Определение № 18042 от 26.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18042 гр. София, 26.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20251100508788 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. В. Г. чрез адв. Р. Г., срещу Определение № 52314 от 30.12.2024г., постановено по гр. дело № 46261/2024г. по описа на СРС, 166-ти състав, с което е върната искова молба с вх. № 252420/05.08.2024г. /пощенско клеймо 02.08.2024г./, подадена от Б. В. Г. срещу Етажната собственост с адрес гр. София, кв.

„Манастирски ливади-запад“, ул. **** за отмяна по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС на решение по т. 1 от дневния ред, взето на Общо събрание от 04.06.2024г. на ЕС, находяща се в гр. София, кв.

„Манастирски ливади-запад“, ул. **** и е прекратено производството по гр. д. № 46261/2024г. по описа на СРС, I ГО, 166-ти състав.

В жалбата са изложени съображения, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Неправилно СРС бил приел, че исковата молба била подадена след изтичането на срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Сочи, че районният съд бил допуснал грешка и неправилно бил преброил дните и бил приел, че срокът за подаване на исковата молба изтичал на 01.08.2024г. Твърди, че след направено оспорване на съдържанието на протокола, на 02.07.2024г. била получила коригиран протокол. В този случай 30-дневният срок изтичал най-късно на 02.08.2024г., а исковата молба била подадена на 02.08.2024г. Искането към съда е да отмени обжалваното определение и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. **** чрез адв. Стоян Ставру и управителят на ЕС- Е.Д., с която е посочено, че срокът по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС бил изтекъл на 01.08.2024г. Исковата молба била подадена на първия ден след изтичане на 30дневния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Поради тази причина претенцията на ищцата била просрочена и не следвало да бъде разглеждана от съда. Считат, че обжалваното определение 1 било правилно, поради което следвало да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да бъде оставена без уважение. Претендират разноски.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, подадена от Б. В. Г. срещу Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. „Манастирски ливади“, ул. ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на взето решение по т. 1 от Общо събрание на Етажна собственост, проведено на 04.06.2024г. Видно от приложеното пощенско клеймо и отбелязването върху исковата молба същата е подадена по пощата на 02.08.2024г.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 04.06.2024г. е проведено ОС на процесната ЕС, на което било взето атакуваното решение по т. 1 от дневния ред, а именно етажните собственици били упълномощили Р. В. Г. да уговори и подпише договор с фирма, предоставяща услугата професионален касиер. Твърди, че на 11.06.2024г. до входната врата било закачено съобщение за изготвен протокол от ОС, както и че на 14.06.2024г. управителят на ЕС й бил изпратил препис от протокола от проведеното събрание. На 19.06.2024г. чрез имейл по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС оспорила съдържанието и достоверността на отразените в протокола обстоятелства като на 02.07.2024г. била получила коригирания протокол от проведеното ОС на ЕС от 04.06.2024г.

Към исковата молба е приложено съобщение по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, изходящо от управителя на ЕС, в което е посочено, че протоколът от ОС на ЕС, проведено на 04.06.2024г. е коригиран, както и имейл кореспонденция, водена между ищцата и управителя на ЕС, видно от която на 12.06.2024г. ищцата е изпратила имейл до управителя на ЕС, с който е поискала да й бъде предоставен протокола, както и звукозаписа от проведеното събрание. На 14.06.2024г. на ищцата е изпратен протокол от проведеното общо събрание, като на 19.06.2024г. същата е оспорила съдържанието на протокола като е посочила, че било упълномощено лице, което било изразило нежелание да върши каквото и да било против волята му.

С отговора на исковата молба е посочено, че исковата молба била предявена след изтичане на 30- дневния преклузивен срок, който започвал да тече от датата на получаване на протокола с поисканите и направените от ищеца изменения в този срок, който се броял на дни и бил изтекъл на 01.08.2024г.

Към отговора на исковата молба е приложено съобщение по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС съгласно което на 11.06.2024г. управителят на ЕС е уведомил етажните собственици, че протоколът от Общото събрание на собствениците, проведено на 04.06.2024г., бил изготвен, както и съобщение от 02.07.2024г., че протоколът от ОС от 04.06.2024г. е коригиран.

С обжалваното определение СРС е приел, че исковата молба е била подадена след законоустановения срок и на основание чл. 130 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

С Определение № 200008 от 05.05.2025г. е оставена без уважение молба по чл. 248 ГПК от Етажна собственост, находяща се в гр. София, кв. Манастирски ливади, ул. **** за 2 допълване на Определение № 52314/30.12.2024г. по гр. дело № 46261/2024г. по описа на СРС, 166-ти състав в частта относно разноските. Определението като необжалвано е влязло в сила.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и в законоустановения срок, поради което същата е допустима. По същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС всеки собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание като съгласно чл. 40, ал. 2 ЗУЕС молбата се подава пред районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30дневен срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.

