Решение № 56 от 03.07.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Кюстендил, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.ева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251500600205 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв. С. Р. от САК, защитник на подсъдимия Г. Д. М., ЕГН ********** срещу присъда №5 от 29.01.2025г. по НОХД№853/2024г. по описа на Районен съд-Дупница, с която последният е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 НК и са му е наложени наказания - „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, а МПС „***********“, рег.№********, послужило за извършване на престъплението, е отнето в полза на държавата.

Жалбата критикува присъдата в цялост, намирайки я за незаконосъобразна. Поддържа се, че същата е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, както 1 и че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се отмяната постановяване на оправдателна присъда. и

Така се поддържа жалбата от защитника и подсъдимия.

Прокурорът пледира за потвърждаване на присъдата.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна, а присъдата, доколкото липсват основания за нейната отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесната присъда подсъдимият Г. Д. М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 13.03.2024г. вечерта в гр.Р. и землището му е управлявал МПС - товарен автомобил марка „*************“, рег.

№******** - негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сер. №ARBB-0034, съгласно чл.3, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление но чл.343б, ал.1 НК, поради което и при условията на чл.54, ал.1 НК са му наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, а посоченото МПС, послужило за извършване на престъплението, е отнето в полза на държавата. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява правото да управлява МПС, считано от 21.03.2024 г., до влизане на присъдата в сила.

Първоинстанционният съд е събрал в необходимия обем и по съответния процесуален ред достатъчно доказателства, които е обсъдил коректно и е изградил изводите си по фактите и правото.

2

Преценявайки, че не е налице необходимост от събиране на нови доказателства, въз основа на събраните и проверени от първия съд такива, в изпълнение на задължението си за извеждане на своя фактология по делото, КОС прие следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. Д. М. е роден на **.**.****г. в гр.Р., живущ в същия град, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, ЕГН**********.

На 13.03.2024г. около 17ч. в гр.Р. подсъдимият М. отишъл със собствения си товарен автомобил ************, рег.№******** на ул.

„******.“№** в хранителния магазин, стопанисван от приятелката му св. Т. В магазина бил и св. Д, познат на подсъдимия. Тримата разговаряли, след което около 18:30ч. подсъдимият решил да си тръгва с автомобила си, като казал че ще отиде да нагледа конете си, които отглежда извън града в местността „******.“. Пред магазина същият бил забелязан от св.К, служител на РУДупница, да се качва в процесния товарен автомобил и да потегля в посока към Р.м. К. живеел на същата улица и бил паркирал автомобила си не далеч от магазина. Преди това той чул как женски и мъжки глас увещавали някого с думите „не се качвай“ и „не карай колата“, след което видял подсъдимия М. да потегля.

Докато се движел по ул.“******.“ в посока към ул.“***********“, подсъдимият бил забелязан от полицейски автопатрул в състав – свидетелите Р. и В. Един от тях му подал сигнал за спиране със стоп-палка, на който подсъдимият не се подчинил и не спрял. Водачът на патрулния автомобил В. и колегата му Р. пуснали светлинната сигнализация и тръгнали веднага след товарния автомобил, като докладвали за случая по телефона на дежурния офицер при РУ-Рила – св.П. Подсъдимият продължил движението си след това по улиците “***********“, „**************“ и продължил да се движи по улица с осови точки 259-171-172-173 по регулационния план на града и по селскостопански, ведомствен път с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на града, последният разположен между местностите „С. Г.“ и „Я.“ в землището на гр.Р. Внезапно по време на движението си спукал гума на управлявания от него товарен автомобил тип и бил застигнат от полицейския автомобил. В това време подсъдимият излязъл бързо от автомобила си и започнал да бяга надолу по 3 склона в близост до пътя, където бил догонен и задържан от полицаите.

Подсъдимият бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, сер.№АRВВ-0034, което отчело в 19:22:17 часа положителен резултат - концентрация на алкохол в кръвта му над 1,2 на хиляда, а именно - 2,52 промила на хиляда. Полицаите свалили регистрационните табели на товарния автомобил, след което заедно с подсъдимия се отправили към РУ-Рила.

По разпореждане на дежурния М. бил заведен и представен за освидетелстване от лекар при ФСМП-Рила – св.П., който измерил кръвното му налягане и дал становище, че лицето може да бъде задържано. След това свидетелите Р. и В. върнали подсъдимия в сградата на РУ-Рила и там започнали да оформят необходимите документи във връзка с проверката за алкохол на водача с техническо средство, като съставили последователно АУАН№875072 и издали след това и Талон за медицинско изследване /ТМИ/ с №116146, с холограмен стикер със същия номер, който е подписан и връчен срещу подпис на водача в 21:25 часа на 13.03.2024г.

