въведена информация в дигиталната карта и не са били въведени ръчно, автоматично или по друг начин необходимите данни, когато водачът е бил извън МПС и не е бил в състояние да използва дигиталния тахограф, както изисква разпоредбата на чл. 93в, ал. 11 ЗАП и като не е изпълнил задължението си да въведе данните, когато е бил извън превозното средство и не е имал възможност да използва монтирания в същото тахограф, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, както от обективна така и от субективна страна.