Решение № 2 от 05.01.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Кюстендил, 03.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Мая Др. Стойнева в присъствието на прокурора Е. Ив. П. като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно административно наказателно дело № 20231500600555 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.Й. Г. от АК-Кюстендил, защитник на обвиняемия В. И. И., ЕГН********** срещу решение №324 от 19.09.2023г. по АНД№658/2022г. по описа на Районен съд-гр.Дупница, с което И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

Жалбата, която е своевременно депозирана, критикува решението, считайки го за неправилно, поради несъответствието му със събраните по делото доказателства. Иска се отмяна на решението и постановяване на оправдателно такова. Алтернативно се иска прекратяване на наказателното производство, в случай че се приеме, че И. е извършил деянието, но не се установи, че това е сторено по хулигански подбуди, доколкото липсвало 1 съответното искане за произнасяне с присъдата и за престъплението, което се преследва по тъжба на пострадалия.

Така се поддържа жалбата.

Обвиняемият е участвал лично във въззивното производство. Твърди, че не е извършвал никакво деяние.

Кюстендилският окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 НПК, като съобрази релевираните в жалбата оплаквания, намира същата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна и в срока по чл.319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Решението, доколкото липсват основания за неговата отмяна или изменение на основание чл.338 НПК следва да се потвърди.

Съображенията за това са следните:

С процесното решение обвиняемият В. И. е признат за виновен в това, че на 25.01.2022г. около 23:40ч. в гр.***, обл.Кюстендил, на бензиностанция „***“ е причинил лека телесна повреда на В. И. Д. от гр.***, изразяваща се в оток на меки тъкани, кръвонасядане по и под долния клепач на лявото око и областта на носа, състояние, довело до болка и страдание без разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди (демонстрирал е чувството си на превъзходство, показвайки незачитане личността и здравето на пострадалия Д., нанасяйки му удар с ръка на обществено място, като цялото му поведение е изразявало незачитане на установения обществен и законов ред) - престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 НК, за което на основание чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 лева.

От събраните по делото доказателства РС-Дупница е приел следната фактическа обстановка, споделена и от въззивния съд:

В. И. И. е роден на ***г. в гр.***, живущ в гр.***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

2

На 21.01.2022г. свидетелите Е. Д. и Р. И., заедно с пострадалия св.В.

Д. отишли до бензиностанцията „***“ в гр.*** с цел последният да си закупи цигари и алкохол. Тримата отишли с автомобил, управляван от св.И..

Пристигайки до бензиностанцията, св.Е. Д. и св.Р. И. останали в автомобила, а св.В. Д. влязъл в бензиностанцията. Пред бензиностанцията били обвиняемият И. и синът му Н.. Те се приближили до автомобила и започнали да отправят обидни реплики по адрес на Е.. Н. отворил багажника на автомобила, хванал Е. за якето и започнал да го дърпа. Излизайки от бензиностанцията, св.В. Д. се насочил към автомобила, до който в този момент стоял обв.И.. Стигайки до автомобила, В. Д. се обърнал към брат си, с когото в същия момент разговарял и обв.И., като му казал да оправи седалката на автомобила и го нарекъл “Ебльо!“. Обв.И. попитал св.В. Д. дали говори на него, замахнал и нанесъл силен удар с юмрук в лицето на св.В. Д., като ударът попаднал в областта на носа му. В резултат на удара св.Д. паднал на земята. Е. Д. и Р. И. вдигнали пострадалия, качили го в автомобила и си тръгнали.

Междувременно сигнализирали на Центъра за спешна медицинска помощ, при което в дома на св.Д. пристигнала линейка. Бил извършен преглед, а на следващия ден св.Д. посетил съдебен лекар в гр.Благоевград, който издал медицинско свидетелство №16/2022г.

От изготвена в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза се установява, че пострадалият В. И. Д. е получил следните травматични увреждания: мекотъканна контузия на лицето, изразяваща се в: оток на меки тъкани и кръвонасядане и охлузвания по кожата на носа с кръвотечение от носните входове; кръвонасядане по и под долен клепач на ляво око в областта до носа. Така установената мекотъканна контузия на лицето е причинена от действие на твърд тъп предмет и е възможно да е получена по съобщените от пострадалия време и начин – нанесен му един удар с юмрук в областта на носа от друго лице. Възстановителният периода при мекотъканните наранявания е от порядъка на 12-15 дни с пълно възстановяване и без трайни последици за здравето на пострадалия.

Тази фактическа обстановка, както е посочил и първоинстанционният съд, е установена от гласните и писмени доказателства по делото, подробно и мотивирано анализирани от него. Въззивният съд споделя изцяло извършения 3 доказателствен анализ от ДРС. Законосъобразно решаващият съд е кредитирал изцяло като последователни, непротиворечиви взаимнодопълващи се показанията на свидетелите В. Д., Е. Д. и Р. И..

Достоверността на показанията на пострадалия е подробно обсъдена от ДРС и настоящият състав споделя изцяло тези съображения, поради което не ги преповтаря в настоящото решение. Показанията на посочените свидетели са непротиворечиви и детайлно пресъздават нанесения на пострадалия удар от страна на обвиняемия. От друга страна, тези показания се подкрепят от цитираното медицинското свидетелство и от установените със СМЕ увреждания на пострадалия, както и на механизма, по който са причинени.

В контекста на изложеното въззивният съд намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени внимателно и според действителното им съдържание и доводите във въззивната жалба за необоснованост на решенето и игнориране на част от доказателствата са неоснователни.

При правилно установеното от фактическа страна районният съд е направил правилен и съответстващ на закона извод, че обвиняемият И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл.131, ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 НК.

От обективна страна по несъмнен начин се установи, че обвиняемият е нанесъл удар с юмрук на пострадалия, с което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в оток на меки тъкани, кръвонасядане по и под долния клепач на лявото око и областта на носа.

Деянието е извършено с пряк умисъл със съзнавани и целени общественоопасни последици.

Установен по несъмнен начин по делото е и хулиганският мотив в действията на обвиняемия, който демонстративно на публично място е нанесъл удар в лицето на пострадалия, предхождано от изричане на обидни и нецензурни думи, които са могли да станат достояние на неограничен кръг лица. Всичко това е в категоричен разрез с общоприетите норми на поведение в обществото и обвиняемият е целял да покаже, че не се чувства обвързан от тях. Налице е квалифициращия признак „по хулигански подбуди“.

При така установената правна квалификация на деянието, законосъобразни са изводите на съда, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78а НК.

4

При индивидуализиране размера на наложеното административно наказание, правилно районният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство по отношение на обвиняемия чистото му съдебно минало и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед на гореизложеното окръжният съд намира наложеното административна наказание в размер на минималния визиран в закона, а именно 1000 лева за напълно справедлив и съответен на извършеното деяние.

Изложените от страна на защитата доводи не могат да бъдат споделени – извършването на престъпление и неговото авторство в лицето на обвиняемия се установяват по безспорен начин.

Извън горепосоченото, на ДП и при разглеждане на делото от страна на РС-Дупница не е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, което да налага отмяна на решението. Доколкото не са налице основания за отмяна или изменение на решението, същото следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения

Кюстендилският окръжен съд и на основание чл.338

НПК,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №324 от 19.09.2023г., постановено по АНД№658/2022г. по описа на Районен съд-гр.Дупница.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5