Решение № 11548 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11548 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110140229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Производството е образувано по повод на искова молба на М. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ........ ап. 13, срещу ..........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. ........... с която са предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване, както следва: главен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 015,06 евро, с левова равностойност 3 941,12 лева – платена на отпаднало основание сума по развален по вина на ответното дружество неформален договор за изработка, доставка и монтаж на врати и первази от м. януари 2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.07.2025 г., до окончателното плащане, евентуален осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 015,06 евро, с левова равностойност 3 941,12 лева – платена при начална липса на основание сума по платежни документи от 23.01.2025 г., 25.02.2025 г. и 15.05.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.07.2025 г., до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че през м. януари 2025 г., между ищеца М. Е. М. – като възложител, и ответника ..........“ ЕООД – като изпълнител, е бил сключен неформален договор за изработка, доставка и монтаж на 5 бр. врати – 1 бр. врата за баня и 4 бр. интериорни врати, и первази към тях, за апартамента на възложителя в гр. ........ ап. 13. По уговорка между страните, изпълнителят следвало да издаде фактура за авансово плащане и в срок от 6 до 8 седмици след получаване на авансовото плащане той следвало да изработи, достави и монтира посочените 5 бр. врати и первази към тях. Общата стойност на договорените работи била в размер на 4 210,88 лева, от която 3 641,12 лева – стойност на възложените 5 бр. врати, и 569,76 лева – стойност на первазите. Твърди се, че за възложените работи от ответното дружество са били издадени 3 бр. фактури, както следва: 1./ фактура № 3000001083/23.01.2025 г. на стойност 1 750,00 лева с ДДС – аванс за поръчаните врати, която сума е била изцяло платена от възложителя на 23.01.2025 г., 2./ фактура № 300000/15.05.2025 г. – на стойност 1 891,12 лева с ДДС – остатък от сумата за поръчката на вратите, която сума 1 е била изцяло платена от възложителя на 15.05.2025 г., и 3./ фактура от 25.02.2025 г. на стойност 569,76 лева с ДДС, от която възложителят е платил само 300,00 лева – капаро за первазите. Твърди се, че ответникът е в пълно неизпълнение на сключения договор. При посещение на търговския обект на ответното дружество на 20.05.2025 г., ищецът се срещнал лично с управителя на ..........“ ЕООД, който го уведомил, че поръчката му няма да бъде изпълнена, договорът се разваля и на възложителя ще бъдат върнати заплатените суми.

Въпреки така поетия ангажимент, към датата на сезиране на съда паричните средства в общ размер от 3 941,12 лева не били върнати на ищеца, поради което за него възникнал правен интерес от завеждане на делото. Моли за постановяване на съдебно решение, с което заплатената от него сума да му бъде възстановена. Моли да му бъдат присъдените сторените в обезпечителното и изпълнителното производство разноски, както и сторените в настоящото исково производство разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, въпреки че препис от исковата молба, ведно с разпореждането по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, са били редовно връчени на последния на адреса му на управление, вписан в ТРРЮЛНЦ – гр. ............ /съобщение на л. 42 от делото/.

С определение № 14161/14.04.2026 г. съдът е насрочил делото за първо открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. С разпореждане от 17.04.2026 г. съдът е пренасрочил делото за 10.06.2026 г. Препис от определение № 14161/14.04.2026 г. и разпореждането на съда от 17.04.2026 г. са редовно връчени на ответника на 07.05.2026 г. /съобщения на л. 53 и л. 54 от делото/.

На 10.06.2026 г. по делото е проведено първо открито съдебно заседание.

Независимо от дадените му разяснения относно възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна, ответникът не е изпратил процесуален представител в откритото съдебно заседание на 10.06.2026 г., който да го представлява в същото, и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

В проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице условията на чл. 238, ал. 1 и чл.

239 ГПК, тъй като на ответника са указани последиците от неподаването на отговор на исковата молба и неявяването му в съдебно заседание, но въпреки това той не е подал отговор на исковата молба и не е изпратил процесуален представител в проведеното на 10.06.2026 г. открито съдебно заседание без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като същевременно предявеният главен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, пр. 3 ЗЗД е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да бъде изцяло уважен.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в обезпечителното и в исковото производство разноски в размер на 460,60 евро – за исковото производство, и 328,25 евро – за обезпечителното.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

2

ОСЪЖДА ..........“ ЕООД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр.

........... да заплати на М. Е. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ........ ап. 13, по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, сумата в размер на 2 015,06 евро, с левова равностойност 3 941,12 лева – платена на отпаднало основание сума по развален по вина на ..........“ ЕООД неформален договор за изработка, доставка и монтаж на врати и первази от м. януари 2025 г., за което са издадени фактура № 3000001083/23.01.2025 г., фактура № 300000/15.05.2025 г. и фактура от 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.07.2025 г., до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 788,85 евро – сторени разноски в обезпечителното производство и в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3