В установената съдебна практика се приема, че са уредени специални правила за вземането на решения на етажната собственост и начина на отмяната им, които изключват общите правила за недействителност на сделките. Решенията на етажната собственост се формират от успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за постигане на определена цел. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел.

Законът – ЗС, ЗУЕС урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност.

Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС.

Определянето на срок за предявяване на иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията.

Извън срока по чл. 40 ЗУЕС нищожност на решение на общо събрание на етажна собственост може да се установява само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взето решение. Такива биха били случаите, в които е взето решение на общо събрание по реда на ЗУЕС, независимо, че той е неприложим, тъй като е налице изключението по чл. 2 или чл. 3 ЗУЕС или е регистрирано и не е прекратено сдружение на етажните собственици, в което участват всички етажни собственици, ако общото събрание е упражнило правомощие, което не произтича от чл. 11 и чл. 33 ЗУЕС или липсва взето решение, въпреки че такова е отразено в протокола на общото събрание (и ако протоколът е оспорен в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС), както и когато не са налице условията на чл. 8 ЗУЕС (наличието на обособеност, при която отделен вход дава достъп само до част от индивидуално притежаваните обекти, които единствено обслужва). Извън хипотезата на привидност за взето решение на общото събрание, пороци на същото, независимо дали 3 водят до нищожност (включително и поради противоречие с императивни правни норми) или до незаконосъобразност на решението, могат да се установяват само чрез иска по чл. 40 ЗУЕС, но не и чрез иск за нищожност на решението на ОС или преюдициално при спор, свързан с изпълнение решение на общото събрание, предявени извън срока по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Така и Решение № 50024 от 27.03.2023г. на ВКС по гр. дело № 978/2022г.

В настоящия случай от съдържанието на самата искова молба, както и на приложените към нея доказателства се установява по категоричен начин, че ищцата Б. Г. е получила препис от протокола от проведеното общо събрание на 04.06.2024г. на 14.06.2024г.

Такива изрични твърдения са изложени в исковата молба, а и се установяват от приложената към исковата молба имейл кореспонденция. Предвид което срокът за оспорване на взетото решение е изтекъл на 15.07.2024г. /изчислен съгласно чл. 60, ал. 6 ГПК в първия присъствен ден/. Този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.

Така предвид обстоятелството, че в конкретния случай исковата молба е подадена на 02.08.2024г., същата е просрочена и поради това е процесуално недопустима, както правилно е приел първоинстанционният съд.

По отношение на производството по оспорване на съдържанието на протокола по реда на чл. 16, ал. 9 ЗУЕС настоящият съдебен състав намира, че инициирането на същото, респ. получаването или не на коригиран протокол, изготвен от управителя на ЕС, не би могло да доведе до продължаване/прекъсване на срока за оспорване на решението, който както беше посочено по-горе е преклузивен. В този смисъл не би могло да обуслови и нов срок за оспорване на решенията, взети на събранието на 04.06.2024г., който да тече от получаване на препис от протокола с поправеното/коригирано съдържание.

Процедурата по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС цели установяване на точното съдържание на взетите решения, както и достоверността на същите с оглед възможност в производството по чл. 40 ЗУЕС да се изследва въпросът дали решенията са законосъобразни, която преценка може да се извърши единствено въз основа на стабилизиран протокол. В този смисъл са и Решение № 8 от 24.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 4294/2014г., I г. о., ГК, Определение № 642 от 12.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 4111/2015г., I г. о., ГК, според които в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС е предвиден кратък седемдневен срок от оповестяване на протокола за присъствалите и от узнаването за отсъстващите, в който етажен собственик, ползвател, или обитател може да оспори съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения.

Наличието на специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола, подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване на съдържанието му протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда доказателствена сила. Провеждането на процедурата по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС цели създаване на възможност в производството по чл. 40 ЗУЕС оспорващия съдържанието на протокола да установи, че го е оспорил в предвидения срок и 4 ред, респ. да оспори достоверността на взетите решения от общото събрание. Така описаната процедура, обаче, не засяга контролът за законосъобразност на решенията на ЕС, който е съдебен, ограничен с преклузивен срок, който тече от получаването на решението по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а не от друг по-късен и несигурен момент, а именно от поправянето на протокола.