Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 16965 от 27.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 70155/2024
Вид
Разпореждане № 16965
Подписан
27.01.2025
В сила
27.01.2025
Състав
ПОЛИНА ЛЮБОМИРОВА АМБАРЕВА

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 16965 гр. София, 27.01.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20241110170155 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от Л. Х. Л. ,ЕГН : ********** срещу „Български Енергиен Холдинг“ ЕАД,ЕИК : 831373560 обективно кумулативно съединени искове ,с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ : за признаване на уволнението за незаконно, за неговата отмяна ; за възстановяване на предишната работа, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението,ведно със законната лихва до окончателното плащане ,както и мораторна лихва ,считано от 16.10.2024год.

Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” ГПК. Процедурата на чл.311 от ГПК е спазена.

Исковата молба е нередовна по смисъла на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК,в частта ,в която се иска присъждане на мораторна лихва от 16.10.2024год. до датата на предявяване на иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 от КТ, а предявените искове са допустими.

Акцесорния иск за мораторната лихва върху обезщетението за времето ,през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение е нередовен, тъй като не са изложени обстоятелствата ,на които се основа същия ,а така също не е конкретизиран и размера му.

Постъпил е отговор на исковата молба.

Поради това и на основание чл.312, ал.1, т.2 от ГПК, съдът изготвя следния ПИСМЕН ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 КТ.

В исковата молба ищцата сочи ,че трудовото й правоотношение с ответника възникнало по силата на трудов договор № 30001/2011год. ,по силата на който заемала длъжността „Технически секретар на изпълнителния директор“ ,изменено с ДС № 19/13.04.2022год., като била назначена на длъжността „Експерт-домакин „ в отдел „Административни дейности“. Твърди ,че тази длъжност изпълнявала до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение от ответника с акт за прекратяване № РД-ЧР 9 /16.10.2024год. ,на Изпълнителния директор на „БЕХ“ЕАД, на основание чл.328,ал.1,т.6 от КТ ,поради това ,че не притежавала необходимото образование за изпълняваната работа.

Ищцата счита ,че заповедта и прекратяването на трудовото й правоотношение са 1 незаконосъобразни,поради нарушение на материалния закон и процедурата по неговото извършване.

Навежда доводи за недобросъвестност на работодателя при уволнението й ,като се позовава на злоупотреба с право от негова страна ,предвид което счита ,че изменението на изискванията за образование и квалификация за заеманата от нея длъжност е извършено единствено с цел да бъде прекратено трудовото й правоотношение.

В тази връзка сочи ,че е завела дело за дискриминация срещу работодателя ,като акта за прекратяване на трудовото й правоотношение й бил връчен именно в деня на първото по производството пред КЗД открито съдебно заседание ; длъжностната характеристика била променена във времето, в което била в отпуск по болест.

Оспорва за заеманата длъжност да е необходимо висше образование специалност „Счетоводство и контрол“ ,като сочи ,че единственото й задължение по повод работа , свързана с финансови операции е системата за финансово управление и контрол /СФУК/, въведена при работодателя от 2014год. под ръководството на финансов контрольор. За всяка дирекция в холдинга имало определени колеги, поне по двама от дирекция, които имали достъп до системата и генерират СФУК ,като мнозинството не били с образование Финанси и/или Счетоводство и контрол.

Сочи ,че е генерирала СФУК в дирекцията „Проекти“ ,в която е работела преди преназначаването й ,където продължава да генерира,т.е. за повече от десет години ,в които борави с финансова документация.В отдел „Счетоводство“, се извършвала годишна инвентаризация на дълготрайните активи,като се водел отчет и индексация на активи.Но длъжността „Експерт - Домакин“ не била преместена в дирекция „Финанси и бюджети“, където се намирал отдел „Счетоводство“.

Освен това към момента на нейното освобождаване от длъжност, ръководител отдел „Административни дейности“ ,както и зам. директор дирекция и директор дирекция „Процедури и административни дейности“ също нямали висше образование „Счетоводство и контрол“, като счита ,че дирекция „Процедури и административни дейности“ и нейните два отдела нямали предмет на дейност във финансовата сфера.

Ето защо счита ,че за заеманата от нея длъжност „Експерт-домакин“ няма необходимост от висше образование в сферата на финансите, тъй като нищо и по никакъв начин не се осчетоводявало.

Счита и че при уволнението й работодателят не се е съобразил с адекватната степен на образование, която притежавала като сочи ,че притежава образователна степен „Магистър“ от Геолого - географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, като специалността и била „Регионално развитие и управление“, където покрила кредити за изготвяне на бюджети. Допълнително преминала и професионално обучение за „Икономист“, по специалност “Икономика и мениджмънт“, както и „Управление на проекти“.

Въвежда възражение ,че уволнението й е незаконосъобразно ,тъй като се ползвала със закрила по чл.333,ал.4 от КТ като не било изискано предварителното съгласие на синдикалния орган в предприятието.

2

От съда се иска да признае уволнението за незаконно и отмени Акт за прекратяване № РД-ЧР 9/16.10.2024 г.; ищцата да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „експерт-домакин“ в отдел „Административни дейности“ при дирекция „Процедури и административни дейности“ в „БЕХ“ЕАД ; да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за времето ,пред което е останала без работа поради уволнението ,счита от 16.10.2024год.,т.е. за максималния срок от 6 месеца ,ведно със законовата лихва до окончателното плащане,както и мораторна лихва за периода от 16.10.2024год. до датата на предявяване на иска.

