Решение № 203 от 17.01.2020, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр.Пирдоп, 17.01.2020 година.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Районен съд-Пирдоп, I-ви състав, в публичното заседание на дeвeтнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател:

Симеон Гюров

При участието на съдебния секретар Гергана Юнлю, като разгледа докладваното от съдия Гюров гр.д. № 189 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.45, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба вх.№ 252/09.03.2018г. на Ц.Ц.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на книжа и призоваване /съгл. чл. 38 от ГПК/ гр.Златица, ул.“Медет“ № 2, срещу И.С.С. с ЕГН ********** ***. Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.01.2018 год. в качеството му на Председател на ПП „Евророма”, която чрез местна коалиция “Коалиция за промяна на Златица” била представена в Общински съвет-Златица с трима общински съветници, присъствал на изнесено извънредно заседание на ОбС-Златица в село Църквище, община - Златица. Ищецът твърди в исковата молба, че първа точка на дневния ред на заседанието включвала въпроси и питания на граждани. Твърди, че по време на въпросната точка, г-н И.С. *** го обвинил, че той и колегите му от Ловна дружина-Златица били събрали най-малко “сто кубика” /100 куб.м./ дърва за огрев, а на представителя на Общинско звено “Гора” - Златица били платили финансовата равностойност на „двадесет кубика” /20 куб. м./ дърва за огрев. Твърди, че също така го обвинил, че с колегите му от Ловна дружина-Златица били откраднали и дървата за огрев, предвидени за хижа „Свищи плаз”. Ищецът твърди в исковата молба, че това се казало в присъствието на: дванадесет общински съветници от ОбС-Златица, кмета на Община-Златица, кмета на с.Църквище, кмета на с.Петрич, представители на общинска администрация на Община-Златица, множество жители на с.Църквище и на гр.Златица, представители на медиите от региона. Ищецът твърди в исковата молба, че изнесеното от г-н И.С. като факти не отговаряло на истината, която била следната: Заедно с колеги от Ловна дружина-Златица през м. 10.2017 год. организирали събиране на дърва за огрев /суха и паднала маса/ за хижа „Извора” в землището на гр.Златица, като това станало при спазване на изискванията и с изготвяне на съответните документи от компетентните органи и служители на Общинско звено „Гора”-Златица.

Количеството събрани дърва за огрев, суха и паднала маса, било измерено от служител на общинското звено „Гора” - г-жа Я.П., която калкулирала тяхната финансова равностойност и дължимите суми за това количество - десет пространствени куб.м., били на място заплатени. За всичко това били издадени съответни документи /които прилага/. Ищецът твърди в исковата молба, че знаейки действителното положение на нещата, възмутен и силно засегнат от тенденциозно изречените публично неистини и безпочвени обвинения от страна на г-н И.С. в присъствието на общински съветници, кметове, граждани и представители на медии, се почувствал зле. Твърди, че при излизане от залата му станало лошо, усетил силни болки в сърдечната област, загубил равновесие, причерняло му пред очите, като бил физически подкрепен от г-н

