Решение № 93 от 03.02.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. София, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20241000501662 по описа за 2024 година С РЕШЕНИЕ № 124 от 19.04.2024г., постановено по гр.д. № 675/2023 г на ОС Перник е отхвърлен иска с пр.осн.чл.49 вр.чл.45 ЗЗД предявен от М.

Д. С. срещу Община Перник, за заплащане на сумата от 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди претърпени от травматично увреждане настъпило на 1.09.2022г. при падане, в резултат на попадане в неравност на ул.Протожерица, в близост до №30, находяща се в гр.Перник, в едно със законната лихва. На община Перник са присъдени разноски в размер на 100 лв. за юр.възнаграждение.

С ВЖ вх.№ 3353 от 28.05.2024г. М. С., в законовия срок обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Намира, че е нарушен чл.146 ГПК, като не са дадени ясни и конкретни насоки на страните досежно разпределението на доказателствената тежест.

От събраните в първото производство доказателство е установено, че ищцата е попаднала в дупка на тротоара, неравност на ул.Протожерица, в следствие на което е претърпяла твърдяната телесна увреда - счупване на ходилото. Тротоарното пространство е част от пътната мрежа на техническата инфраструктура собственост на община 1

Перник, което е създадено да обслужва гражданите при пешеходното им придвижване. Твърди се установено противоправно поведение от страна на служители, на които общината е възложила изпълнение на работа – проявено е бездействие, като не е изпълнено задължението за обезопасяване на изпъкнали неравности. В резултат на това самата община не е изпълнила законовото й задължение да осигури равни и безопасни улици и пешеходни зони. Пропадането в дупка на уличния тротоар е довело до фрактура на стъпалото на ищцата – въззивен жалбоподател, в предноходилната кост. Това от своя страна е довело до затруднение на движението й с десен долен крайник за повече от 30 дни. Ищцата не е могла да се придвижва сама, не е могла да изпълнява работа по домакинството и да се грижи за детето си.

Приемала е обезболяващи за болката. Намира, че претендираната сума е тази, която съответства по размер на претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания. Моли отхвърлителното решение да бъде уважено и сумата да й се присъди изцяло.

Ответната страна оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Намира отхвърлителното решение на ОС Перник за правилно. По делото не е установено по безспорен начин, че увреждането на жалбоподателката е настъпило в резултат от необозначени неравности и препятствия на пътя.

Претендира направени разноски за юристконсултско възнаграждение .

В рамките на своите правомощия по чл.269 от ГПК САС преценява обжалваното решение на ОС Перник като постановено по допустим иск, в законовата форма и от окръжен съдия в рамките на неговата компетентност, поради което е действителен и допустим съдебен акт. По отношение на неговата правилност съобразно изложените твърдения и събрани доказателства пред първата инстанция АС – София намира следното :

Предявени са искове пред ОС Перник, с правно основание чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от ищеца М. С. срещу Община Перник за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от претърпян деликт – спъване в необезопасена дупка на тротоара, близо до дома й, на ул.*** № *, гр.Перник на дата 1.09.2022г. . Твърди, че при спъването е счупила кост на стъпалото си, била е обездвижена и не е могла да ходи пълноценно за повече от 30 дни. Поведението на община Перник, респективно на лицата на които е 2 възложено подържането и ремонта на тротоара, изразяващо се в бездействие да се обезопаси неравността на тротоара е противопарно и попада в хипотезата на чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД. Размера на обезщетението, което би обезщетило претърпените болки и страдания възлиза на 30 000 лв. и претендира присъждането им , в едно със законната лихва от момента на увреждането – 1.09.2022г.. Претендира и направените разноски.

Ответника е оспорил изцяло исковата молба.

С обжалваното решение ОС Перник е отхвърлил исковете, като е приел, че по делото не е установено противоправно поведение от страна на служители на общината, която да поражда отговорност за самата община .

Съдът е приел, че ответника носи отговорност за състоянието и поддръжката на пътната инфраструктура на територията на общината и прилежащите й площи, като е обсъдил нормите на чл.8 и чл.31 от Закона за пътищата , на пар.1 т.13 и т.14 от ДР на този закон и чл.48,т.2,б.А,б.Б от ППЗП. Това задължение на общината я прави възложител по отношение на непосредствено поддържащите тази инфраструктура. Същевременно обаче съдът е приел, че ищцата не е установила при условията на пълно и главно доказване, че претърпените от нея неимуществени вреди са резултат, последица от неизпълнение или лошо изпълнение на дейността по поддръжка и ремонт на пътя. Ищцата не е установила в какво се е спънала за да падне, съответно състояние на местото, за което твърди че е станало причина за увреждането.

По делото пред първата инстанция ищцата е установила, че на 1.9.2022г.е счупила кост на стъпалото си, което се установява от двата болнични листа, всеки за по 30 дни издадени от ЛКК на Медицински център Медимекс с вписана диагноза – счупване на метатарзална кост. Счупване на костта и лечението за повече от 30 дни се установява и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и епикризата за рехабилитация на стъпалото на ищцата издадена от Специализирана болница за продължително лечение и рехабилитация ЕООД от 31.10.2022г.. Експерта , вещо лице К. А. С. изготвил приетата по делото СМЕ сочи, че това счупване може да се получи по описания начин.

