Решение № 188 от 17.02.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Варна, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Даниела Св. Христова мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100502456 по описа за 2021 година

Производството е въззивно за проверка на валидността, допустимостта и правилността на Решение № 262385 от 29.07.2021 г. постановено по гр.д. № 606 по опис на ВРС за 2021 г. и е образувано възоснова на въззивна жалба подадена от ответника ЧСИ Н.П. Г., в която се иска неговата отмяна поради това, че е неправилно и необосновано. Ищецът, сега въззиваем В. Г. Г., оспорва жалбата като неоснователна.

В съдебно заседание, страните поддържат жалбата и писмения отговор, съответно исковата молба и писмения отговор. Трето лице помагач на ответника, изразява становище за основателност на жалбата и моли съда да уважи искането за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск.

Настоящият вззивен съд, след като се запозна с първоинстнационното производство, доводите в жалбата и тези в писмения отговор на същата, поддържаните искания и становища на спорещите страни и тези на третото лице помагач на ответника, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, отнесени към подлежащите на доказване фактически твърдения, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С Решение № 262385/29.07.2021 г. постановен оп гр.д. № 606 по опис на ВРС за 2021 г., съдът е разгледал по същество, осъдителен иск правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, предявен от В. Г. Г. против ЧСИ Н.Г. . Първоинстанционният съд е осъдил Н.П. Г., ЕГН **********, в качеството на ЧСИ с рег. № 716 на КЧСИ, да заплати на В. Г. Г. ЕГН **********, с адрес гр. Варна, ул. Г. С. Раковски №24, ап.16, сумата от 273 лева /двеста седемдесет и три лева/, представляваща сбор от следните суми: сумата в размер на 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5994/07.10.2020г. по описа на ВОС; сумата в размер на 25 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата и сумата в размер на 200 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за извършена процесуална защита, която сума 1 представлява претърпени имуществени вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в отменено с окончателно съдебно Решение № 1762 от 15.12.2020г. по в.гр.д. № 3387/2020г. по описа на ВОС, постановление на разноските на ЧСИ Н.Г. по и.д. № 20207160400321, инкорпорирано в ПДИ изх. № 7360/14.08.2020г., в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 331,20 лв. до определения от 506,10 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането на 15.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението, на основание чл.

441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, присъдил е разноски в размер на 50 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, за пр. представителство осъществено по реда на чл. 38 ал. 1 т. 3 ЗА.

Настоящият съд приема решението за валидно и допустимо.

По правилността и обосноваността на решението, настоящият съд приема следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от В. Г. Г. срещу Н.П. Г., в качеството му на ЧСИ, с която се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 273 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата в размер на 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5994/07.10.2020г. по описа на ВОС; сумата в размер на 25 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата и сумата в размер на 200 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за извършена процесуална защита, която сума представлява претърпени имуществени вреди причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, изразяващо се в отменено с окончателно съдебно Решение № 1762 от 15.12.2020г. по в.гр.д. № 3387/2020г. по описа на ВОС, постановление на разноските на ЧСИ Н.Г. по и.д. № 20207160400321, инкорпорирано в ПДИ изх. № 7360/14.08.2020г., в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативноустановения размер от 331,20 лв. до определения от 506,10 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането на 15.10.2020г. до окончателно изплащане на задължението, с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ.

В исковата молба се излага, че по молба на Община Варна, ЧСИ Н.Г. рег. № 716 от КЧСИ е образувал и.д. № 20207160400321 на 29.06.2020г. срещу ищеца за принудително събиране на сумата от 1636,51 лв., въз основа на акт за установяване на задължения по чл.

107, ал. 3 от ДОПК с № МД-АУ-4065/08.12.2015г., влязъл в сила на 22.08.2016г., като в молбата взискателят упълномощил съдебният изпълнител да предприема всички изпълнителни действия за събиране на вземането по реда на чл. 18 от ЗЧСИ. Твърди, че на 08.09.020г. му е връчена ПДИ изх.№ 7360/14.08.2020г., с посочено в нея задължение по изпълнителното дело в размер на 2142,61 лв., от които 1636,51 лв. неолихвяеми вземания и 506,10 лв. такси по Тарифа към ЗЧСИ. Сочи, че на 04.09.2020г. трето задължено лице – "ЦКБ" АД, в изпълнение на наложен запор върху банковата сметка на длъжника, е извършило паричен превод за 2142,61 лв. с получател ЧСИ Н.Г. и основание – номера на и.д. 20207160400321. Излага твърдения, че срещу определения размер на разноските по изпълнението посочени в ПДИ, е депозирал жалба пред ВОС с вх. № 5994/07.10.2020г., по която е образувано в.гр.д. № 3387/2020г., като с Решение № 1762 от 15.12.2020г. и влязло в законна сила на същата дата, ВОС е приел за основателна жалбата на длъжника и е отменил атакувания акт на съдебния изпълнител, с който са определени такси по Тарифа към ЗЧСИ за разликата над законоустановения размер от 331,20 лв. до определение в размер на 506,10 лв. Със същото решение ВОС е оставил без уважение искането за присъждане на разноски в полза на въззивника като неоснователно, тъй като въззиваемата страна – Община Варна, с поведението си не е дала повод за завеждане на делото. Сочи, че е сторил съдебни разноски за администриране на жалбата до компетентния съд, разглеждането на същата по реда на 2