В исковата молба е посочено ,че в сумата за обезщетение са включени :

Премии по КТД за една календарна година:

1.

Отдих и почивка - текуща минимална заплата умножена по 3,3;

2.

Ден на енергетика - текуща минимална заплата умножена по 1,2;

3.

Сума за Възкресение - текуща минимална заплата умножена по 2,5;

4.

Сума за Коледа - текуща минимална заплата умножена по 2,5;

5.

Пари за дрехи - текуща минимална заплата умножена по 2;

6.

Сума за диоптрични очила за работа с компютър, веднъж годишно за служители над 40 години - 480,00 лв. с ДДС.

7.

Възстановяване и рехабилитация, и храна на ден по 56лв.

Суми за допълнително здравно осигуряване:

Към м. октомври 2024 г. - 69,00 лв. месечно към ОЗОК Инс.

Претендират се и деловодни разноски.

С исковата молба ищецът сочи доказателства ,които иска да бъдат допуснати при разглеждането на делото.

Направено е искане ответника да представи личното трудово досие на ищцата ,както и за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане.

В отговора на исковата молба, ответната страна „БЕХ „ЕАД изцяло оспорва предявените искове като неоснователни.

Оспорва твърденията на ищцата за недобросъвестност на работодателя ,като сочи ,че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на 16.10.2024г„ като актът за прекратяване е подписан от действащите към този момент изпълнителни директори на БЕХ ЕАД - Галина Тодорова и Валентин Николов, които нямали пряка връзка с производството пред КЗД. респ. нямали лична причина за прекратяване на трудовото правоотношение,което производство било образувано по жалба срещу изпълнителния директор Иван Андреев и конкретни служители на дружеството.Оспорва и да има връзка между двете производства .Актът за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата й бил връчен на първия възможен ден ,при явяването й на работа ,след ползван от нея отпуск по болест от 59 дни ,считано от 13.08.2024год. до 10.10.2024год. като на 15.10.2024год. същата била напуснала работното си място и не се била върнала в рамките на работния ден.Сочи че съгласно чл.8,ал.2 от КТ се презумира ,че работодателя е действал добросъвестно при извършване на уволнението ,като инициираното от ищцата производство пред КЗД ,за което работодателя бил уведомен още на 13.06.2024год. не можело да обоснове неговата недобросъвестност при прекратяване на трудовото правоотношение четири месеца по-късно на 16.10.2024год.

Сочи ,че право на работодателя било да въвежда образователен ценз, като това той може да стори както по силата на нормативен акт, така и чрез въвеждане на нови изисквания с промени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Преценката на работодателя, въвеждайки новите изисквания в длъжностната характеристика, не подлежи на контрол от съда. Същественото е, промяната да е настъпила при действието на трудовия договор и да е съществувала към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 3

,като оспорва да е от значение ,че тя била извършена по време ,през което ищцата ползвала отпуск по болест.

Сочи също ,че изменението в изискванията за образование в заеманата длъжност от ищцата било продиктувано от необходимостта заемащият длъжността „Експерт-домакин“ да познава и ползва счетоводни документи и работи с тях; участва в годишни инвентаризации; работи с финансово-счетоводен софтуер АЖУР®L ,като нямало отношение към работата й със СФУК. Изискването за висше образование, образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“ било поради необходимостта от познаване и боравене на заемащият длъжността със счетоводни документи, участие в инвентаризации и работа с финансово-счетоводен софтуер ,като било въведено с промяна на длъжностната характеристика на ищцата от 18.09.2024год.

Оспорва и възраженията ,че длъжността не била преместена в дирекция„Финанси и бюджети“ ,в която е отдел „Счетоводство“ като счита ,че такава структурна промяна е в компетенциите на работодателя и е по целесъобразност.

Оспорва и възражението ,че дирекция „Процедури и административни дейности“ няма предмет във финансовата сфера ,респ. ,че ръководството на същата не притежава цент по специалност „Счетоводство и контрол“ ,тъй като счита ,че това произтича от спецификите на конкретната длъжност и съответно от нуждите на работодателя, свързани с нея.

Оспорва ищцата да е притежавала образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Счетоводство и контрол“ като изброените от нея образователни степени не съответствали на въведените от работодателя изисквания, вкл. удостовереното професионално обучение по специалност „Икономика и мениджмънт“.

Оспорва и ищцата да се е ползвала със закрилата по чл.333,ал.4 от КТ ,тъй като тя не се прилагала ,предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение ,което е в чл.328, ал.1, т.6, предл. първо от КТ - служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа.

В заключение счита ,че предявения иск с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ е неоснователен.Оспорва и претенцията по чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,както и иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225 от КТ ,които искове са акцесорни и подлежат на отхвърляне.

По отношение на иска за обезщетение за времето ,през което ищцата е останала без работа поради уволнението са направени оспорвания и по отношение на периода ,а така също и по отношение на размера от 35 000лв. Сочи ,че ищцата нямала пълен отработен месец на заеманата длъжност преди уволнението ,поради което брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ следвало да бъде определено като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец ,съобразно чл.19,ал.1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

Ето защо счита ,че изчисления размер на обезщетението по чл. 225, ал.1 от КТ бил 19 407,60 лв., за периода 16.10.2024г. - 16.04.2025г. (вкл.), считано от прекратяване на трудовото й правоотношение с акт за прекратяване № РД-ЧР-9/16.10.2024 г. за период от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.225, ал.1 от КТ.