Разпитани пред първата инстанция са двама свидетели. Свидетеля Р. В., присъствала с ищцата, в деня в който се е спънала. Изчаквала я в колата, за да 3 вземе рекламни материали от тях. Колата била паркирана на улицата до дома й, но не близо до дома й. Същата видяла как ищцата излязла от дома си, заобиколила паркирана на тротоара кола , спънала се в неравност и паднала по очи. Свидетелката й помогнала да стане, но не видяла в какво точно се е спънала , но било неравност на самия път . В колата кракът й се е подул, тя я откарала до болницата и от там са я поели лекарите. Отсъствала от работа повече от 30 дни. Свидетелката К. М. установява, че след като си е ищцата си е счупила глезена е била гипсирана, я извикала за да й помага по домакинството и да се води детето на училище. Била е гипсирана под коляното на десния крак , първоначално се е страхувала и не е можела да стъпва на този крак, имала нужда да й се помага в къщи, дори и за да се обслужва при къпане. Взимала обезболяващи, поради силни болки и понеже била изпаднала в депресия, и давали и валидол за преодоляването. След сваляне на гипса ходила около месец и половина в профилакториума в града за раздвижване.

От така събраните и обсъдени доказателства се установява по безспорен начин материалната легитимация на ищцата по иска,по чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.

Установя се счупването на стъпалото на крака на ищцата резултат от падане на улицата, по нейни твърдения на тротоара, през деня на 1.09.22г. на твърдяната от нея дата . Установяват се търпените от нея болки и страдания повече от 30 дни, около три месеца, като първите няколко седмица съответно болките са най-силни. След проведената рехабилитация крака е възстановен и не се установява да има последици от счупването. По делото от свидетелките показания се установява безспорно падане на ищцата на улицата, в близост до дома й, при излизане и заобикаляне на паркиране на тротоара кола. По делото обаче не се установява, както правилно е приела и първата инстанция падането да е резултат от дупка на тротоара, както се сочи в исковата молба, която да не е обезопасена. Свидетелката В. говори много общо за неравност на пътя. Същата обаче не я е запомнила, каква е тази неравност, тъй като се е стараела да помогне на ищцата да стане и се качи в колата. Не става ясно тази неравност на тротоара ли е или на шосето. Няма други доказателства, които да сочат, че тротоара е бил неравен, с изпочупени неподдържани плочки или изкопани, издълбани със или без причина дупки. Не е установено там да са извършвани ремонтни работи. Всеки би могъл да падне на улицата и да се нарани, като си причини и счупване. За да може да се ангажира отговорността 4 на общината обаче, следва да се установи по безспорен начин, че причината за това е противоправно поведение на неин или нейни служители или лица с възложена работа. При пълно и главно доказване следва да се установи причината за падането и увреждането да е в резултат на това, което в конкретния случай ищцата не е успяла да стори.

Според разясненията, дадени в ППВС № 7 от 30.10.1959 г., т.2 вр.т.1 отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД съответно в конкретния случай във връзка с чл.49 от ЗЗД, се поражда при наличие на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.

Първоинстанционният съд правилно е оценил представените доказателства за настъпилото увреждане и елементите, които го съставляват. На общината в качеството й на собственик на общинските пътища, съоръжения, тротоари и др., е възложено по силата на закона (чл. 11 ЗОбС), задължението да стопанисва и управлява имотите и вещи общинска собственост в интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. По силата на чл.30, ал.4 и чл. 31 Закона за пътищата ответникът има задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения и тротоарите, велосипедните алеи и др. и да отстранява препятствията и неизправностите в най-кратък възможен срок.

Задължение за общината е възложено и с разпоредбата на чл. 48, ал.1, т.2 б.„б“ от ППЗП, а съгласно нормата на чл. 167, ал.1, изр.1 ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок.

Разпоредбата на чл. 11 ЗОбС вменява в дълг на общините да управляват имотите и вещите - общинска собственост, в интерес на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а според цитираната нормативна уредба за общината е налице и задължение да сигнализира за наличието на препятствия по улицата. В случай, че общината не е предприела предписаните от закона действия или ги е предприела, но без да положи дължимата грижа, поради което настъпят вреди за трети лица, тя дължи обезщетение. В конкретния случай обаче не се установява улицата и по 5 конкретно на нейния тротоар, до къщата на ищцата да е имало препятствие, което общината да има задължение да отстрани. Не се установи по категоричен начин падането да е резултат от такова препятствия/ дупка, раздвижени плочки, друг вид неравности / и съответно да е налице неизпълнение на задължение от страна на ответната община, да го отстрани или сигнализира. Доколкото това не е улица, по която ищцата да минава случайно, това е улицата на която се намира нейната къща, то липсата на поддръжка на същата, наличие на препятствие, вероятно би се установило и от други живеещи на тази улица лица. По делото не са ангажирани доказателства за това. Ответника също не е представил доказателства по тази улица да са извършвани ремонтни работи, които да е следвало да бъдат обезопасени, въпреки предоставената му възможност.

С оглед на горното не са налице елементи от фактическия състав на чл.45 вр.чл.49 от ЗЗД, а именно противоправно поведение от страна на ответника и причинна връзка на такова поведение с настъпилата вреда при ищцата. Предвид на това правилно ОС Перник е приел, че не са налице предпоставките на закона за ангажиране отговорността на община Перник.