Определение № 606 от 20.06.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 606 гр. София, 20.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калин Калпакчиев

Членове:

Весислава Иванова

Величка Цанова като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600723 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 440 НПК и е образувано по жалба на осъдения Р. Д. Х. срещу определение от 5.6.2023 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 31. състав, по н.ч.д. № 2663/23 г.

С определението е оставена без уважение молбата на осъдения да бъде освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието му.

В законоустановения 7 – дневен срок за обжалване (жалбата е подадена на 27.4.2023 г.) осъденият е депозирал частна жалба, с която иска определението да се отмени. Не са посочени съображения в подкрепа на отправеното искане. Жалбоподателят е изтъкнал единствено, че желае да присъства лично на определената от САС дата.

Като съобрази жалбата и доказателствата по делото съдът прие следното:

Жалбата е допустима – с нея се обжалва акт от категорията на обжалваемите, подадена е в срок и от лице с право на жалба.

Разгледана по същество обаче жалбата е неоснователна.

Първо следва да се посочи, че настоящото производство протича по реда на Глава двадесет и втора НПК и съобразно разпоредбата на чл. 345 НПК частната жалба се разглежда в закрито съдебно заседание. Само ако намери за необходимо съдът може да разгледа делото в съдебно заседание с призоваване на страните. По правило съдът прилага такъв подход, когато намира, че за правилното решаване на делото и пълноценно изясняване на обстоятелствата по него се налага събирането на доказателствата. Настоящият случай не разкрива коментираната необходимост, защото са събрани всички относими доказателства, позволяващи пълно изясняване на релевантните обстоятелства. В производството пред първата инстанция осъденият е участвал и се е ползвал от възможността да изрази своята позиция и няма данни, които да обосновават нуждата от личното му изслушване и в тази инстанция. В заключение, въззивният съд прие, че не се налага разглеждането на делото в 1 открито съдебно заседание.

За да постанови отказ за предсрочно условно освобождаване, първостепенният съд е отчел, че е налице едната предпоставка за това, доколкото към датата на разглеждане на молбата на осъдения той е бил изтърпял фактически една втора от наложеното му наказание, но е приел, че не е налице другата кумулативна предпоставка - лишеният от свобода да е дал доказателства за своето поправяне. Апелативният съд се солидаризира с този извод.

Видно от документите в затворническото досие на Х. той изтърпява наказанието от девет години лишаване от свобода за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Преди това е изтърпял едно общо най-тежко наказание от една година лишаване от свобода, наложено му за престъпления по чл. 144, ал. 3 и и по чл. 129, ал. 2 НК. Последното наказание е било приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК, тъй като престъплението, за което е осъден на девет години лишаване от свобода, е било осъществено от осъдения в рамките на определения изпитателен срок по първото осъждане.

Активираното по реда на чл. 68, ал. 1 НК наказание Х. е изтърпял на 23.7.2018 г., от която дата е започнал да търпи настоящото наказание от девет години лишаване от свобода.

Наказанието се търпи при определения първоначален строг режим, който не е смекчен в по-лек към настоящия момент.

От изготвения първоначален доклад е видно, че като проблемни зони са констатирани – Отношение към правонарушението; Взаимоотношения; Злоупотреба с алкохол; Злоупотреба с наркотици; Междуличностни проблеми; Умения за мислене. За дефицити в тях, съответно, са отразени отричането на участие в престъплението и убеждението за несправедливо осъждане; произхода от нестабилно семейство на разведени родители, с баща с престъпно минало и майка с психични отклонения; извършването на деянието под въздействието на алкохол; употребата на марихуана; загубата на контрол след употреба на марихуана и алкохол и склонност към неадекватни и необмислени действия, когато в такова състояние; частична способност за разпознаване на проблемите, които се стреми да разрешава, но не винаги по приемлив начин, ситуативност и импулсивност при определени обстоятелства.

Първоначалният риск от рецидив е определен в средните стойности – 57 т. Той не е променен към настоящия момент.

От доказателствата в затворническото досие съдът приема за установено, че осъденият е наказван и е награждаван. Повечето от наказанията (които са общо десет на брой) са били за държане на забранени вещи в условията на изтърпяване на наказанието в затвор (мобилни апарати, карти за тях и пр.), а в два от случаите са били за физическа разправа с други затворници.

