Решение № 10937 от 25.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 57511/2022
- Вид
- Решение № 10937
- Подписан
- 25.06.2023
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 48, т. 2, б. "б" · Правилник за прилагане на Закона за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 10937 гр. София, 25.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20221110157511 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Е. Х. К., с която срещу СО е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 000 лева, ведно със законната лихва от 24.07.2022 г. до плащането, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди болки и страдания, настъпили от инцидент на същата дата.
Ищцата твърди, че на посочените в исковата молба дата и място е попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка, както е вървяла по асфалтовата настилка на пешеходен паркинг на ул. „., непосредствено преди пешеходна пътека, при което пропадане е получила счупване на раменна кост и травма на гривнена става. Твърди, че събитието е настъпило в светлата част на денонощието при ясно време, като по време на инцидента на място е имало свидетели очевидци на същия. След настъпване на инцидента е била приета в МБАЛ „Сердика“ ЕООД, Отделение по ортопедия и травматология. Извършено е било наместване и гипсиране на ръката, поставена е била ортеза на рамото. Престоят в болнично заведение е продължил три дни, след което ищцата е била изписана за домашно лечение. Поддържа, че травматичните увреждания са затруднили движението на горния ляв крайник за период от няколко месеца. Гипсовата шина и ортезата ищцата е носила за период от 60 дни, а възстановяването е продължавало и към момента на предявяване на иска. Провеждано е било медикаментозно лечение.
През възстановителния период ищцата е имала нужда от помощ в ежедневието си, както и от постоянни грижи. Поддържа, че в резултат от травмите е изживяла изключително силни болки, съпроводени със стрес, уплаха, проблеми със съня, 1 безпокойство, раздразнителност, напрегнатост. Ограничени са били и социалните й контакти. Изпитвала е продължаващ страх да се движи по улиците, продължавала да изпитва все още болки в рамото при промяна на метеорологичните условия и при натоварване. Изпитвала е опасения, че няма да се възстанови напълно, както и че ще се застои в резултат от инцидента. Излага съображения относно гражданската отговорност на ответника в случая като собственик на участъка от пътя, който не е поддържан в изправно състояние и на който се намирала дупката, по отношение на която ответникът не е предприел действия да бъде обозначена и сигнализирана.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователен и прекомерен по размер. Счита, че за него не е налице пасивна материална легитимация да отговаря по същия. Навежда възражения срещу описания в исковата молба механизъм на настъпване на събитието, както и че в причинна връзка с инцидента се намира бездействие от страна на ответника. Счита, че мястото на инцидента не е достатъчно конкретизирано, както и че не съществува понятие „пешеходен паркинг“, доколкото паркингът не е предназначен за придвижване на хора.
Оспорва имотът, находящ се на ул. „., да е собственост на общината. Поддържа, че на този адрес няма пешеходна пътека, нито пък около него има реализиран от страна на общината публичен паркинг. На посоченото в исковата молба място се поддържа да са предвидени земни площи във вътрешноквартални пространства, а не място за движение на хора. Възразява срещу размера на претендираното обезщетение, като излага подробни доводи в тази връзка.
В първото по делото открито съдебно заседание по реда на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 145 ГПК ищцата е пояснила исковата си молба, като е посочила, че че конкретното мястото, където се е случил инцидентът, е на ул. „., при вход към обществен паркинг, който се явява продължение на тротоара - движейки се по бул. „Малинов“ е свила вляво по ул. „Ф. Аврамов“, като веднага в дясно се намира този вход към обществения паркинг и на самия вход на паркинга, който се явява продължение на тротоара, е имало дупка, в която е пропаднала.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приетата по делото медицинска документация, че ищцата е била приета в болнично заведение на 24.07.2022 г.с диагноза „счупване на горния край на раменната кост“. Констатирано е наличието на болка, оток и невъзможност за активни и пасивни движения в лява раменна става. Ищцата е била изписана на 26.07.2022 г. с подобрение в общото здравословно състояние, без необходимост от оперативна намеса, като е препоръчано поставянето на ортеза тип „Дезо“.
Като писмени доказателства по делото са приети извадки от застроителен план на местността „.“, район „Младост“, одобрен с решение № 548/29.07.2009 г. на СОС, от регулационен план на местността „.“, район „Младост“, одобрен с решение № 548 по протокол № 45/29.07.2009 г. на СОС, извадки от цифрови модели на информационна система Софкар, писмо № ТС-70-00-201/2009 г./25.05.2009 г. от началник отдел „СБ“, СО – район „Младост“, съгласно което 2 във връзка със създаване на административен адрес на „Многофункционален търговски център Кондор“, намиращ се в УПИ IV, кв. 15 по регулационния план на м. „.“, собственост на „Монтеканал КВ България“ ЕООД, е бил определен административен адрес: гр. София, ж.к. „.“, ул. „., писмо, изх. № 68-00586/04/07.2006 г. от „ГИС София“, съгласно което за новопостроена нежилищна сграда – хипермаркет „Кауфланд“ в поземлен имот пл. № 4850, кв. 2, м. „Бул. А.
Малинов – .“, нанесена в кад.л. 625 по плана на гр. София, находяща се на ул.
„Филип Аврамов“ е бил определен административен адрес: гр. София, ул. „Филип Аврамов“ № 3.
В хода на първоинстанционното прозводство са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Димитър Д., от които съдът приема за установено, че свидетелят и ищцата са се запознали в деня и по време на настъпване на инцидента, който се е случил с нея в края на м.юли 2022 г.
Свидетелят си спомня, че се е намирал в автомобила си, като шофирал по ул.
