Решение № 624 от 15.06.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 624 гр. Кюстендил, 15.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20231520102312 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу И. Д. С., с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 11.11.2019 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-15474462, сключен на 24.11.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и И. Л. С. като кредитополучател, било прехвърлено в полза на ищцовото дружество изцяло. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS-15474462, връчено чрез ЧСИ М. М. Д.-И., рег. №744. Към исковата молба ищецът представя и моли съдът да приеме копие от уведомлението за извършената цесия и 1 обявената предсрочна изискуемост от името на кредитора, което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея.

В исковата молба се твърди, че кредиторът предоставил на ответницата паричен заем в размер на 20 000 лева. Посочва се, че лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и посочен в същия, при което общата дължима от ответницата сума била договорена в размер на 37 689,96 лева при договорна лихва в размер на 11 389,96 лева. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита до 20.12.2024г. на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 448,69 лева при първа погасителна вноска на 20.01.2018г., съгласно посочен в договора погасителен план.

Заявява се, че кредитополучателят не изпълнявал в срок задълженията си, поради което кредиторът приел че е настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл.5 от Условия към договора за кредит. От страна на ищцовото дружество било изпратено уведомително писмо, с което на ответницата – длъжник по договора за кредит, й било съобщено, че поради допуснато просрочие всички вземания по договора са изискуеми изцяло и в пълен размер, считано от 20.05.2022г. /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Сочи се, че е начислявана лихва за забава в размера на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска за периода от 20.05.2022г. до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, като за периода от 12.03.2020г. до 13.07.2020 г. включително не била начислявана лихва за забава, съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че ищцовото дружество има срещу ответницата следните вземания, присъдени в издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.

№ 1660/2023г. по описа на КРС, а именно: 5 441,38 лева - главница, частично претендирана сума по Договор за потребителски кредит № PLUS-15474462, сключен на 24.11.2017г. между И. Л. С. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ за периода от 20.08.2023 г. до 20.12.2024 г., по отношение на която била обявена предсрочна изискуемост на 20.05.2022 г., представляваща част от цялата дължима главница в размер на 18 112,97 лева;

940,49 лева представляващи обезщетение за забава считано от 20.05.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е изключен периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г., в изпълнение на разпоредбата на 2 чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 31.07.2023г., до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените разноски по настоящото, както и по заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата счита предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че от представените от ищцовото дружество писмени доказателства не става ясно кога, как и по какъв начин са изчислени сочените като дължими суми, както и кога е настъпила твърдяната предсрочна изискуемост. В отговора се твърди, че в процесния договор липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите /ГПР/ като не било ясно кои компоненти са включени в него. На това основание се твърди, че кредитното правоотношение е недействително на основание чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Сочи се нищожност на договора и на основание чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави, тъй като при уговаряне на годишния лихвен процент /ГЛП/ били нарушени принципите на добросъвестност и справедливост. Посочва се още, че са нарушени и изискванията на чл.10, чл.11 и чл.12 ЗПК, което води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. Твърди се, че видно от представените доказателства ищецът е застрахователно осигурен по отношение на процесния кредит, тъй като е налице застрахователна полица /сертификат/, от която било видно, че има сключена застраховка „Закрила на плащанията плюс“. Заявява се и становище за недопустимост на преминаване от установителен към осъдителен иск, което е заявено в условията на евентуалност в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявеният с нея искове са процесуално допустими.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1/ наличието на действително правоотношение по договор за заем; 2/ обстоятелството, че ответницата е усвоил твърдения от ищеца заем в размер, посочен в исковата молба; 3/ размера и изискуемостта на 3 претендираната главница; 4/ изпадането на ответницата в забава; 5/ датата на предсрочна изискуемост; 6/ наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между ищеца и заемодателя по договора за паричен заем и уведомяването на длъжника за цесията.

В доказателствена тежест на ответницата е да установи, при установяване на посочените обстоятелства от ищеца, да докаже погасяване на задълженията си. Ответникът следва да докаже и своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл.146, ал.1, т.3 ГПК обстоятелствата, ч е на 24.11.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и И. Л. С. като кредитополучател бил сключен Договор за потребителски кредит № PLUS15474462, вземанията по който били цедирани на ищеца.

Видно от приетия договор, същият е сключен на 24.11.2017г. за главница в размер на 20 000 лева, при фиксиран лихвен процент от 13,57 % и ГПР от 15,79 %, такса ангажимент в размер на 700 лева и застрахователна премия в размер на 4350 лева. Кредитът е платим на 58 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 540,22 лева, с краен срок на плащане 20.11.2024г.

Съгласно т.2 от условията по договора, размерът на предоставения с този договор заем е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“.

Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент „Д. С.“ ЕАД /в настоящия случай следва да се отбележи, че застрахователната премия не е кредитирана от ответника, поради което не е включена в общия размер на кредита, но се дължи ежемесечно като част от месечната погасителна вноска/. Посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното поле, срещу което кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита.

4

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че заедно с договора за кредит, ищцата е сключила с „К. Ж., Клон България“ договор за застраховка „Защита на плащанията“ съгласно Сертификат № PLUS15474462 от 24.11.2017г. за срок от деня на усвояване на сумата по договора за кредит до датата на последната погасителна вноска по него, със застрахователна сума, съответстваща на дължимите месечни погасителни вноски или баланса по кредита, с ползващо се лице „БНП Париба Пърсънъл Файнанс“ ЕАД и застрахователна премия в размер на процент от финансираната сума по договора за кредит.

Видно от копие на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 19.08.2019 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД всички вземания на първото дружество спрямо ответницата са прехвърлени на ищцово дружество. Последното е упълномощено, по силата на пълномощно № 3370/2019г. да уведомява всички длъжници за сключения Рамков договор.

Видно от протокол за удостоверяване на връчване на книжа, изготвено от служител в кантората на ЧСИ М. Д. ответницата И. Д. С. отказва да получи уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ и Покана за предсрочна изискуемост на парично задължение към ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху валидността на процесния договор за кредит съобразно наведените с исковата молба възражения. В тази насока, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.9 и сл. от Закона за потребитеския кредит „договорът за потребителски кредит“ е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са „потребителят“ и „кредиторът“, като „потребител“ е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а „кредитор“ е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

5

От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, се установява, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 ЗПК.

Кредитополучателката е физическо лице, на което по силата на процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради което същата има качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на пар.13, т.2 от ДР на ЗЗП. Съдържанието на договора сочи на съглашение, по силата на което кредиторът се задължава да предостави на потребителя – физическо лице, кредит за общо ползване, като не са налице изключенията по чл.4 ЗПК. При така възприето съдът приема, че за валидността на този договор са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит, които имат императивен характер.

Неоснователно е оплакването на ищцата за сключване на договора в нарушение на чл.10, ал.1 ЗПК. Процесният договор за кредит е съставен в еднакъв вид, формат и размер на шрифта и неговото съдържание е написано на разбираем език. Що се отнася до застрахователния сертификат, същият не попада в приложното поле на чл.10, ал.1 ЗПК. По отношение на него се прилагат изискванията на чл.345, ал.5 КЗ, които в настоящия случай са спазени и които не поставят условие за вида и размера на шрифта.