С. Ш., за да не падне. Твърди, че същият му бил подал шише с вода, отпил и след известно време се съвзел. Ищецът твърди в исковата молба, че в следващите дни, под въздействието на мисълта за отправените му публично от г-н И.С. по време на заседанието на Общинския съвет от 29.01.2018 год. необосновани обвинения за деяния, които не бил извършил, и на изречените от същия за него позорящи го неистини, чувствайки се унизен и омърсен в личен план, а и като отговорен представител на политическата сила, на която му било гласувано доверието да бъде ръководител, изпитвайки постоянно нервно напрежение, придружено с болки и стягане в сърдечната област и главоболие, здравословното му състояние започнало сериозно да се влошава и се наложило да потърси медицинска помощ от личния си лекар. Твърди, че при извършения медицински преглед, самият той бил доста изненадан от необичайните за него високи нива на кръвно налягане и ускорен сърдечен пулс. Твърди, че по негово предписание от тогава до днес редовно приемал сериозна доза медикаменти. Ищецът твърди в исковата молба, че по същество от изричането от страна на г-н И.С. на опозоряващите го неистини и тенденциозни безпочвени обвинения по време на изнесеното заседание на Общински съвет-Златица, проведено на 29.01.2018 год. в с.Църквище, морално бил увреден /бил опозорен и унизен пред присъстващите на заседанието на Общинския съвет, а и опосредствано - пред неприсъстващи на заседанието граждани, на които това им станало известно от присъстващите и от медии, вследствие на което били по непозволен начин засегнати личната му чест и достойнство, както и обществените му такива и оценка, а така също това се отразило по силно негативен начин и на здравословното му състояние - по време на самото заседание след казаните неистини и обвинения изпитал силни болки в сърдечната област, загуба на равновесие, което наложило да му бъде оказвана помощ при излизането му от залата, а впоследствие, поради задълбочаване на симптомите на нервност, болки и стягане в сърдечната област и на главоболие, потърсил и му била оказана медицинска помощ с назначаване на лекарствена терапия от личния му лекар, която прилагал и към настоящия момент и бил под негово наблюдение/. Ищецът твърди в исковата молба, че нанесените му морални неимуществени вреди, според критерия на чл. 52 ЗЗД /по справедливост, съобразно обективните им конкретни проявления, описани по-горе и съобразно установената съдебна практика в подобни случаи/ поддържа, че са в размер на 5000 лв., за която сума е и претенцията му за обезщетение по чл. 45 ЗЗД.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника И.С.С. ***, с ЕГН-**********, да му заплати, на основание чл.45 ЗЗД, сумата 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени /морални/ вреди вследствие извършеното от същия спрямо него непозволено увреждане, а именно: на 29.01.2018 год. в с.Църквище, Община-Златица, по време на изнесено извънредно заседание на Общински съвет-Златица, същият изрекъл неистини, с които го опозорил – обвинил го, че той и колегите му от Ловна дружина-Златица били събрали най-малко „сто кубика” /100 куб.м./ дърва за огрев, а на представителя на Общинско звено „Гора” -Златица били платили финансовата равностойност на „двадесет кубика" /20 куб. м./ дърва за огрев, както и го обвинил, приписвайки му, че той и колегите му от Ловна дружина-Златица били откраднали дървата за огрев, предвидени за хижа „Свищи плаз”, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2018 год. до окончателното й изплащане, както и да бъде осъден да му заплати направените разноски по делото. В съдебно заседание поддържа исковата молба, излага съображения за уважаване на исковата претенция, представя списъг на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът И.С.С. в срока по реда на чл. 131 от ГПК е дал писмен отговор, не е представил писмени доказателства и е направил доказателствени искания. В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че не отговаря на фактическото положение, изложеното в исковата молба. Твърди, че действително на 29.01.2018 г. присъствал на заседание на ОбС Златица, което се провело в с. Църквище, Община Златица. Твърди, че на това заседание, освен общинските съветници и Кмета на Община Златица, присъствали граждани на общината, включително и г-н Ц.К..

Твърди, че се изказал по въпроса за общинската гора, защото бил полски пазач към община Златица вече 27-28 години, като бил работел при 6 кметски мандати и много го боляло като гледал, как незаконно се изсича и опустошава невъзвратимо.

Твърди, че след това била предоставена думата на г-н К., който заявил, че бил развеселен до безкрайност от неговото изказване и провокативно и обидно за него казал „Бай Иване, да ти кажа на тебе, че точно ти нямаш право да изказваш мнение за гората. Точно ти нямаш право, защото всеки петък като си ходя на хижата те виждам поне три пъти на ден как правиш курсове с дърва. Срещам те и виждам какво караш.". Твърди, че също така му се заканил, че досега не е предприемал необходимите мерки, но за в бъдеще това щяло се промени. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че след обидите и заканите отправени към него от г-н К., той не бил отправял към него обиди, а казал, че пред неговата вила има дърва, през период, през който няма право да се берат дърва. Твърди, че г-н К. казал, че си бил набрал 20 кубика и ги бил платил. Твърди, че по време на дебата никой не бил споменавал за “ловна дружинка”, докато в исковата молба било описано, че той бил обвинил г-н К. и колегите му от ловната дружина- Златица, че са събрали най-малко 100 кубика дърва за огрев, а на представителя на Общинско звено “Гора” били платили финансовата равностойност на 20куб.м дърва за огрев. Твърди, че трябвало да се има предвид и факта, че Ловната дружина-Златица не била собственик на хижа „Извора”. Твърди, че тя била частен имот и на собственика можело да се издаде билет, но такъв не бил издаван и приложен към исковата молба. Твърди, че тази хижа също така и не се ползвала от дружинката, като членовете й ползвали хижа “Кара тепе”. Твърди, че в този смисъл няма как да е вярно твърдението на г-н К., че дървата за огрев на х.

