Решение № 351 от 12.07.2021, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 351 гр. Разград , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело № 20213330100496 по описа за 2021 година

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Профи Кредит България” ЕООД гр. София, против В.Ц. И. и СТ. З. СТ., за установяване на вземане в размер на 4393,62 лв. главница, договорно възнаграждение в размер на 1724,88лв., 1109,43лв. законна лихва от 20.12.2018г.-датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Както за осъждането ответниците солидарно да заплатят 3085,93лв. представляващо неизплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва в размер на 1416,44лв. дължима от 20.12.2018г. до 14.12.2020г. Сочи, че на 12.06.2016г. сключен Договор за потребителски кредит № 3011453276 между ищеца като кредитор първи ответник като длъжник и втори ответник като солидарен длъжник. Сума на кредита 5000 лв., срок - 24 месеца, размер на вноската: 309,11 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %, Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %. Общо задължение – 7418,64 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги - Възнаграждение: 3750 лв. Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 156,25 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: 11168,64 лв., общ размер на вноска: 465,36 лв.; Дата на погасяване:

20-ти ден от месеца. Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), с които длъжниците се запознали преди подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко 1 предлагания ДПК, съответства на неговите възможности и финансово състояние. Прави разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Твърди, че изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 15.08.2016г. превел сума в размер на 4253,51 лв. по посочена от длъжника банкова сметка. На 03.02.2017г. двамата ответници подали Заявление за промяна в погасителния план към ДПК, като пожелали да бъде отложена една погасителна вноска №5. На 15.02.2017г. сключен Анекс №1 към договора, като погасителните вноски се променят от 24 на 25броя. На 16.03.2017г. двамата ответници подали заявление за промяна на погасителния план, като пожелали намаляване размерът на четири погасителни вноски №6, 7, 8 и 9.

Сключен Анекс №2, с нов размер на четирите погасителни вноски -116,36лв., като погасителните вноски се променят от 25 на 28 броя. Съгласно чл.4 от ОУ към договора ответниците дължат договорено възнаграждение в размер на 2418,64лв., което се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатено такова в размер на 1724,88лв. По споразумение за пакет допълнителни услуги, твърди, че дължат 3750лв., от които погасени 664,07лв., остават дължими 3085,93лв. Твърди, че споразумението за допълнителни услуги не е задължително за отпускане на кредита, по избор и зависи от волята на длъжника искането му за кредит да бъде разгледано в най-кратки срокове, както и да има възможност да отлага плащане на вноски, да намалява размер на месечни вноски, да променя датата на падежа, както да получава бързо и лесно допълнителни парични средства. Към настоящия момент размерът на погасеното задължение е общо 1981лв., от които погасени 1964,21лв. номинал и 16,79лв. лихва за забава, дължима съгласно т.12.1 от ОУ.Сочи, че при входиране на заявлението по чл.410 ГПК допусната техническа грешка като сумата 81,80лв. посочена като лихва за забава, същата е вземане за законна лихва, като общият размер на претендираните законни лихви е 2525,87лв. дължима от 20.1.2018г.-датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020г. По подаденото заявление образувано ч.гр.д. №2101/2020г. на РРС, като съдът е отхвърлил заявлението в частта за претендирано възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 3085,93лв., ведно със законната лихва от 1416,44лв. Прилага договор, ОУ, погасителен план, преводно нареждане,-2бр., искане , Анекс-2бр., извлечение от сметка.

Ответникът В.Ц. И. депозира отговор, намира иска за неоснователен. Твърди, за неравноправност на клаузите в потребителския договор, поради липса на ясна методика на формиране на ГПР по кредита. Че не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 чл.11 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12 ал.1 т.7-9, поради което е недействителен по смисъла на чл.22 ЗПК. Както сочи за неговата недействителност поради л.4/4 от договора, чийто текст противоречи на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и ал.2 ЗПК . Че не са ангажирани доказателства, за установяване точния размер на претендираните договорна и законна лихви. Уговореното възнаграждение от 3085,93лв. за допълнителни услуги съставлява разход по кредита, следва да бъде включен в ГПР съгласно чл.19 ал.1 ЗПК. Нормата на чл.10а ал.2 ЗПК въвежда забрана за кредитора за изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление и усвояване на кредита. Както, че клаузите в същото споразумение са 2 неравноправни по смисъла на чл.143 ал.1 т.3 ЗПК, нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, противоречащи и на добрите нрави. Доколкото тези клаузи са нищожни неясни и двусмислени, поради непосочване на размера на таксата за услугата в споразумението, свързани изцяло с предоставяне и погасяване на кредита, извършените плащания по тях следва да бъдат приспаднати по определяне размера на общото задължение. Както и че договора е бланков, не е бил предмет на предварително договаряне, не е имало възможност да изрази волята си и съгласието, не е имала възможност да влияе върху съдържанието им, според чл.146 ал.2 ЗЗП. Ако се приеме, че е частично недействителен по договора се връща само чистата стойност на кредита съобразно чл.23 ЗПК.

Ответникът СТ. З. СТ. депозира отговор. Намира иска за неоснователен. Сочи, че искането за отпускане на кредит, както и стандартния европейски формуляр са подписани само от първи ответник, допълнителната информация предоставена единствено на нея.

Текстът в декларация /л4/4 от договора/ в противоречие с чл.11 ал.1 т.11 и ал.2 ЗПК.