Изяснено е, че осъденият е полагал труд за известно време (има зачетени 1 месец и 10 дни от работа), но поради дисциплинарното му санкциониране е бил освободен и в двата случая, в които е започвал работа.

От актуалния доклад, изготвен по повод искането, става ясно, че поведението на осъдения не е последователно – варира от изявена целеустременост и желание за спазване на вътрешния ред до напълно противоположни прояви. От досието е видно, че лишеният от свобода не е включван в специализирани програми за въздействие, тъй като не е изявявал желание. Проявил е обаче инициативност да бъде полезен на останалите лишени от свобода, предлагайки да организира ограмотителен курс по английски език. В хода на провежданите от него занятия е съумявал да организира добре работата си и да стимулира участниците в тях да усвоят познания по английски език. Освободен е бил от тази работа обаче заради поредно нарушение, свързано с държане на неразрешени вещи.

От актуалния доклад е видно, че констатираните първоначално като проблемни зони все така продължават да са налице.

Както поради последното така и с оглед необходимостта да се проследи дали ще се 2 запази прогресивната система на ресоциализация и позитивното развитие на личността на осъдения и което би позволило замяна на режима му, инспекторът, ангажиран с работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата е заключил, че е необходимо възпитателната работа да продължи и че не може да се приеме, че затворникът е дал доказателства за поправянето си.

При тези факти се налага извод за липса на втората предпоставка, при наличието на която е приложим институтът на условното предсрочно освобождаване - доказателства за поправянето на лишения от свобода.

Поведението на осъдения не бележи последователност, защото при него се редуват прояви на добро поведение, насочено към пълноценно осмисляне на престоя в затвора, с такива на упорито нарушаване на вътрешните правила. Именно последните са били пречка както за смекчаване на режима, така и за снижаване на риска от рецидив. Факт е, че осъденият е бил поощрен с награди пет пъти, че е предприемал смислени и общополезни инициативи, но това му поведение не бележи трайност и постоянство. Няма как да се приеме, че по време на изпълнението на наказанието затворникът е проявил дължимото спазване на правилата в местата за лишаване от свобода.

Проблемът в зоните с дефицит, особено в тази с уменията за мислене, не е преодолян, а той е съществен, защото се явява рисков фактор, предпоставящ възможни бъдещи криминални прояви. Съдът е резервиран обаче относно констатацията в доклада, че нямало напредък и в зоните за употреба на алкохол и наркотици. Лишеният от свобода не е бил санкциониран за държане и/или употреба както на алкохол, така и на наркотици. При това положение не става ясно защо се твърди, че тези зони са все така дефицитни, доколкото не е отразено, че не е настъпила никаква промяна в нагласите на лишения от свобода по тези проблеми. Еднородността на повечето нарушения, за които е бил санкциониран Х., е отчетлив индикатор за отрицателната му нагласа към спазване на правилата (при това в условията на строго контролирана среда). Това определено препятства извеждане на заключение, че превъзпитателният процес е постигнал своите цели.

Вярно е, че това е първият престой на осъдения в местата за лишаване от свобода (според документите, съдържащи се в досието), но не може да се пренебрегне, че това е трето поред осъждане като е бил нарушен толеранса, предоставен с изпитателния срок на предходно такова. Досегашната превъзпитателна дейност все още не е дала основания да се проследи поведението на осъдения в по-слабо контролирана среда.

Възможността за условно предсрочно освобождаване не е абсолютна и не се предоставя само заради изтичането на определен срок. Нужно е осъденият да е дал доказателства за поправянето си, а в случая не са налице достатъчно такива, доколкото не може да се приеме, че целите на плана на присъдата са изпълнени.

За да се постигне надеждност в прогнозата за очакваната успешна ресоциализация на осъдения, усилията за поправянето му следва да продължат.

Мотивиран от изложените съображения, съставът на апелативния съд намери, че крайният резултат от обжалваното определение е правилен, което обосновава потвърждаването му. Ето защо и на основание чл. 345, ал. 1 НПК, Софийски апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 5.6.2023 г. на Софийски градски съд (СГС), Наказателно отделение, 31. състав, по н.ч.д. № 2663/23 г.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4