Протокол с решение от ОСЗ № 6483 от 17.06.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15829/2025
- Вид
- Протокол с решение от ОСЗ № 6483
- Подписан
- 17.06.2026
- Състав
- Пламена Недкова Славова - Милева
Цитирани разпоредби
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, предложение 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предложение 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, точка 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ПРОТОКОЛ
№ 6483 гр. Пловдив, 17.06.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова Сложи за разглеждане докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20255330115829 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:01 часа се явиха:
*** Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В. Д. М. срещу "Сити Кеш" ООД, с която се иска от съда да прогласи за недействителен сключения между тях договор за кредит № ***/13.05.2023г., тъй като счита, че противоречи на нормите на чл.11 и чл.19 от ЗПК, а при евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на договора, предвиждаща такса за експресно разглеждане, тъй като накърнявала добрите нрави и била неравноправна. Моли да бъде осъден ответника да му плати недължимо платена сума по договора в размер на 31 лв., а при евентиуалност сумата платена за оспорената такса експресно разглеждане в размер на 25,97 лв. Претендира разноски. Размерът на исковете е намален, както следва: от 31 лв. на 5,60 лв., платени по договора за кредит, както и на евентуалния иск от 25,97 лв. на 5,16 лв.
Ответникът счита исковата молба за недопустима и неоснователна.
Намира, че е налице злоупотреба с процесуални права. Ако не се обединят делата между същите страни, то моли в полза на ищеца да не се присъждат разноски за повече от едно производство. Счита, че не се прилага Законът за потребителския кредит и е налице изключението на чл. 4, ал. 1, точка 6 от Закона за потребителския кредит. За таксата за експресно разглеждане намира, че тя не е задължителна услуга за сключване на договора, като са спазени всички условия на чл. 11 от Закона за потребителския кредит. Намира за действителна и лихвата по кредита, както и че не е налице неравноправност по смисъла на Закона за защита на потребителите. Моли за отхвърляне на исковете.
Като взе предвид становищата на страните, доказателствата по делото и 1 закона, съдът намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, точка 10 и чл. 19 от Закона за потребителския кредит, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД и чл. 146 от Закона за защита на потребителите и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 1 от Закона за задълженията и договорите.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договора със сочените в исковата молба клаузи и основанията за нищожност на договора и оспорената клауза за такса експресно разглеждане. Ищецът следва да докаже и плащането на претендираните суми по договора, и конкретно сумата за такса експресно разглеждане.
Установява се от представения от страните договор за кредит, че отпуснатият заем бил в размер на 100 лв. при уговорена лихва 5,03 лв., както и такса за експресно разглеждане 25,97 лв. Договорът бил сключен на 13.05.2023 г., а следвало да се върне до 02.06.2023 г.
Съгласно нормата на чл. 4, ал. 1, точка 6 от Закона за потребителския кредит този закон не се прилага за краткосрочни заеми, за които разходите са минимални. Съдът намира, че настоящата хипотеза е именно такава, тъй като се касае за срок от един месец и съвсем ниски разходи за експресно разглеждане. Ето защо правилата на Закона за потребителския кредит, на които се позовава ищецът, не са приложими към този договор, или с други думи, в него не е необходимо да се посочват годишен процент на разходите и общодължима сума. Съдът намира, че договорът отговаря на изискванията за добросъвестност, тъй като за страната е ясно какви са задълженията по договора.
Поради изложеното следва да се отхвърлят главните искове за прогласяване недействителността на договора и за връщане на всички суми, платени над размера на главницата.
По евентуалните искове съдът намира следното:
Клаузата за експресно разглеждане, уговорена между страните, съставлява конструкция за набиране на допълнително възнаграждение за кредитора. Причината е, че разглеждането на заявката за кредит, независимо колко бързо се извършва, съставлява дейност по сключване на самия договор и по съвпадане на волеизявленията на страните. Ето защо срещу тази такса кредиторът не престира реална услуга, различна от самото сключване на договора. Това обстоятелство определя, че клаузата накърнява добрите нрави и цели набавяне на допълнително възнаграждение, заблуждавайки длъжника, че се касае за допълнителна услуга. Ето защо евентуалният иск за прогласяване нищожността на тази клауза подлежи на уважаване.
От представената от ответника справка към отговора на исковата молба се установява, че длъжникът по кредита е платил за такса експресно разглеждане сумата от 5,16 лв. Въпреки че в справката тази сума е отбелязана 2 като неустойка, се прави извод, че това е именно таксата за експресно разглеждане, тъй като в началото на справката като общ размер на неустойката, която се дължи, е посочен изменен размер на таксата за експресно разглеждане, уговорена в договора – 25,97 лв. С оглед недействителността на тази клауза следва да се осъди ответникът да плати на ищеца сумата от 5,16 лв.
В полза на ищеца се дължи държавна такса в размер на 51,13 евро, тъй като въпреки отхвърлянето на главните искове, се уважават евентуалните.
Следва да се присъди сумата от 50 евро за адвокатски хонорар по чл. 38 от Закона за адвокатурата с оглед правната и фактическата сложност на делото и цената на исковете.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. М., ЕГН: **********, а адрес: ***, иск с правно основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за признаване за установено по отношение на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869, с адрес :
**********, че сключеният между тях договор за кредит № ***/13.05.2023г., е недействителен поради нарушаване изискванията за посочване ГПР в договора.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на СИТИ КЕШ ООД, ЕИК:
202531869, по предявения от В. Д. М., ЕГН: **********, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, че е нищожна поради накърняване на добрите нрави клаузата от договор за кредит № ***/13.05.2023г., предвиждаща такса за експресно разглеждане, обективирана в т.3.10 от договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. М., ЕГН: **********, против СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на СИТИ КЕШ ООД да му плати недължимо платена сума по договор за кредит № ***/13.05.2023г. в размер на 5.60 лева/2.86 евро ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на В. Д. М., ЕГН: **********, по предявения от него иск с правно основание 55, ал.1, пр.1 ЗЗД сумата от 5.16 лева/2.64 евро, недължимо платена по недействителна клауза за такса за експресно разглеждане по договор з а паричен заем Кредирект № ***/13.05.2023 г., ведно със законовата лихва от датата на депозирана на исковата молба - 15.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869, да плати на В. Д. М., ЕГН: **********, разноски в размер на 51,13 евро за държавна такса и на адв Д. М. от АК – Пловдив, сумата от 50 евро за адвокатски хонорар 3 на осн. чл. 38 ЗА.
Указва на ищеца да представи банкова сметка в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 13,30 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________
4