Определение № 1167 от 13.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1167 гр. Варна, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело № 20253100900559 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК за изменение в частта за разноските на решение № 273/13.06.2026 г., с което е осъден ответника „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, да заплати на В. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, сумите както следва: - 13 312.18 евро, представляваща курсови разлики, получени от ответника в периода от 24.06.2008г. до 30.04.2016г. по силата на договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 38533/ 23.05.2008г.; - 1 716.37 шв. франка, представляваща курсова разлика, получена от ответника на 29.05.2008г., въз основа на превалутирането на шв. франкове в евро, съгласно чл. 2, ал. 1 и чл.

2, ал. 3 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/ 23.05.2008г.; - 10 184.07 шв. франка, представляваща разлика между първоначалните погасителни вноски и едностранно увеличените от банката погасителни вноски въз основа на компонента БЛП, начислени за периода от 24.06.2008г. до 30.04.2016г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/ 23.05.2008г.; - 735.26 шв. франка, представляваща такса за управление, получена от ответника на датата 29.05.2008г., съгласно чл. 4, т. 1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/23.05.2008г.; 2 628.01 шв. франка, представляваща комисионна за управление, получена от ответника в периода от 24.06.2008г. до 30.04.2016г., съгласно чл. 4, т. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL38533/23.05.2008г.; - 25 765.83 евро, платена на ответника в периода от 01.05.2016г. до 26.03.2019г. курсова разлика, включена без правно основание в главницата по договор за банков кредит №HL 76167/15.04.2016г.

Искането в настоящата молба е решението да бъде изменено, като в тежест на ищеца да не се възлага заплащането на съдебно-деловодни разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, установи следното:

Молбата е подадена в рамките на срока по чл. 248 от ГПК, доколкото съобщението за постановеното решение е получено от ищеца чрез проц. представител на 15.06.2026 г. Ответникът по делото в дадения едноседмичен 1 срок е изразил становище по постъпилата молба, с което счита искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение.

Страната, която отправя искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските, е представила списък по чл. 80 ГПК, но такъв не е необходим в случая, по арг. за противното от т. 9 Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 на ВКС ОСГТК.

Предмет на настоящия спор е дали ищеца, в качеството му на потребител, следва да бъде понесе тежестта за разноски, съобразно отхвърлената част от предявените от него кондикционни /осъдителни/ искове за връщане суми, дадени по сключени договори за кредит, при установяване нищожността на договорите за кредит и задължение за връщане на чистата стойност на кредита.

В т. 95, 96 от решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C259/19 Съдът на Европейския съюз е дал разрешение на въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, да се възлага на потребителя заплащането на съдебни разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. Обосновано е, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които подлежат на връщане вследствие установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. Даденото разрешение съобразно нормата на чл.

633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция /в този смисъл определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/20 г. на ВКС/.

В настоящия казус с постановеното по делото решение съдът е установил недействителността на договор за кредит № HL38533/23.05.2008г. и договор за кредит № HL76167/15.04.2016г., като е уважил частично исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, осъдил е ответника да заплати част от претендираните от ищеца суми, и е разпределил отговорността за разноските съобразно уважената и отхвърлената част от исковете между страните по спора.

Предвид това, съдът намира, че при определяне на отговорността за разноски осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД следва да се счита за 2 уважен, независимо че на ищеца не са присъдени изцяло претендираните за връщане суми. Потребителят не следва да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договор за кредит, поради неравноправния му характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на този договор суми е уважено само частично (в този смисъл определение № 366/16.08.22 г. по ч.т.д.

№ 1085/22 г. на ВКС, определение № 50466/30.11.22г. по ч.т.д. № 2049/22 г. на ВКС, определение № 698/27.09.23г. по ч.т.д.№ 17/23 г. на ВКС, определение № 150/16.01.25г. по ч.т.д № 2767/24 г. на ВКС).

Въз основа на гореизложеното молбата с правно основание чл. 248 от ГПК следва да бъде уважена, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 229/18.05.2026 г. по т. д. № 559/2025 г. на ВОС в частта за разноските, като ОТМЕНЯ решението В ЧАСТТА, с която В. Н. Г., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София, сторените съдебно-деловодни разноски в размер на 2327.60 евро.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3