Решение № 3105 от 15.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3105 гр. София, 15.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110205661 по описа за 2023 година при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 5661 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на адв. Д. Р. от САК като пълномощник на А. А.

Д. срещу Заповед за задържане рег. № 7855зз-3/27.03.2023 г. по чл. 72, ал. 1, т.

1 от Закон за Министерството на вътрешните работи на полицейски орган М.

Б. T. - разузнавач при ДВС - МВР.

В жалбата от адв. Д. Р. от САК като пълномощник на А. А. Д. се оспорва законността на обжалваната заповед, като се сочи, че същата не отговора на законовите изисквания.

На първо място в тази насока и в жалбата се подържа, че атакуваният акт е порочен, тъй като е издаден в нарушение на правилата посочени в чл. 72, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, предвид, че липсва ясно определено правно основание за задържане, а лаконично е посочено само в съдържанието на заповедта: "данни за извършено престъпление по чл. 354а от НК - държане на наркотични вещества", но това не изчерпва приложимото изискване към съдържанието на самата заповед и по аргумент на разпоредбата на чл. 74 от ЗМВР, следва да са видни както фактическите, така и правни основания за задържането. В случая се твърди че няма посочено нито правно, нито фактическо основание за задържането на А. Д..

1

На следващо място в жалбата от адв. Д. Р. от САК се заявява, че съгласно Решение от 24.06.2014 г. по жалби № 50027/08 и № 50781/095 - П и П срещу Б на ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпното деяние, като ЕСПЧ приема, че при липсата на конкретна фактическа обосновка на необходимостта от задържането, същото се явява несъвместимо с принципа за защита на лицата от произвол. В този смисъл и се твърди, че в обжалваната заповед липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства за наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което е постановено задържането е извършило или е съпричастно към извършването на посоченото престъпление, като се посочва и съдебна практика в тази насока.

По нататък в жалбата от адв. Д. Р. от САК се акцентира, че издадената заповед противоречи на целите на закона по смисъла на чл. 146, ат. 5 от АПК, с аргумента, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1от ЗМВР не е мярка, а целта й е чрез прилагането му, при наличие на предпоставки, да се попречи на задържаното лице да се укрие, да извърши друго престъпление, да осуети евентуално наказателно преследване спрямо себе си и/или друго лице, включително чрез заличаване и/или укриване на улики и/или лица и да реализира действия, чрез които би могло да пречи на действията на органите на конкретно наказателно производство, а в случая А. Д. се сочи, че е бил установен, като няма данни да е имало проблеми за това, нито пък същия да е създавал пречки на разследващите органи. Поради това и се твърди, че към 27.03.2023 г. спрямо А. Д. не е била налична нито една от хипотезите на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, налагаща неговото задържане.

Не на последно място в жалбата се акцентира, че е налице и друг порок на атакувана заповед в нарушение на правилата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б. а, като не е посочен компетентния съд, пред който задържаното лице може да обжалва заповедта, като по този начин на А. А. Д. му е ограничено правото на достъп до правосъдие по смисъла на чл. 6 от ЕКПЧ, което е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед.

С оглед на изложеното и в жалбата от адв. Д. Р. от САК, като пълномощник на А. А. Д. се иска съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвана заповед и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят А. А. Д., уведомен, не се явява, като упълномощеният представител на същия адв. Д. Р. от САК пледира, че изцяло подържа подадената жалба срещу атакуваната заповед, която не отговаря на изискванията на ЗМВР, както и на националната и европейска практика. В тази насока и адв. Р. подържа, че абсолютно недостатъчно е да се посочи само законовият текст от НК, в случая чл. 354а, а трябва да са налице всички обстоятелства, които налагат задържането така, както е написал в сама жалба.

С огледа на изложеното и адв. Д. Р. отново пледира съдът да постанови 2 решение, с което да отмени атакувания акт, като бъдат присъдени разноски според договора за правна помощ, както и държавна такса, като прилага списък с разноски.

Ответникът - полицейски орган – разузнавач М. Б. T. от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, пледира съдът да отхвърли жалбата и да потвърди издадената заповед.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 27.03.2023 г. на територията на град София били проведени действия по разследване по досъдебно производство № 130/2023 г. по описа на СО СГП. В хода на работата по воденото наказателно производство били събрани данни за евентуално неправомерно поведение от страна на мл. инспектор А.

А. Д. - служител на ОСПС - СДВР. В резултат на това и жалбоподателят А. Д. бил задържан от служители на Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, като при задържането му били използвани помощни средства - белезници, след надлежно предупреждение, като по отношение на него не била използвана физическа сила.

Жалбоподателят А. А. Д. бил конвоиран от служители на СДВР със служебен автомобил до Военномедицинска академия, с цел извършване на кръвен тест за наличие на наркотични вещества. След това около 02.50 ч. на 28.03.2023 г. същият бил транспортиран до МВР болница за извършване на преглед, но Д. не е пожел да бъде прегледан, за което е налице подпис в амбулаторния журнал.