Заявява, че договорът ОУ и погасителния план не са му предадени. Счита, че притежава качеството на поръчител, тъй като заемната сума предадена на първи ищец, не е титуляр, намерението на страните е да обезпечи дълга. Задължението му е акцесорно, уговорено като поръчителство, не са задължени с първи ответника.Поради което не отговаря на основание чл.147 ал.1 ЗЗД ако кредиторът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа Алтернативно сочи, че договора е недействителен поради неспазване на изискванията в чл.11 ал.1 т.10 ЗПК. Допълнителните услуги по същество не представляват реално предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, ползването на повечето от тях е обусловено от насрещна воля на кредитора, което води до неравноправността им по чл.143 т.3 ЗЗП. Сочи на липса на доказателства за да се установи точния размер на лихвите. Както, че размерът им от 3085,93лв. се доближава до размера на кредита, налице е прекомерност и в противоречие с принципа на справедливост. Както, че ползването им изисква одобрение от кредитора, поради което се плаща предварително за възможност, зависеща от волята на кредитора. Както противоречащо на добрите нрави по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, поради което не са дължими сумите по същото. Че нормата на чл.10а ал.2 ЗПК въвежда забрана за кредитора за изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление и усвояване на кредита. Уговарянето им противоречи на закона и добрите нрави. Извършените плащания по тези клаузи следва да се приспаднат по определяне на общото задължение. Наличие на неиндивидуално уговорени клаузи, определени предварително от едната страна-заемодателя.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: На 12.08.2016г. е сключен договор за потребителски кредит №3011453276 между ищеца като кредитор първи ответник като кредитополучател, втория ответник като солидарен длъжник, по силата на който ищецът е предоставил кредит в размер на 5000лв., за срок от 24 месеца при месечна вноска 309,11лв., годишен процент на разходите 49,89%, годишен лихвен процент

41,17%. В договора е посочено, че кредитополучателят закупува пакет от допълнителни услуги за 3750лв., които се заплащат 3 на вноски от по 156,25лв. на месец, като общото задължение по кредита е в размер на 11168,64лв. Съгласно декларации т.А към договора неразделна част от него са Общи условия/ОУ/, предадени при подписването му. Приложено е споразумение за закупуване на пакет за допълнителни услуги, които са изброени както следва: 1.Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4.Възможност за смяна на дата на падеж; 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. На 15.02.2017г. сключен Анекс №1 към договора за отлагане на 1 вноска №5 и срокът продължен с един месец до 25.09.2018г. На 21.03.2017г. сключен Анекс №2 към договора за намаляване на част от вноските №6,7, 8 и 9, като срокът се удължава до 20.12.2018г.

По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2102/2020г., е издадена заповед за изпълнение съответно срещу ответниците за сумите 4393,62 главница,1724,88лв. договорно възнаграждение 20.03.2017г.-20.12.2018г. обезщетение за забава 81,80 21.11.2016г.20.12.2018г. и такова в размер на 1028,26лв. от 20.12.2018г. до 14.12.2020г. Отхвърлено е искането за издаване заповед за изпълнение по отношение претендирани суми във връзка с пакет допълнителни услуги за сумата 3085,93лв. и 1416,44лв. лихва за забава по пакет допълнителни услуги.

От заключението на вещото лице по изготвената счетоводна експертиза се установява, че сумата 5000лв. е усвоена чрез банкови преводи по сметка на първи ответник 4253,51лв., 136,49лв. към Изи Кредит, 610лв. към КСК Лудогорие Разград. Кредитните преводи направени по желание на кредитополучателя. Първият ответник е направил вноски за погасяване на задълженията си в общ размер на 2011,80лв.. С тях са погасени главница 606,38лв., договорно възнаграждение в размер на 693,76лв., лихва за забава – 16,79лв., разноски – 30,70лв. Размерът на непогасените задължения са: главница - 4393,62лв., договорно възнаграждение -1724,88лв., възнаграждение доп. Пакет 3085,93лв., размерът на законната лихва за периода 20.12.2018г. до 14.12.2020г. е 2525,87лв. При положение, че не се вземе под внимание Договорът за допълнителите услуги, то задълженията по договора са главница - 4084,01лв., договорено възнаграждение 1322,83лв., 1090,51лв. законна лихва за периода 20.12.2018г. до 14.12.2020г.

Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№../2020г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че 4 вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Установено е, че ответникът В.Ц. И. е сключила договор за потребителски кредит с ищеца, по който вторият ответник се задължил като солидарен длъжник както, че отпуснатия заем е бил усвоен. По отношение възражението на ответника СТ. З. СТ. че е поръчител, а не съдлъжник: Видно от приложения договор е налице задължаването като съдлъжник, същият се е съгласил с това и е положен подпис на договора и на ОУ, който не е оспорен. Не се установява от приложените писмени доказателства ответникът С. да се е задължил по договора като поръчител, т.е. да отговаря като гарант за чужд дълг, както и поемането на задължение за чужд дълг не означава автоматично, че е налице поръчителство. Последното е договор различен от юридическия факт пораждащ главното задължение, страни по който са кредиторът и поръчителят, в настоящия случай такова съглашение между ищеца и този ответник не е налице. Като се има предвид, че солидарността произтича от един и същ юридически факт – договор за потребителски кредит, с който вторият ответник се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за плащане на процесните суми на кредитора, което се установява от приложения договор, по който страни са ответниците, следва да се приеме, че отношенията се уреждат по правилата на чл.121-127 ЗЗД относно солидарните задължения, което изключва приложението на чл.147 от ЗЗД. По отношение на възражението на ответниците за нищожност на клаузите на ДПК, за неспазване на чл.22 от ЗПК, вр. с чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК: