Решение № 1123 от 15.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1123

Сливен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700181 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 76 ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 465 ал. 4 от Национален рамков договор № РД-НС-01-2 от 01.09.2023 г. за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023 – 2025 г. (НРД).

Образувано е по жалба от МБАЛ – Сливен при ВМА – София, с адрес на лечебното заведение ***, представлявана от Н. д. В. С. К. срещу Заповед за налагане на санкция № РД-25ЗС-20-73/20.03.2026 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен, В ЧАСТТА по т. 2, с която на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023 -2025 г. е наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 102,26 (сто и две 0,26) евро на основание чл. 457 ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 г.

В жалбата се релевират оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на оспорената заповед в атакуваната й част. Налице било вътрешно противоречие при описанието на нарушението в обстоятелствената част на т. 2 от заповедта. От представената документация по ИЗ № 264/2026 г. се установявало, че в кабинет по у. д. в лечебното заведение д. М. е и. е. на к. о., чийто резултат е обективиран в „Протокол за ултразвуково изследване“ с определени реквизити, като в част „ехографска находка“ л. – с. собственоръчно изписал името си и положил печат срещу „и.“. Това установявало по безспорен начин и. изследването л. Предвид това лечебното заведение – жалбоподател счита, че не е налице нарушение при оформяне на медицинската документация по ИЗ № 264/2026 г. Моли съда да отмени атакуваната заповед в оспорената й част.

В открито съдебно заседание оспорващото лечебно заведение, редовно и своевременно призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв. Б. Р. от АК - Сливен, която поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорената заповед в атакуваната част. Претендира разноските в съдебното производство.

В открито съдебно заседание административният орган Директор на РЗОК - Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк. М. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че няма спор относно обстоятелството, че д. М. е и. е. изследване, но разпоредбата на чл. 324 т. 8 от НРД за МД указвала какво трябва да е съдържанието на протокола за у. изследване. Счита, че собственоръчното изписване на името на л. не променя факта, че липсва подпис, който е един от реквизитите в посочената разпоредба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 13.10.2023 г. между МБАЛ – Сливен към ВМА - София и НЗОК бил сключен Индивидуален договор № 200356. На основание чл. 72 ал. 2 от ЗЗО, чл. 54 ал. 8 от ЗЗО, чл. 97 и чл. 98 от НРД за МД 2023-2025 г. и Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72 ал. ал. 2 – 8 от ЗЗО Директорът на РЗОК – Сливен издал Заповед № РД–25-20-49/16.01.2026 г., с която разпоредил извършване на проверка в срок от 16.01.2026 г. до 11.02.2026 г. на лечебно заведение за болнична помощ МБАЛ – Сливен към ВМА – София. С цитираната заповед била указана задачата на проверката, а именно: Да се осъществи контрол върху извършената и заявена за плащане дейност по КП/АПр за м. януари 2026 г., включително и върху всички случаи, свързани с извършени през периода многократни хоспитализации/рехоспитализации. В същата заповед били посочени и длъжностните лица, на които се възлага описаната задача и формата на актовете, в които следва да се обективира резултатът.

На основание издадената заповед, определените в същата длъжностни лица – контрольори в РЗОК - Сливен извършили проверка по поставеното задание, резултатите от която обективирали в Протокол № РД-27-20-101/11.02.2026 г. (л. 15). Съгласно данните в същия, проверяващите констатирали следното, относимо към предмета на настоящото съдебно производство, очертан в жалбата:

По т. 11.2. В ИЗ № 264/2026 г. на ЗОЛ Г. Д. Б. с ЕГН……, [заличен текст] Така описаното било прието от проверяващите като нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО и чл. 324 т. 8 от НРД за МД 2023-2025 г.

Протоколът бил връчен на представляващия МБАЛ – Сливен при ВМА - София на 11.02.2026 г., като в указания в същия 7-дневен срок лечебното заведение не депозирало писмено становище по констатациите от проверката.

На 19.02.2026 г. с вх. № 21-03-20-95 извършилите проверката длъжностни лица – контрольори представили пред Директора на РЗОК – Сливен Доклад, в който, след описание на установеното от фактическа страна, посочили, че нарушенията подлежат на санкция – финансова неустойка по чл. 457 ал. 3 от НРД за МД 2023 – 2025 г.

По доказателствата, като част от представената административна преписка е приобщено ИЗ № 264/2026 г. на ЗОЛ Г. Д. Б..

От съдържащия се в ИЗ документ – Е. на к. органи № 70 се установява, че такава е извършана на ЗОЛ на 29.01.2026 г., като в част „И.“ е вписано „Д. М.“ и е положен печат на посочения поименно л.

На 20.03.2026 г. Директорът на РЗОК - Сливен издал Заповед № РД – 25ЗС – 20-73, с която на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023-2025 по т. 2 наложил на Многопрофилна болница за активно лечение – Сливен към ВМА - София санкция „финансова неустойка“ в размер на 102,26 (сто и две 0,26) евро на основание чл. 457 ал. 3 от НРД за МД 2023-2025 за извършено нарушение на установения ред за работа с медицинска документация, подробно описано в Протокол № РД-27-20-101/11.02.2026 г. По оспорената в настоящото съдебно производство т. 2 административният орган приел, че е: „извършено нарушение на установения ред за работа с медицинска документация, изразяващо се в липса на подпис на лекар в приложената към ИЗ е. ЗОЛ Г. Д. Б. с ЕГН… [заличен текст]. При проверка на медицинската документация, удостоверяваща проведеното лечение на пациента, отразено в ИЗ № 264/2026 г. проверяващите са установили, че в същата е приложен резултат от изследване – е. на к. о., в която липсва подпис (е-подпис) автентификация на л., извършил и. От изложеното следва, че ИБМП не е спазил поетото задължение да изготви ИЗ съгласно изискванията за работа с медицинска документация. Нарушението е описано в т. 11.2 на Протокол № РД-27-20-101/11.02.2026 г. и съставлява нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 324 т. 8 от НРД за МД 2023 – 2025 г.“ Заповедта била връчена на представляващия лечебното заведение - адресат на 23.03.2026 г. Жалбата срещу същата е подадена пред настоящия съд, чрез административния орган, на 06.04.2026 г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна въз основа на всички приложени към административната преписка и представени от страните писмени доказателства, които не бяха оспорени по предвидения законов ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е подадена от Многопрофилна болница за активно лечение – Сливен към ВМА - София на основание чл. 76 ал. 5 от ЗЗО срещу Заповед на Директора на РЗОК - Сливен, с която на оспорващото лечебно заведение, на основание чл. 74 ал. 5 от ЗЗО и чл. 449 ал. 1 т. 1 от НРД за МД 2023-2025 г. е наложена санкция – финансова неустойка за нарушение на установения ред за работа с медицинската документация. Оспорването е направено от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законовия 14 – дневен срок, поради което е допустимо. Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция и като основателна.

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери най – напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Директора на РЗОК - Сливен, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност (чл. 74 ал. 5 от ЗЗО) и съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Макар валиден, анализът на събраните по делото писмени и гласни доказателства мотивира съда да приеме оспорения административен акт като постановен в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в частта му по оспорената т. 2. Съображенията на съда в тази насока са следните:

Видно от атакуваната заповед в частта й по т. 2, административният орган е приел следното: „Извършено нарушение на установения ред за работа с медицинска документация, изразяващо се в липса на подпис на лекар в приложената към ИЗ е.. ЗОЛ Г. Д. Б. с ЕГН… [заличен текст]. При проверка на медицинската документация, удостоверяваща проведеното лечение на пациента, отразено в ИЗ № 264/2026 г. проверяващите са установили, че в същата е приложен резултат от и. – е. на к. о., в която липсва подпис (е-подпис) автентификация на л., извършил и. От изложеното следва, че ИБМП не е спазил поетото задължение да изготви ИЗ съгласно изискванията за работа с медицинска документация.“. Съгласно така възприетото от органа, тази констатация е подробно описана в т. 11.2 от протокола за проверка и съставляващо нарушение на чл. 55 ал. 2 т. 5 от ЗЗО, във вр. с чл. 324 т. 8 от НРД за МД 2023-2025 г. При съобразяване с данните в Протокол № РД-27-20-101/11.02.2026 г., в т. 11.2 се съдържа описанието от фактическа страна на нарушение, както следва: „…при извършване на Е. на к. о. няма подпис или (е-подпис) автентификация на осъществилия и..“. Друга конкретика досежно извода на проверяващите за некоректност в медицинския документ липсва, поради което не става ясно кое е мотивирало Директора на РЗОК – Сливен да приеме, че липсата на подпис на лекар в приложената към ИЗ е. е установено от екипа нарушение на изискванията за водене на медицинска документация. В тази връзка съдът намира, че при издаване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото възприетото от ответния административен орган от фактическа страна не съответства напълно на констатациите на проверяващите, а по повод нарушението е извършено позоваване на протокола от проверката. Последният съставлява неразделна част от административната преписка и е основание за издаване на заповедта за прилагане на санкция, поради което формираните от административния орган изводи от фактическа страна следва да бъдат в пълно съответствие с изведените такива от длъжностните лица, извършили проверката, съобразно нормативните изисквания на чл. 74 от ЗЗО. При издаване на своя санкционен по характер акт директорът на РЗОК е обвързан с фактическите констатации на длъжностните лица, поради което е недопустимо да тълкува същите, или да разширява техния предметен обхват. Предпоставка на издаване на заповед за налагане на санкция е именно установено от оправомощени длъжностни лица – контрольори в съответната структура от системата на НЗОК нарушение, предвид което и формиране на извод за наличие на такова от компетентния административен орган без необходимите фактически установявания в хода на извършена проверка е в противоречие с нормативно установените административнопроизводствени правила. За пълнота следва да се отбележи, че по смисъла на чл. 76 ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, заповедта за налагане на санкция се мотивира с констатациите, обективирани в протокол за извършена проверка. Този акт няма самостоятелно действие, а е част от процедурата по издаване на индивидуалния административен акт – Заповед на специализирания административен орган директор на РЗОК. Доколкото в случая срещу констатациите на длъжностните лица – контрольори по т. 1 от протокола за проверка не е депозирано становище, респ. възражение, то и съобразно разпоредбата на чл. 74 ал. 5 от ЗЗО, за директора на РЗОК липсва задължение да сезира съответната арбитражна комисия, т. е. не е налице предмет за разглеждане от същата. Според цитираната норма, когато лицето – обект на проверката, не изрази становище по ал. 4 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените от длъжностното лице по ал. 3 констатации, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК издава заповед, с която налага санкция. Анализа на тези норми налага извод, че органът е обвързан с фактическите установявания в протокола и същият, посочен като основание за издаване на обжалваната заповед, съставлява мотиви към нея. Фактическо основание за издаване на оспорения административен акт е констатирано от контролиращото длъжностно лице нарушение, формулирано и от административния орган като нарушение на реда за работа с първични медицински документи. В процесния случай обаче, между фактическите установявания в протокола от извършена проверка и тези, описани като фактическо основание за налагане на санкцията и съставляващи мотиви за това е налице несъответствие, което обуславя извода за допуснато от ответника съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При проверка на изисканото от съда и представено в пълнота от оспорващата страна ИЗ № 264/2026 г. се установява, че приложеният документ, удостоверяващ извършена Е. е подписан и подпечатан от д. Н. – с. по к. и в. б., с подробно описание на находката и приложено образно изследване. В този смисъл остава неясно дали административният орган при издаване на процесната заповед, независимо от установеното при проверката, е установил такова нарушение, или се касае за техническа грешка. Още повече, че във връзка с наличието на посочените по-горе документи в цитираното ИЗ № 264/2026 г. се установява, че документите, обективиращи проведеното е. и. са в пълно съответствие с нормативното изискване на чл. 324 т. 9 от НРД за МД 2023 – 2025 г. Съгласно тази разпоредба, при извършване на ЕКГ изследване електрокардиограмата и интерпретация на същата се прилагат в ИЗ, като същата съдържа апаратна дата и час на извършването, име на пациента и собственоръчно положено име и подпис или (е-подпис) автентификация на осъществилия изследването. В случая всички изискуеми реквизити, съпътстващи това образно изследване са налице.