След това жалбоподателят А. А. Д. бил отведен и настанен в помещение за временно задържане на лица в сградата на 07 РУ - СДВР.

След отвеждането на жалбоподателя А. А. Д. в 07 РУ - СДВР на същият бил извършен обиск, за което бил съставен протокол за обиск на лице от 27.03.2023 г., била попълнена декларация от А. Д. от 27.03.2023 г., че не желае адвокатска защита, че няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар, и че не желае за задържането му да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, като Д. бил уведомен и за правото му на свиждания и да получава колети и храна. Във 07 РУ - СДВР от полицейски орган – М. Б. T. - разузнавач в дирекция "Вътрешна сигурност" МВР била издадена процесната Заповед за задържане на лице рег. № 7855зз3 3/27.03.2023 г., която жалбоподателят Д. подписал. Възоснова на същата А. Д. бил задържан в помещение за временно задържане на лица в сградата на 07 РУ - СДВР за срок до 24 часа, като за задържането на жалбоподателя А. А. Д. в 07 РУ - СДВР била изготвена докладна записка от инспектор М. T..

В горепосочената заповед за задържане на А. А. Д., като основание за задържане на същия било посочено - чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи, а като фактически и правни основания за задържането му било посочено – данни за извършено престъпление по чл. 354А от НК - държане на наркотични вещества по ДП 130/2023 г. по описа на СО - СГП.

Съдът намира, че разгледана по същество жалбата е основателна.

В тази връзка и на първо място следва са се отбележи, че упражняването на правомощието по чл. 72 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени при наличие на нормативно установени фактически предпоставки да наложи или не принудителна административна мярка.

На следващо място, в случая, обжалвания административен акт /индивидуален административен акт/ е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона правомощия.

В разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР законодателят е посочил реквизитите, които следва да съдържа заповедта за задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, а именно - името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73, правото му: да обжалва пред съда законността на задържането, на адвокатско защита от момента на задържането, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане, да се свърже с консулските власти на съответната държава, в случай че не е български гражданин, както и по негово искане незабавно да се уведомят консулските органи на държавата, чиито гражданин е задържаният, чрез Министерството на външните работи, а ако задържаният е гражданин на две или повече държави, той може да избере 4 консулските органи на коя държава да бъдат уведомени за задържането му и с които желае да осъществи връзка, да полза преводач, в случай, че не разбира български език.

Настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на нормативно установените изисквания за нейното съдържание, тъй като в същата не са посочени необходимите данни, възоснова на които да може да бъде наложена принудителната административна мярка по чл. 72, ал.

1, т. 1 от ЗМВР по отношение на жалбоподателя А. А. Д..

С оглед на изложеното е необходимо да се отбележи, че в обжалваната заповед за задържане на лице рег. № 7855зз-3/27.03.2023 г. е посочено правното основание по Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ за постановяване на задържането на жалбоподателя А. Д., а именно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която норма визира правомощието на полицейските органи за задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Тук следва да се посочи, че наличието на „данни“ съобразно посочената разпоредба на ЗМВР и понятието „достатъчно данни“ по смисъла на чл. 207, ал. 1 от НПК имат различно съдържание, т.е за образуване на досъдебно производство по смисъла на НПК е необходимо наличието на достатъчно данни да се предположи, че дадено лице и извършило престъпление, докато при налагане на принудителна административна мярка по ЗМВР, както в случая – задържане до 24 часа е необходимо наличието само на данни за извършено престъпление, които може да не са достатъчни за образуване на наказателно производство, въпреки, че от приложената по делото докладна записка е видно, че такова е било образувано и водено.

В конкретния случай обаче, в обжалваната заповед като фактическо основание за задържане на жалбоподателя А. А. Д. само формално е посочено – данни за извършено престъпление по чл. 354А от НК - държане на наркотични вещества, без обаче да се посочи, какви са тези наркотични вещества, кога и къде ги и държал жалбоподателя, тяхното количество, стойност и др. В този смисъл – посочването само на съответната разпоредба от ЗМВР за издаване на заповедта и съответната разпоредба на НК, визираща държане на наркотични вещества, не е достатъчно основание да се приеме, че са били спазени изискванията за съдържанието на административния акт, с който е задържан жалбоподателя А. Д., без в същия да са посочени 5 съответните факти и данни, които да послужат като основание за задържането, поради което и съдът споделя доводите в жалбата от адв. Д. Р. в тази насока.

С оглед на изложеното именно и в заповедта следва да са описани конкретни фактически обстоятелства, че за лицето, спрямо което е наложено задържане са налице данни, че е извършило престъпление или е съпричастно към извършено престъплението, респ. че съществува опасност същото да осуети наказателно преследване или да се укрие, но в конкретният случай, както бе посочено факти и обстоятелства, представляващи основание за задържането на жалбоподателя А. Д. не са посочени, като такива не се установяват и от представените писмени доказателства с административната преписка, а и от ответника не са ангажирани такива в тази насока.