Подсъдимият бил съпроводен от полицейските служители отново до ФСМП-Рила, където да даде, ако желае, кръвна проба за химическо изследване. Дежурният д-р П. съставил в 21:34 часа Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, в който отразил данни за самоличността на явилото се лице, резултата от предварителната проба с техническо средство – 2,52 промила на хиляда, като останалата част от протокола останала непопълнена, а на страница 2-ра от него отбелязал, че лицето Г. Д. М. отказва да даде кръвна проба за концентрацията на алкохол в кръвта. Протоколът бил подписан и от подсъдимия. Отказът му за даване на кръвна проба е отразен писмено и в ТМИ, в графата „медицинско и химическо изследване“, където е изписано ръкописно „отказва“ и е положен подпис от подсъдимия непосредствено след това отбелязване, както и в журнала и рапортната тетрадка на лечебното заведение. След това подсъдимият бил върнат от полицаите в РУ-Рила, а малко по-късно освободен.

На 21.03.2024 г. на подсъдимия била връчена ЗППАМ №24-0332000025/13.03.2024г., издадена от Началник група при РУ-Дупница, като му 4 било отнето СУМПС, считано от тази дата, а процесният товарен автомобил бил иззет като веществено доказателство по делото.

Така изложената фактическа обстановка не се различава от приетата от страна на РС-Дупница и се установява от събраните по делото доказателства: отчасти обясненията на подсъдимия; показанията на свидетелите С. Р., Г. В., В. П., В. К. и В. П.; писмените доказателства - талон за медицинско изследване; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрация на алкохол в кръвта, разпечатка от паметта на техническото средство „Алкотест Дрегер 7510“, сер.№АRВВ-0034, списък с технически средства минали периодична проверка, цитираната ЗППАМ, протокол за доброволно предаване на МПС, протокол за оглед на ВД, ведно с фото албум, справка за регистрация на МПС, удостоверения за допълнително обучение за използване на технически средства, копие от журнал, фиш за СМП и рапортна тетрадка на ФСМП Рила; технически данни за „Алкотест Дрегер 7510“ и писмо от БИМ, методически указания, справка за нарушител и свидетелство за съдимост.

Първоинстанционният съд е извършил цялостен, задълбочен и обстоен анализ на доказателствените източници, който настоящият състав споделя изцяло.

Обвинението против подсъдимия М. за извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 НК е доказано по безспорен и несъмнен начин. Категорично бе установено, че подсъдимият на 13.03.2024г. вечерта в гр.Р. и землището му е управлявал МПС - товарен автомобил марка „***********“, рег.№******** - негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 2,52 на хиляда, установено по надлежния ред.

В мотивите към обжалваната присъда първоинстанционния съд е изложил своите съображения относно осъществяването на състава на престъплението и неговото авторство, които въззивния съдебен състав също споделя.

Изложените от страна на защитата доводи за противното не могат да бъдат споделени – извършването на престъплението и неговото авторство в лицето на подсъдимия се установяват по безспорен начин.

Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и аргументирано е отговорил на всички възражения на защитата, поддържани и във въззивното 5 производство. Същите правилно са оценени като неоснователни, като въззивният съд се присъединява изцяло към аргументите, с които са отхвърлени.

Както коректно е заключил и първоинстанционният съд, в разглеждания случай и с оглед установеното липсват допуснати нарушения на наредбата, нежели съществени такива, които да внасят обективно съмнение в установяването на концентрацията на алкохол по надлежния ред, предвиден в нея.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.1 НК е налице, когато деецът управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред.

Т.е., за да е осъществен този престъпен състав, необходимо е да се установи управлението на МПС с концентрация на алкохол над посочената.

Това престъпление е формално, на просто извършване, и за неговата съставомерност не се изисква друг съставомерен резултат.

В случая посоченото бе установено по несъмнен начин.

Субект на престъплението е подсъдимия М..

Качествата на подсъдимия като наказателноотговорно лице и годен субект на посоченото престъпление в нито един момент не са били поставяни под съмнение. Няма данни за невменяемост, които да изключват наказателната му отговорност, нито специфични законови изисквания за субекта на такова деяние.

От субективна страна деянието е извършено от него при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че управлява МПС след значителна употреба на алкохол, в резултат на която в кръвта му е установено по надлежния ред концентрация в обем, значително по-голям от съставомерния такъв. Предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и въпреки това е желаел тяхното настъпване.

При определяне вида и размера на наказанията първоинстанционния съд правилно е определил същото при условията на чл.54 НК.

Степента на обществена опасност на деянието е завишена, предвид изложената конкретика по делото. От друга страна, степента на обществена 6 опасност на подсъдимия не висока – същият е с чисто съдебно минало.