Решение № 4445 от 08.07.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 47/2025
- Вид
- Решение № 4445
- Подписан
- 08.07.2025
- В сила
- 08.07.2025
- Състав
- Златка Чолева, Красимир Мазгалов, Цветелина Александрова Костова
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4445 гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Златка Чолева
Членове:
Красимир Мазгалов
Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100500047 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №12414 от 24.06.2024г., постановено по гр.дело №43605/2023г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в, е признато за установено по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Т. Г. М., гражданин на Федерална Република Германия, дата на раждане *********, срещу „Би Ейч Ди Пропъртис“ООД, ЕИК:203530408, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4705 лева, представляваща невъзстановена резервационна такса по резервационно споразумение за придобиване на недвижим имот от 07.02.22г. заедно със законна лихва за периода от 03.02.22г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 6169/23г. по описа на СРС, 69с-в. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 754,10лв. разноски в заповедното производство и 1054,10лв. разноски в исковото производството.
Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „Би Ейч Ди Пропъртис“ООД. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон, както и че е необосновано. Твърди, че не е откъзвал подписването на предварителен договор, а не е било постигнато съгласие относно съдържанието на договора.
Твърди също така, че ищецът- купувач не е отправил уведомление за упражняване на резервацията съгласно т.5 от споразумението. Моли решението на СРС да бъде отменено, а 1 искът- отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
С подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът Т. Г. М. оспорва същата като неоснователна. Твърди, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в съответствие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение- потвърдено.
Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Между страните не се спори относно сключването на процесното резервационно споразумение, заплащането на сумата от 2400 евро /4705 лева/ от ищеца- купувач на ответника- продавач, както и че предварителен договор между страните не е сключен и сумата е задържана от ответника. От показанията на разпитаните свидетели се установява безспорно, че ответникът е отказал да сключи предварителен договор. Спорен е въпросът относно причините за отказа на продавача- ответник и дали тези причини са основателни от гледна точка на сключеното между страните споразумение и закона.
На първо място неоснователен е доводът на жалбоподателя за необходимостта от изпращане на изрично уведомление от страна на купувача до продавача. Както се установява от показанията на свидетелите, а и ответникът не оспорва този факт, страните са осъществили среща за сключване на предварителен договор. При това положение отправянето на изрично уведомление очевидно е безпредметно.
Установено е безспорно, че отказът от сключване на договор е направен от продавача, а настоящият състав споделя мотивите на първостепенния съд за липса на каквито и да било доказателства относно мотивите за отказа. Твърденията за включване „в последния момент“ на неприемливи клаузи, чието съдържание дори не е установено, не е подкрепено от ответника с никакви доказателства.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
2
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 930 лева, за които е са представени договор за правна помощ, фактура и платежно нареждане за банков превод, както и списък по чл.80 от ГПК. Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. Адвокатите не са длъжни винаги да осъществяват правна помощ срещу минимално заплащане и следва да се отчита свободата на договаряне между адвоката и клиента му, наред с фактическата и правна сложност на спора.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №12414
№43605/2023г. по описа на СРС, ГО, 69 с-в. от
24.06.2024г., постановено по гр.дело
ОСЪЖДА „Би Ейч Ди Пропъртис“ООД, ЕИК:203530408 да заплати на Т. Г. М., гражданин на Федерална Република Германия, дата на раждане ********* сумата от 930лв.
(деветстотин и тридесет лева) с включен ДДС- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3