Решение № 528 от 13.10.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр. Видин, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100275 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от Е. Ю. К. от гр. Видин, против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004, с която са предявени обективно съединени искове във връзка с Договор за потребителски паричен кредит № MAX_500062088 от 16.03.2023 г. с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, предл. 1 ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че на 16.03.2023г. ищецът е сключил с ответника договор за потребителски кредит № MAX_ 500062088 в размер на 1000.00 лева. Посочва се, че кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя. Посочва се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит.

Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора. Посочва се също, че съгласно чл. 9, ал.2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора. Твърди се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора.

Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 10а, ал.2 от ЗПК вр. с чл.

143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал.

2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват. Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси в общ размер на 1220.52 1 лева са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва и цели недължима облага на кредитора.

Твърди се, че ищецът е заплатил цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, т.к. са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от Договор за потребителски паричен кредит № MAX_ 500062088 от 16.03.2023 г.

Иска се също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1220.52 лева, представляваща получена без основание сума по договора за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил същата като неоснователна. Оспорил е твърдението, че предлаганите от кредитора доброволни действия към договор за кредит с № MAX_ 500062088 от 16.03.2023г. представляват скрита възнаградителна лихва, неравноправни са и по този начин се заобикаля закона.

Посочил е, че изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК е да бъде наличен ГПР, което е сторено в договора. Твърдението на ищеца, че този процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката, посочена в закона, неоснователно. Заявените от ищеца като страна по процесния договор за кредит допълнителни действия според ответника не са част от ГПР и не се калкулират в ГПР защото не са част от общия разход по кредита съгласно дефиницията „ общ разход по кредита за потребителя“. Според ответника, ищецът като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал допълнителните действия, видно от подписаната от лицето Декларация за съгласие, приложена към отговора на исковата молба. Твърди се, че допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на ответното дружество, т.е. договорът за кредит е можел да се сключи и без него. Сочи се, че пакетът от действия присъства в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена и условия, т.е. не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за него, тъй като е получил СЕФ.

Ответникът сочи, че през 2018 г. Комисията за защита на потребителите е съгласувала типовия договор за кредит и общите условия към него. В хода на съгласуване на документите са били дадени препоръки за предоставяне в СЕФ на информация за предлаганите от „Би енд Джи Кредит" ООД допълнителни доброволни действия, които са били изпълнени. Сочи се, че документите по кредита на ищеца са съставяни съобразно съгласуваните типови документи и са изцяло съобразени с препоръките на КЗП. В края на 2024 г. е била приключена последваща съгласувателна процедура на документите за кредит от КЗП.

Посочва също, че допълнителните действия „Бързо разглеждане" и „Динамично плащане", които ответното дружество предоставя на своите клиенти при изрично заявено желание за тяхното ползване, са доброволни по своята същност и се предоставят само при поискване. На видно място във всеки офис на дружеството са поставени Общите условия, при които дружеството предоставя потребителски кредит, както и тарифата на допълнителните доброволни действия и на разходите за събиране на дружеството, с които клиентите свободно могат да се запознаят. Сочи се, че доброволното действие „Бързо разглеждане" като време предхожда момента на усвояването на кредита и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира клиента или не. Поддържа се, че доброволното действие „Динамично плащане" също не следва да се счита като действие, свързано с управлението на кредита. Сочи се, че понятието „управление на кредита", използвано в чл. 10, ал.2 от ЗПК, има отношение само към 2 действия, извършвани от кредитора, определени и нормирани от него, неизпълнението на които се счита и за неизпълнение на договора. Сочи се, че в случая .Динамично плащане" като действие, което е предпочетено и заявено от клиента и фактът, че той определя начина, по който ще се осъществи, го изважда от обхвата на понятието „управление на кредита", тъй като тук управлението е изцяло в сферата на клиента.

Не се оспорват възникналите договорни отношения между страните по сключения договор за потребителски кредит с № MAX_ 500062088 от 16.03.2023 г.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна:

Не е спорно, че на 16.03.2023 г. между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит № MAX_500062088. Видно от представения от ищеца договор за потребителски кредит № MAX_500062088 същият е отпуснал на ищеца кредит в размер на 1000.00 лева, която сума е усвоена еднократно от кредитополучателя. Уговорената погасителна вноска по кредита е в размер на 89.96 лева, като кредитът ще бъде погасен на 14 месечни вноски, съгласно посочения погасителен план до 20.05.2024 г. Уговореният годишен лихвен процент е 38.84 %, а годишният процент на разходите е 45.25 %.

В чл. 9.1 от договора е посочено, че кредитополучателят при кандидатстването за кредит изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му. Паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит е в размер на 488.18 лева и се заплаща на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 9.2 от договора е посочено, че кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва динамично плащане по кредита. Паричната сума за динамично плащане по кредита е в размер на 732.34 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

В чл. 9.3 от договора е посочено, че общо дължимото по кредита е 2479.96 лева при следния погасителен план: 14 месечни вноски от 20.04.2023 г. до 20.05.2024 г. всяка в размер на 177.14 лева. Посочено е също в чл. 10 от договора, че при пълно предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи плащане на цялата сума за Бързото разглеждане на искането му за кредит, в случай, че е изявил желание да се ползва от него.

От представената от ответника справка и неоспорена от ищеца, е видно, че общо платената сума по кредита е в размер на 2277.00 лева, от които платена главница в размер на 1000.00 лева, платена законна лихва в размер на 3.74 лева, платена договорна лихва в размер на 259.44 лева, платено по динамично плащане в размер на 405.64 лева, платено по бързо разглеждане в размер на 488.18 лева.

Сключеният договор за заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон ЗПК. С исковата молба са въведени две клаузи от договора, по отношение на които се твърди, че са нищожни- таксата за бързо разглеждане на искането за кредит и такса за динамично плащане по кредита, които следва да бъдат обсъдени, за да се прецени дали действително са предвидени в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросните клаузи от договора очевидно заобикалят закона и накърняват правата на другата страна по облигационното отношение.

Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и 3 комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.

Таксата за бързо разглеждане на искането представлява услуга, която по естеството си е свързана с усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит - разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. Таксата за бързо разглеждане на искането не е различна по естеството си от таксата за усвояване и управление на кредита. По делото ответникът не ангажира никакви доказателства за извършени такива разходи преди отпускане на процесния кредит, но дори да са сторени, при положение че кредитът е разрешен, същите са във връзка с усвояване на кредита, а съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Именно във връзка с управление на кредита е уговорената в чл. 9, ал. 2 от договора такса динамично плащане по кредита. В процеса не се изясни какво включва услугата динамично плащане по кредита и как е определена уговорената такса от 732.34 лева, нито се установи дали кредиторът е предоставил такава услуга на кредитополучателя и в какво се изразява тя. Дори да е предоставена, то услугата е пряко свързана с отпускане и усвояване на кредита, което е част от упражняване на същинската дейност на такъв вид институция като ответника, поради което така начислената такса е недължима.

От гореизложеното следва, че процесните клаузи не пораждат права и задължения за страните. Сумите, заплатени от кредитополучателя – ищец в изпълнение на задължението, предвидено в клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора са били недължимо платени от страна на ищеца, като престирани при начална липса на основание.