Решение № 265 от 12.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. П., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500364 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №286 от 06.03.2024г. постановено по гр.д.№20235220102340 по описа на същия съд за 2023г. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Е. Ш. Т., ЕГН-********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, обл.П. дължи на „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С., ул.“Ч." №**, представлявано от управителя И. Х. К., сумата от 1500лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски паричен кредит №44006 от 26.11.2021г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 20.02.2023г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №326 от 23.02.2023г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.

№579/2023г. по описа на Районен съд-П., като Е ОТХВЪРЛЕН иска за възнаградителна лихва в размер на 38,99 лв., претендирана за периода от 26.11.2021 г. до 14.02.2022 г. и за лихва за забава в размер на 111.57лв. за периода от 26.12.2021г. до 23.01.2023г., за които суми е издадена заповед за 1 изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №579/2023г. по описа на Районен съд - П., като неоснователни и недоказани. Със същото решение е ОСЪДЕН Е. Ш. Т., ЕГН-********** от гр. П., ул. „К. Б.*" №**, обл.П., да заплати на „Ю.К. Б.“ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., ул.“Ч." №**, представлявано от управителя И. Х. К., сумата от 1090.83лв - сторени от ищеца разноски по гр.дело №2340/2023г. по описа на РС-П. и по ч.гр.дело №579/2023г. по описа на РС-П., на основание чл.78,ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от исковете.

Решението се обжалва в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с въззивна жалба с вх.

№7811 от 26.03.2024г. подадена от ищеца в производството пред първата инстанция „Ю.К. Б.“ ЕОД, ЕИК *********, чрез пълномощник юрисконсулт Г. П. А., надлежно упълномощен да представлява дружеството, В ЧАСТТА С КОЯТО е отхвърлена претенцията на дружеството-ищец относно договорното възнаграждение в размер на 38.99лв и изискуемата лихва за забава в размер на 111.57лв. Поддържа, че договорното възнаграждение представлява възнаградителна лихва за отпуснатия кредит и същото не противоречи на добрите нрави и че е в законово допустим размер. Цитира се чл.3 от договора за кредит регламентиращ размера на годишния лихвен процент в размер на 12.27%, че съгласно погасителния план кредитополучателят следва да погасява кредита на 12месечни вноски, всяка в размер на 150.26лв, на всяко 26число, и една изравнителна вноска от 149.94лв. коментира се чл.5 от Раздел 5 Лихви, разноски и Такси от Общите условия към договора за кредит, регламентиращ посочването на размера на лихвения процент в преддоговорната информация и в договора, изчисляването на лихвата ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита, както и начисляването й от датата на усвояване на кредита. По отношение на лихвата за забава се сочи, че същата е уговорена като обезщетение за забава при допуснато просрочие на дължимите плащания в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието-от датата на падежа до датата на ефективното изплащане на сумата, определена в размер на 111.57лв, като претенцията за същата следва да бъде уважена след като искът на дружеството е частично уважен. Акцентира се, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че 2 сделката би била сключена и без недействителните й части /визира се чл.26 ал.4 от ЗЗД/. Допълва, че въпреки че таксата за разглеждане не е предмет на исковото производство, то неоснователни са твърденията, че така уговорената такса е неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП, доколкото таксата е изчислена съгласно индивидуалните условя за кредита, заявен от ответника, като последната е указана в стандартния европейски формуляр /СЕФ/.Счита, че тази такса е била известна при подписване на договора, а с подписването му ответникът се е съгласил с всички условия по договора, включително и по прилагането на таксата, в предварително известния й размер, ставайки по този начин индивидуално приложим елемент на договора. Оспорва се извода на първоинстанционния съд, че с така договорената такса се цели заобикаляне на закона и на чл.19 ал.4 от ЗПК /скрит разход по договора за кредит/, като подобни твърдения жалбоподателят квалифицира като неоснователни. Моли да се отмени решението в обжалваните му части и се уважи исковата претенция по отношение на договорното възнаграждение от 38.99лв и изискуемата лихвата за забава от 111.57лв. Претендира присъждане и на юрисконсултско възнаграждение в размер на 400лв.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната по спора страна ответника Е. Ш. Т., с ЕГН-********** от гр.П., чрез назначения му особен представител по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца, адв. М. И.-С. от АК-П., в който жалбата се квалифицира като неоснователна по същество. Споделят се като правилни и законосъобразни мотивите на първоинстанционния съд приел, че е налице нарушение на чл.10а ал.2 от ЗПК досежно клаузата по чл.6.1 от договора, предвиждащ такса за разглеждане на кредита от 201.60лв, представляваща неоснователно обогатяване на кредитора, чрез увеличаване размера на дълга за потребителя, водещо до нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите, представляващо нарушение на добрите нрави и че правилно съдът е приложил нормата на чл.23 от ЗПК, уважавайки иска на ищеца до размера на чистата стойност на кредита без лихви и другите разходи по кредита. Цитират се нормите на чл.11 ал.1 т.10 и на чл.19 ал.1 от ЗПК, като се акцентира, че според процесния договор за кредит формално е изпълнено изискването на Годишния процент на разходите, от 41.90% съответно на чл.11 ал.1 т.10, ненадвишаващ максимума по чл.19 ал.4 от ЗПК, но че този размер не отразява действителния процент на разходите, тъй като същият по изрично 3 заявление от дружеството/изразено във въззивната жалба/ включва и таксата за разглеждане в размер на 201.60лв и доколкото за тази сума съществува законова забрана /чл.10а ал.2 от ЗПК/ да се включва в общите разходи по кредита. Предвид изложеното ответникът акцентира, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, тъй като в него липсва посочен действителният размер на разходите по кредита. Доколкото ГПР е част от същественото съдържание на ДПК, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него за да може да направи информиран избор. Твърди се, че след като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, то не може да се приеме, че е спазена посочената норма от ЗПК. Счита, че подвеждащото оповестяване на този елемент от изискуемото се съдържание на договора, представлява порок, изключващ валидността на договора, съгласно чл.22 от ЗПК, поради което потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без другите разходи. Акцентира се и на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза и установен размер на дължимата чиста стойност на кредита.