ГПК и осъществена в съдебното производство процесуална защита, представляващи внесени държавна и съгласно ТТРЗЧСИ такси, както и възнаграждение за адвокат. Твърди, че общият им размер възлиза на 273 лв., от които сумата в размер на 48 лв., представляваща такси съгласно т. 5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на жалба вх. № 5994/07.10.2020г. по описа на ВОС; сумата в размер на 25 лв., представляваща държавна такса по чл.16 от ТДТ към ГПК, внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата и сумата в размер на 200 лв., представляваща заплатен адвокатски хонорар за извършена процесуална защита по арг. на чл. 10, т. 5 от Наредба № 1 на ВАдвС, заплатен в брой на представляващия жалбоподателя адвокат. Твърди, че преди получаване на ПДИ, на 04.09.2020г. чрез извършен паричен превод от трето задължено лице, дългът е погасен изцяло. Излага твърдения, че поради това ВОС е приел, че таксите определени за изпълнителни способи, които не са приложени и попадащи в изключението на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК не следва да бъдат поставяни в тежест на длъжника. Сочи, че няма банкови сметки в "ПИБ" АД и поради това дължи разноски за три запора, а не както е прието от ВОС за четири. Излага твърдения, че ВОС е приел, че ищецът следва да понесе разноските и за пет броя справки за установяване имуществото на длъжника, като счита, че този извод не кореспондира с нормата на чл. 442а, ал. 1 ГПК. Твърди, че съдът не е бил длъжен да изследва нейното евентуално наличие, предвид характера на производството по чл. 435 ГПК, но в настоящия случай съдът е извършил съвкупен анализ и преценка на действията, осъществени от съдебния изпълнител в контекста на тяхната законосъобразност, имайки предвид всички данни и обстоятелства по изпълнителното дело.

Излага твърдения, че към момента на образуване на производството по и.д. № 20207160400321 са били налични пред ответника и.д. № 20207160400318, и.д. № 20207160400319 и и.д. № 20207160400320, по които взискател е Община Варна и длъжник – ищеца. Излага твърдения, че и по четирите изпълнителни дела са извършени идентични действия за наличието на имущество, собственост на ищеца, като счита, че разноските по изпълнението за действия свързани именно с проучване благосъстоянието на длъжика – справка до РББС при БНБ за наличието на банкови сметки и сейфове, справка до НОИ ТП Варна за регистрирани трудови договори, справка до СГКК Варна, справка до АВ за недвижими имоти и справка до ОД на МВР Варна, сектор "ПП", са били вече на разположение на съдебния изпълнител, съответно и на взискателя. Смята, че съдебният изпълнител е можел да се ползва от тях и в производството по и.д. № 20207160400321, доколкото страните и по четирите дела са били едни и същи.

Излага становището, че съдебният изпълнител действайки служебно, не е следвало да извършва за четвърти път абсолютно аналогични действия по проучване имуществото на длъжника. Твърди, че тези действия на ЧСИ са способствали единствено за увеличаване на задължението, но не и за удовлетворяване вземането на взискателя. Счита, че действията на съдебния изпълнител са несъразмерни, което представлява допълнителен довод, водещ до противоправност на действията осъществени от ЧСИ.

Сочи, че съдебният изпълнител сам е преценил какви действия да предприеме за събиране на дълга, предвид изричното му овластяване от взискателя по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ, като Община Варна не е посочила конкретен начин на изпълнение в молбата си до ЧСИ. Излага, че самостоятелно основание, обосноваващо основателност на исковата претенция представлява и конклудентно извършено от ответника действие – извършен на 11.01.2021г. паричен превод за 175 лв. с получател ищеца и основание – връщане на надвнесена сума по и.д. № 20207160400321, с което имплицитно е признал противоправността на реализираното по делото. В съответствие с наведените твърдения е и формулираното искане за уважаване на исковата претенция. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че на 29.06.2020г. в кантората му е депозирана молба от Община Варна за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, като в същата молба взискателят му възложил всички 3 правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне начина на изпълнение . Твърди, че въз основа на постъпилата молба е образувано и.д. № 20207160400321 и са предприети следните действия за проучване имущественото състояния на длъжника и налагане на мерки за обезпечаване принудителното събиране на задължението: ПДИ, справка за актуално състояние на действащите трудови договори, справка за банкови сметки и сейфове на физическо лице, справка в Агенция по вписванията за собственост на недвижими имоти, справка до ОДП Варна – "ПП" за собственост върху МПС, Запорно съобщение до ОДП Варна за налагане на запор върху МПС, собственост на ищеца, запорно съобщение до "ПИБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до "ЦКБ" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до "Тексим Банк" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга, запорно съобщение до "'Юробанк България" АД за налагане на запор върху банковата сметка на длъжника до размера на дълга и искане за вписване на възбрана върху апартамент № 15, находящ се в гр. Варна, ул.