Решение № 1307 от 30.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300502568 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.435 във вр. с чл. 78 ал.5 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от *************, против Разпореждане с изх.№ 65040/11.07.2023г. на ЧСИ ************, по изп.д.№ 20238240401139, с което е оставено без уважение Искане с вх.

№60339/05.07.2023г. на Община – ************, за намаление поради прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение за размера над 200 лв. до 1 715,92 лв. Моли да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

К. Н. М., ЕГН – **********, в качеството на взискател, чрез адв. Р. Д., депозира писмено възражение, че жалбата е изцяло неоснователна.

ЧСИ ***********, депозира мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, с които взима становище, че жалбата е процесуално допустима, но е неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

1

С жалбата на **********се посочва, че е получена ПДИ с изх. № 56976/16.06.2023г., от която се констатира, че въз основа на постановено въззивно осъдително решение, ищцата К. М. се е снабдила с изпълнителен лист с № 126/22.05.2023 г. и е образувала изпълнително дело. Срещу постановеното решение от страна на Община ********** е депозирана Касационна жалба с вх. № 2446/27.03.2023 г., която и към настоящия момент все още е в процес на администриране. На 05.07.2023 г. е депозирана Молба за спиране на изпълнението по възз. гр. дело № 539/2022 г. по описа на Пловдивски Апелативен съд, като с Писмо, изх. с № 2566/05.07.2023 г. ПАС е изпратил Молбата за произнасяне на ВКС по компетентност. С Определение № 2156/13.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2904/2023 г. на ВКС, 1-во г.о., е спряно на осн. чл.282, ал.2 от ГПК изпълнението на невлязлото в сила Решение № 22/08.02.2023 г. по гр. д. № 539/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С Искане с вх. № 60339/05.07.2023 г. е направено пред ЧСИ възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение за размера над сумата от 200 лв. - адв. хонорар, следващ се за образуване на изпълнителното дело. За остатъка от претендирания размер 1715,92 лв. се посочва, че е прекомерен и недължим. Излага доводи, че видно е, че действията на адвоката по настоящото изпълнително производство са се изчерпали единствено с молбата за образуване на същото. Освен това, следва да се държи сметка и на обстоятелството, че длъжник по изпълнителното дело е държавно учреждение, което, като разпоредител с общински бюджет, е достатъчно обезпечен платец на съдебно установени вземания. Не е налице обективна нужда от съществени процесуални действия и искания от страна на процесуален представител, за да се осъществи събиране на вземането.

Поддържа, че е несъстоятелен доводът на ЧСИ, че „към момента на издаване на Разпореждането от 11.07.2023 г. срокът за доброволно изпълнение бил изтекъл, но по специалната сметка на ЧСИ не били постъпили средства за погасяване на дълга, както и не бил поеман ангажимент от длъжника за изплащане на дълга в обозрими срокове“, тъй като по депозираната молба за спиране на изпълнението по невлязлото в сила осъдително решение, по което е издаден изпълнителният лист, послужил за основание за образуване на процесното изпълнително дело е внесена определената сума за гаранция.

Взискателят е обезпечен за вземането си по изпълнителния лист, сумата се явява внесена от страна на Длъжника и няма и да има необходимост от 2 каквито и да било други действия от страна на процесуалния представител, насочени към събиране на вземането. Не може да се очаква значителна фактическа и правна сложност при водене на производството. По делото не са извършени други изпълнителни действия, поради внасяне на главницата по изпълнителния лист и спряното изпълнение, като действията на пълномощника на взискателя към момента действително се изразяват единствено в подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. С оглед на това, от страна на пълномощника на взискателя обективно няма да бъдат извършвани каквито и да било действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, поради което и не му се следва адвокатско възнаграждение. Приетият от ЧСИ размер не съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, с оглед внасяне на сумата от длъжника, без необходимост от процесуална принуда.

С възражението на взискателя К. М. се посочва, че в случая материалният интерес по делото е в размер на 26 000 лв., поради което адвокатският труд дори за образуване на дело не би следвало да бъде принизяван до минималния хонорар от 200 лв. Освен това, не е вярно твърдението, че действията на адвоката по делото са се изчерпили единствено с молбата за образуваме на делото. Така например с молба до ЧСИ, подписана с КЕП от 13.07.2023 г. преди известието за спиране на делото, е поискано извършване на изпълнителни действия. По делото са предприети адекватни и своевременни действия от упълномощения адвокат за защита интереса на взискателя по делото. За тези действия се дължи адекватно възнаграждение в минимален според тарифата размер.

С мотивите си ЧСИ *********, посочва, че към датата на образуване на изпълнителното дело - 02.06.2023г., вземането на взискателя К. Й. М., съгласно представения изп. лист, е в размер на 34,767,92 лв. В молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от ЧСИ да присъди разноски при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. С оглед материалния интерес по делото / минималният размер на възнаграждението е изчислено като сбор от сумата 200 лв. за образуване на изп.дело и 1715,72 лв. за водене на изпълнително дело, или в общ размер на 1 915,72 лв.

В молбата за образуване на.изпълнителното дело с вх.№ 49100/02.06.2023 г. адв. Р. Д. като пълномощник на взискателя е поискал 3 съгласно чл. 426, ал.2 от ГПК за начин на изпълнение да се наложи от съдебния изпълнител запор на банковите сметки на длъжника.

Пълномощникът на взискателя е подал също и Молба с вх.№ 63561/13.07.2023 г., която съдържа искане ЧСИ да насрочи опис на движими вещи във всички помещения на длъжника. Исканите изпълнителни способи от пълномощника, не са били приложени реално, защото на 14.07.2023г. адв.

********* като пълномощник на длъжника Община ******* е подала Молба с вх.№ 63941/14.07.2023 г. за спиране на изп. дело № 20238240401139. Към молбата е приложено копие на Определение от 13.07.2023г. по ч.гр.д. № 2904/2023г. на ВКС, с което на осн. чл. 282, ал. 2 от ГПК е спряно изпълнението на невлязлото в сила Решение № 22 от 08.02.2023г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по в.гр. д. № 539/2022г. Съдебният изпълнител посочва за яснота, че до момента в служебната специална сметка не са постъпвали суми, платени от длъжника по изпълнителното дело.

Окръжен съд - Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е неоснователна. По изп. дело съдебният изпълнител е приел за събиране адвокатски хонорар на взискателя сумата в общ размер 1 915,72 лв., от които 200 лв. – за образуване на изп. дело и 1 715,72 лв., които съгласно чл.10 т.1 и т.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. се явяват минимални размери за адвокатско възнаграждение. Съгласно приложения изп. лист от 22.05.2023г. и съдържанието на ПДИ за задълженията на длъжника, при определяне на материалния интерес се включват сумите 26 000 лв. – главница, 1 769,71 лв. – главница, 6 778,49 лв. – законна лихва върху главницата 26 000 лв. за периода 29.12.2020г. – 30.06.2023г., 461,38 лв. – законна лихва върху главницата 1 769,71 лв. за периода 29.12.2020г. – 30.06.2023г., или общата сума е в размер на 35 009,58 лв. В ПДИ са описани и други суми за разноски и такси, а също така е уточнено, че размерът на законната лихва е ориентировъчен, защото се начислява и увеличава до окончателното плащане. В дадения от ЧСИ двуседмичен срок за изпълнение на задължението, считано от датата на получаване на ПДИ, не е извършено плащане от длъжника. Съдът намира за неотносимо обстоятелството, че с Определение № 2156/13.07.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 2904/2023 г. на ВКС, 1-во г.о., е спряно на осн. чл.282, ал.2 от ГПК изпълнението на невлязлото в сила Решение № 22/08.02.2023 г. по гр. д. № 539/2022 г. на ПАС, тъй като този факт на спиране на изп. дело няма отношение към начина на 4 изчисление на адвокатското възнаграждение, съгласно правилата на Наредба №1/09.07.2004г. В случая, адвокатското възнаграждение е определено към датата на сключване на Договора за правна защита и съдействие, а именно към 30.05.2023г. Действително, има налична съдебна практика за хипотезата, при която, ако длъжникът след образуването на изп.дело, респ. най-късно в дадения с ПДИ 14 – дн. срок за изпълнение, изплати изцяло задълженията си, от съдебния изпълнител да се начислява само адвокатско възнаграждение по чл.10 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. в размер на 200 лв. /за образуване на изп. дело/, но настоящият случай не е такъв.

Обжалваното Разпореждане от 11.07.2023г. се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване изцяло.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Разпореждане с изх.№ 65040/11.07.2023г. на ЧСИ **********, по изп.д.№ 20238240401139, с което е оставено без уважение Искане с вх.№60339/05.07.2023г. на Община – ********, чрез адв.*********, за намаление поради прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение за размера над 200 лв. до 1 715,92 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5