„Извора” били платени от ловната дружина. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че по никакъв начин не проличало и станало известно по време на заседанието на г-н К. да му е станало лошо, както твърдял и описвал. Твърди, че след този дебат, част от администрацията излязла и той също излязъл с тях от залата. Твърди, че отвън те пушели и той бил до тях и също пушел, като разговарял развеселено с Ш., като последният нито го придържал, нито подкрепял, нито му бил оказвал някаква помощ, т.к. между тях нямало физически контакт, а и Ш. веднага се върнал в залата и дори не бил споменавал, че на К. му било прилошало. Още повече в залата присъствал и лекар – г-н Т. и би било редно К. чувствайки се зле да потърси помощта на лекаря. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че представените към исковата молба писмени доказателства- 2 броя позволително за закупуване на дървесина не били издадени на името на г-н К.. Твърди, че в представените 2 броя превозни билети също г-н К. не бил записан като купувач на стоката - дърва. Твърди, че също така в приходната квитанция, приложена към исковата молба фигурирало друго име, различно от името на г-н К. и не било ясно защо въобще тези писмени доказателства били приложени като такива към исковата молба. Твърди, че всичките тези документи били издадени на лица, които не били адресно регистрирани на х. “Извора”. Твърди, че лицата, които фигурират там не били дори и членове на ловната дружина-Златица. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че в представения към исковата молба протокол от заседанието на ОбС Златица били правени допълвания и доуточнения, които нямало как да се отразяват при дебат „на живо”, което навеждало на мисълта, че протоколът впоследствие бил дописван, подправян и допълван, за да може да послужи подобаващо на г-н К. за пред съда. Още повече въобще в дебата не била споменавана хижата “Свищи плаз”, а в протокола било записано, че дървата били предвидени за тази хижа. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че в исковата молба се твърди, че г-н К. още на заседанието се бил почувствал зле, станало му лошо, усетил силни болки в сърдечната област, загубил равновесие и му причерняло пред очите, като при тези симптоми, едва два дни след това бил потърсил медицинска помощ. Твърди, че в амбулаторния лист била вписана диагноза хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност, но с придружаващо заболяване-възпаление на синусите. Твърди, че г-н К. бил видимо едър човек и било възможно да поддържа високо кръвно налягане и да прилага за това лекарствена терапия много преди сесията та и до днес. А и счита, че всеки човек е под наблюдение на личния си лекар, поради което намира, че този преглед на г-н К. не бил наложен от дебата на сесията, още повече нямало данни да е била назначена никаква терапия на г-н К., следователно и здравословното му състояние не е било влошено и не е налагало терапевтична дейност. В отговора на исковата молба ответникът твърди, че счита, че К. на процесното заседание не се бил почувствал нито морално засегнат, нито опозорен, нито унизен, тъй като през цялото време след това продължил развеселено да разговаря и да дебатира с присъстващите. Претендират се съдебно-деловодни разноски по делото. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора си, излага съображения за неоснователност на исковата претенция, представя списък на разноските по чл.80 ГПК. В срока на постановяване на решение, ответника представя „обяснение”, в което излага вижданията си относно исковата пратанция, като твърди, че ....при направената проверка от изпратените от правителството органи се оказа, че г-н К. не само че не е жител ***, но и вилата „Извора” се води на друго лице и никъде не фигурира името на г-н К.. Когато един човек си купува нещо, винаги си взима документ на негово име, а г-н К. купува сгради и ги прехвърля на други лица от страх да не бъдат конфискувани от държавата при откриване на нередности. Няма никакъв документ, с който да се разрешава на хижа „Извора” да бъдат складирани дърва на чужди лица като на склад. Относно това, че ние, полската охрана, правим проверка за изчезналата дървесина е че ние и служителите от общината години наред осигуряваме целогодишното отопление на хижата като доставяне на дърва.