„Филип Аврамов“ и тръгнал да прави заход към голям паркинг, който се намирал преди магазин „Кауфланд“ от дясната страна. Достъпът до този паркинг бил свободен – не е имало бариера или такса за паркиране. В конкретния ден свидетелят искал да паркира на паркинга, но в този момент пред него минавала жена. Спрял автомобила, за да я изчака да премине. Тогава тя се строполила на земята пред колата на свидетеля, който слязъл, за да й помогне. Тогава забелязъл на настилката цепка, пропадане на асфалта с дължина около 1 метър, широчината около 25-30 см., дълбочина над 40 см. Вътре имало шума, съчки, бутилка от „Кока кола“ - непочистени боклуци. Определя мястото като дегизиран капан. Същото се намирало от дясната страна до тротоара и от там се влизало и към жилищен блок с много входове. След като слязъл от колата, поискал да помогне на ищцата, но тя започнала да пищи, защото имала силни болки в областта на лявото рамо. Ищцата го помолила да я закара до болница „Сердика“. Оставил я в болницата и тогава си разменили телефоните. В последствие установили отношения на добри познати и се чували от време на време. Ищцата му споделила, че все още не се е възстановила и продължава да я боли, че изпитва трудности при шофиране, както и че през възстановителния период е имала нужда от чужда помощ. Свидетелят описва, че мястото се намира на около 50 м. преди магазин „Кауфланд“ в дясно и представлява обществен паркинг. Отляво се намира магазин „Кауфланд“. Ако се тръгне от кръстовището на бул. „А. Малинов“ с ул. „Ф. Аврамов“ в посока сградите на Общината, Поликлиниката, описваното място се намира след бизнес сградата на кръстовището по ул. „Ф. Аврамов“, от дясната страна.
В хода на съдебното дирене пред настоящата инстанция е прието заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р М. М. въз основа на наличната по делото медицинска документация без да е извършен преглед на ищцата съгласно изричния й отказ да се подлежи на такъв за целите на експертизата. Въз основа същото, съдът приема за установено, че се касае за счупване на горния край на лявата раменна кост - трифрагментарно счупване с основна фрактурна линия в областта на хирургичната шийка с вбиване на фрактурните повърхности и счупване на големия туберкулум с минимално разместване и счупване на лявата лъчева кост на типично място – дисталната метафиза на лявата лъчева кост с минимално разместване, като трайно е била 3 нарушена функцията на крайника за период, по-дълъг от 30 дни. Поставена е била гипсова имобилизация на гривнената става и превръзка за обездвижване на раменната става. След стабилизиране е била изписана и насочена за амбулаторно лечение. Съгласно заключението имобилизацията е следвало да продължи за период от 30 дни, след което да започна рехабилитация с цел функционално възстановяване на обема на движенията, мускулната сила и фината моторика на китката и пръстите. Този процес според вещото лице продължава обикновено около 2 месеца, а общо лечебно-възстановителният период е около 90-100 дни.
Съгласно заключението в острия период болките са били силни поради разкъсване на периостта, патологичните движения на фрактурните краища, нарастващите хематоми и отоци. Същите са се засилвали при опит за движение. През периода на раздвижване болковият синдром се дължи на възстановяване на подвижността на ставите, подобряването на мускулната сила и адаптацията на ръката да изпълнява отново функциите си. По делото не се съдържат данни да е провеждана специфична рехабилитация. Съгласно експертизата не са налице данни предшестващи заболявания и операция на ищцата на друг крайник, претърпяна през 2021 г., да са причина за падането и получаването на увредата.
При изслушване на заключението на вещото лице в съдебно заседание по реда на чл. 200 ГПК, същото е пояснено, като от направените уточнения съдът приема за установено, че острата фаза на една травма започва от момента на настъпването й с патоморфологичните промени в костните тъкани - фрактурите, разкъсването на периостта, изливът на кръв, който продължава и след момента на травмата и развитието на посттравматичен оток. Този период при този тип травми обикновено продължава между 5 и 8 дни. След това започва обратна резорбция на хематома, отокът спада, болката намалява, защото крайникът е имобилизиран, той е поставен в превръзка и има гипсова лонгета на китката. До тридесетия ден на зарастването обикновено вече няма болка. След този ден, когато започне раздвижването и поради трайното ограничение във функцията на ставата в резултат на промени в ставната капсула и мускулите, които извършват тези движения, се появява болка, свързана с възстановяването на функцията на крайника, която продължава с всеки етап до пълното възстановяване на функциите. Тази болка не е толкова силна, но според експерта е неприятна, особено в рамото, защото то е ставата с най-голям обем на движение, при нея ставната капсула е най-хлабава, а от обездвижването тя се ретрахира и тогава се получават промени в мускулите, които движат раменната става с типични периартритни промени понякога, които могат да предизвикват и по-остра болка.
С възстановяване на функцията на ставата болките изчезват. Средният срок за пълно възстановяване е около 90 - 100 дни. Вещото лице е уточнило, че не е извършило преглед на лицето, поради нежеланието й да се яви за такъв.
Последното е причината вещото лице да не даде заключение по въпроса има ли ограничени или невъзстановени движения на крайника в резултат от травмата.
Съдът дава вяра на заключението на вещото лице по СМЕ, като цени съответствието на същото със събраните писмени и гласни доказателства по делото, а също и като съобрази, че експертизата в пълнота и компетентно е отговорила на стоящите за изясняване въпроси на база медицинските документи по делото. Заключението е изготвено от лице, притежаващо необходимата 4 компетентност и знания из областта на медицинските науки и доколкото не възникват съмнения относно правилността на изводите на експерта, съдът ползва същото при изграждането на изводите си за правнорелевантните за спора факти.
Разпечатката съдържа 26 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d8e3fc1-9771-4597-8abc-13d2863eb53b