Заключава, че ДПК не отговаря на изискванията на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК относно неправилното посочване на ГПР по кредита, изчислени към момента на сключване на договора поради което същият се явява недействителен и следва да се приложи нормата на чл.23 от ЗПК, така както постановил първоинстанционния. Като последен довод се изтъква, че кредиторът не е доказал индивидуално договаряне на клаузата за заплащане на такса за разглеждане на документи в предвидения в договора размер, както и че същата противоречи на закона и е нищожна.

Моли да се потвърди решението в обжалваните му части.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Ю.К.“ ЕООД и постъпилия отговор от насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното:

4

Предявен е иск с правно основание в чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 - чл.11, чл.20 и следващите от ЗПК и чл.79 и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба, с вх.№15509 от 26.06.2023г. против „Е. Ш. Т., с ЕГН**********, с постоянен адрес в гр.П., ул.“К. Б.*" №**, ищецът „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Ч." №**, офис*, с управител И. Х. К., твърди, че предявява установителен иск по чл.415 от ГПК относно вземания в общ размер на 1650.56лв, от които изискуема главница от 1500лв; изискуема лихва за възнаграждение от 38.99лв; изискуема лихва за забава в размер на 111.57лв, за периода 26.12.2021г. до 23.01.2023г.; законна лихва за забава от подаване на заявлението до заповедния съд до изплащане на вземането. Твърди ищецът, че след проведено заповедно производство, като кредитор, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и дадено указание от заповедния съд за предявяване в едномесечен срок на иск съгласно чл.415 ал.1 т.2 от ГПК. Като правен интерес за иска ищецът посочва връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Искът бил предявен в едномесечния срок от уведомяването му от съда. Твърди се, че „Ю.К. Б.“ ЕООД, ЕИК-********* е финансово дружество с лиценз от БНБ съгласно регистъра на финансовите институции при БНБ, по чл.3а от ЗКИ. Ответникът кандидатствал за отпускане на потребителски паричен кредит чрез заявка онлайн интернет страницата на кредитора www.intecredit.bg, представил лични данни, желания размер на кредита, срок на кредита, кредитен продукт, условия за ползване.

Тъй като заявката била направена от разстояние, ответникът я потвърдил електронно, съгласил се с декларация за обработка на личните данни, получил преддоговорна информация по чл.8 от ЗПФУР, приел общите условия на кредитора чрез мобилно приложение. След одобряването на искането и на текста на договора за потребителски кредит /ДПК/, подписал договора според изискванията на ЗПФУР. Договорът за потребителски паричен кредит /ДППК/ № 44006 бил сключен на 26.11.2021г. за отпускане на кредит от 1500лв, с краен срок на договора-26.11.2022г. Подписването на договора станало чрез мобилното приложение MyIuteApp при използвани декларирани от потребителя биометрични данни /пръстов отпечатък или лицева идентификация/. Договорът с всички приложения бил подписан цифров, 5 съгласно визуализирано в горен десен ъгъл на документа, името на клиента, дата и час на подписването. Кредитната сума била усвоена на 26.11.2021г.

Твърди ищецът, че договорът е сключен при условията на ЗПФУ от разстояние, със средствата на комуникация от разстояние, по електронен път, съгласно чл.8 и чл.9 от ЗЗД. Счита, че договорът за кредит отговаря на изискванията за предоставяне на финансови услуги съгласно ЗПФУР-чл.6отправено предложение за сключването на договора чрез едно или повече средство за комуникация от разстояние, без изискване за едновременно физическо присъствие на потребителя, при приравняване на електронния документ на писмен документ. Цитира се и чл.5 от ЗЕДЕУУ /Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/, за съгласие за обвързване на страните от електронните изявления, отправени една спрямо друга./чл.4.2 от ОУ на кредитора/. Цитира се и чл.13. ал.4 от ЗЕДЕУУ за съгласие на страните, че всички изявления между тях по договора, от кандидатстването до прекратяването му подписани с обикновен или усъвършенстван подпис ще имат значение на саморъчно подписани изявления /чл.4.3 от ОУ/. Допълва, че ЗПК допуска ДПК да бъде сключен от разстояние, като кредиторът предоставя на потребителя стандартния европейски формуляр /СЕВ/ по приложение №2-чл.5 ал.9 и ал.13. Твърди се още, че според чл.3 от договора за кредит, годишния лихвен процент /ГЛП/ по кредита е в размер на 12.27%, кредитът се изплаща по погасителен план на 12месечни вноски, всяка в размер на 150.26лв и една изравнителна от 149.94лв, платими на 26-то число, като ГЛП е посочен и в преддоговорната информация, при ежемесечно изчисляване на лихвата по метода на простата лиха, върху остатъчния размер на главницата по кредита, начислявана, считано от датата на усвояването на кредита с дневен лихвен процент равен на 1/365 част от ГЛП. Предвидено било в договора, при просрочие на дължимите плащания, потребителят да дължи освен договорените възнаградителни лихви, и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието -от датата на падежа до датата на ефективното изпащане на сумата/чл.5.1-5.4 от договора/. От потребителя нямало извършени плащания по кредита въпреки напомнянето, на погасителни вноски с дати от 26.11.2021г. до 26.11.2022г., включително и към момента, с което допуснал просрочие /пълно или частично/ при изплащане на някое или всички погасителни месечни вноски с повече от 6