Решение № 645 от 19.05.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Пловдив, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330202468 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-6207-000785/ 08.01.2026г., с което на Е. К. П. са наложени: глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

От жалбоподателя се навеждат конкретни възражения за незаконосъобразност на НП (свързани с липса на виновно поведение) и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА.

1

По делото не се формира правен спор, че на 03.12.2025 г. в 21:23 часа, в село ТРУД, на ул. „Карловска“ № 2, в района на бензиностанция "Лук Ойл" жалбоподателят управлява личния си лек автомобил "*** с рег. № ****, като към момента на проверката автомобилът нямал сключена валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите.

Освен, че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност, включително и приложени в цялост административна и прокурорска преписка.

Освен това, от приложените по делото по служебна инициатива на съда справки от Гаранционен фонд е видно, че:

-автомобилът е имал застрахователно покритие по задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за периода от 14.02.2025г. до 29.08.2025г.;

-за периода от 29.08.2025г. до 03.12.2025г., 22:08ч. автомобилът не е имал застрахователно покритие по валидна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите;

-застрахователното покритие е подновено по малко от час след извършената на 03.12.2025г. полицейска проверка.

При така установените факти не подлежи на съмнение, че принципно за посочения автомобил са били налице основанията по чл. 143, ал.10 ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му.

Спорни при това положение се явяват обстоятелствата:

-била ли е извършена валидна служебна дерегистрация на процесното МПС по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП към датата на констатираното управление на МПС;

-съставомерно ли е безспорно установеното управление на МПС на датата, посочена в АУАН и НП, от обективна и субективна страна като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.

ПО МАТЕРИАЛНОПРАВНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА

НП.

Според чл. 143. ал. 10 ЗДвП в редакцията преди измененията в ЗДвП бр.

64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г.: „Служебно се прекратява 2 регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.“ По аргумент от чл. 143, ал.9 ЗДвП в приложимата редакция, преди 06.09.2025г. служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП се извършваше с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/.

За отменената редакция на Наредбата важаха задължителните разрешения на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, според които: „Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение както за възможността по желание да възстанови регистрацията на моторното превозно средство, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрация е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази 3 поведението си с дерегистрация на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност", което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административно наказателната отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната действителност - за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тоест на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл, така и небрежност незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ След посоченото тълкувателно постановление и за преодоляване на последиците от него в чл. 143 ЗДвП са извършени с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.09.2025 г. нарочни законодателни промени, по силата на които:

-задължението за органите на КАТ за изпращане на уведомление до собственика по смисъла на чл. 143, ал.10 ЗДвП е отпаднало;

-за сметка на това, за да се отговори на посоченото в тълкувателното постановление положение, че „…Не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация…“ с оглед извеждане на субективната страна, с новата редакция на чл. 143 ЗДвП изрично е предвидено, че служебната дерегистрация вече не настъпва с отбелязване в АИС-КАТ, а с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства.

Че това е така е видно от новата редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП:

„Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства:

4

- при уведомление от компетентен орган на друга държава за регистрация на пътни превозни средства;

- при унищожаване, конфискуване или отнемане в полза на държавата на превозно средство, или изоставено в полза на държавата превозно средство;

-в предвидените в закон случаи;

-при уведомяване от службите за контрол по чл. 167, ал. 2, т. 3 ЗДвП;

-при установяване, че пътното превозно средство е регистрирано с подправен, заличен или повреден идентификационен номер.“ Служебната дерегистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДвП се явява именно такъв предвиден в закон случай, доколкото за разлика от чл. 143, ал.15 ЗДвП в нея не е предвиден нарочен ред за извършване. Още повече, че всъщност съгласно новите редакции на чл. 143, ал.15 и чл. 143, ал.17 ЗДвП служебната дерегистрация в тези специфични хипотези отново следва да се извърши чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства.

За справка предходната редакция на чл. 143, ал.9 ЗДвП е регулирала, че: „Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство се извършва с отбелязване в автоматизираната информационна система на КАТ“

Налага се следният извод:

-вписването в

Националния регистър на пътните превозни средства има конститутивно действие за служебното прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал.10 ЗДвП, като това следва по един недвусмислен начин от използвания израз: „…Служебно прекратяване на регистрацията на регистрирано пътно превозно средство СЕ ИЗВЪРШВА с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства…“.

В този смисъл, за да е налице валидно прекратяване на регистрацията съгласно актуалната редакция на нормата вече следва да е осъществено вписване не в АИС-КАТ, а именно в Националния регистър на пътните превозни средства. Ако няма вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, предвид конститутивното действие на вписването, валидна дерегистрация не е налице;

-конкретно за хипотезата на чл. 143, ал.10 от ЗДвП вписването в 5

Националния регистър има значение и за субективната страна, доколкото замества уведомлението по старата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, което пък по силата на цитираното тълкувателно постановление е било необходимо, защото дерегистрация по чл. 143, ал.10 ЗДвП не настъпва със самия факт на изтичане на застрахователното покритие, а е необходимо и уведомление от Гаранционен фонд до органите на МВР, като при липса на уведомление до собственика и липса на публичен регистър водачът няма как д а знае кога Гаранционен фонд е изпълнил задължението си да уведоми КАТ, респективно от кога е настъпила служебната дерегистрация.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти по делото, горните принципни съображения водят на следните изводи:

Наказващият орган се позовава на служебна дерегистрация от 30.09.2025г., тоест приложима към нея е новата редакция на чл. 143, ал.10 ЗДвП, изискваща служебното прекратяване на регистрацията да стане чрез вписване в Националния регистър на пътните превозни средства, а не с вписване в АИС-КАТ.

Същевременно от приложените доказателства по административната преписка се установява, че в процесния случай служебното прекратяване на регистрацията е извършено чрез вписване в автоматизираната информационна система на КАТ /АИС-КАТ/, а не с вписване в публичен и общодостъпен Национален регистър на пътните превозни средства.

Така от представената по преписката справка за регистрация на МПС е видно, че:

-от Гаранционен фонд е изпратено уведомление до органите на КАТ, че автомобилът е без валидна гражданска отговорност;

-регистрацията на автомобила е прекратена с отбелязване в АИСКАТ на дата 30/09/2025г., 4:37 часа;

-уведомление за това служебно прекратяване на регистрацията не е изпращано до собственика от КАТ, доколкото според актуалната редакция на ЗДвП такова уведомление изобщо не се е дължало.

В изпълнение на служебното начало в процеса, с разпореждането за насрочване на делото, настоящият състав е изискал от въззиваемата страна 6 доказателства за вписването на служебното прекратяване на регистрацията в Националния регистър на пътните превозни средства.

В отговор е постъпило писмо от въззиваемата страна Вх.№ 48699/14.05.2026, с което съдът се уведомява, че:

- „Регистрацията на посочения автомобил с рег. № ****** е прекратена служебно и автоматично без човешка намеса от информационната система на сектор "Пътна полиция"/АИС-КАТ/ на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП на 30.09.2025г.“;

- „Националният регистър на пътни превозни средства е централизирана информационна база данни, в която се вписват всички регистрирани в България превозни средства. Същият в този си вид датира от около 2017-2018г. като постоянно се променя, допълва и усъвършенства, като пример от 2018г. е изградена директна връзка между системата на МВР и Нотариалната камара. Регистърът не е публичен поради факта, че в него се съдържат лични данни.“