Решение № 22 от 22.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Велико Търново, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЖЕНЯ ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500495 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 263/17.06.2024 г. по гр. д. № 699/2023 г. по описа на Окръжен съд - Русе, е осъдена Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК 121130788, да заплати на Ю. А. Ю., ЕГН: **********, от гр. Русе, сумата в размер на 24 500лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата в размер на 1279,62лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, вследствие пътно - транспортно произшествие, настъпило на 01.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.02.2023 г. до окончателното изплащане на главниците, като са отхвърлени, като неоснователни, искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над присъдения размер от 24 500 лв. до пълния претендиран размер от 45 000 лв., както и искът за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди над присъдения размер от 1279,62 лв. до пълния претендиран размер от 1828,02 лв., като неоснователни. Присъдени са разноски.

Срещу горепосоченото решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по делото.

Недоволен от постановеното решение, в отхвърлителните му части, е останал Ю. А. Ю. (ищец в първоинстанционното производство), който е подал въззивна жалба чрез процесуалния си представител. Въззивникът твърди, че 1 не оспорва възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, но счита, че съдът необосновано и в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД е определил справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Счита, че предвид настъпилите тежки увреждания на здравето му и психиката му, които продължавали и понастоящем, присъденото обезщетение от 24 500 лева било крайно несправедливо. Оспорва приетото от първоинстанционния съд съпричиняване. В тази връзка моли да не бъде кредитирана САТЕ. Излага съображения, че не е нарушил разпоредбата на чл. 15 ЗДвП и че товарният автомобил е бил в опасната зона за спиране на лекия автомобил, поради което той като водач на лекия автомобил е нямал техническа възможност да предотврати ПТП – то. Дори и да се приемело, че било налице съпричиняване, то претенцията не следвало да бъде редуцирана с оглед справедливия характер на обезщетение, който я надхвърлял. Искането до съда е да бъде отменено обжалваното решение в частта, с която предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, е отхвърлен за разликата над 24 500 лв. до пълния претендиран размер от 45 000лв., а искът за имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1279.62 лв. до пълния претендиран размер от 1828.02 лв., като бъде осъдено застрахователното дружество да заплати на Ю. А. Ю., разликите до пълните размери на претендираните обезщетения, ведно със законната лихва върху тях, считано от 16.02.2023г. до окончателното им изплащане. Претендират се всички разноски, сторени пред първата и въззивната инстанция. Иска се определяне на възнаграждение на процесуалния представител на въззивника, при условията на чл. 38, ал.2 ЗА.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от другата страна – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД (ответник в първоинстанционното производство), с който взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че определеното справедливо обезщетение от съда в размер на 35 000 лева било завишено и моли да бъде оставена без уважение така подадената въззивна жалба.

Горепосоченото решение е обжалвано и от ЗК „ЛЕВ ИНС” АД в частите, с които исковата претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата над 10 000 лева, ведно със законната лихва и в частта, с която исковата претенция за имуществени вреди е уважена за сумата над 912 лева, ведно със законната лихва. Във въззивната жалба се твърди, че пороците на съдебното решение били в два аспекта – от една страна, неправилно било определено обезщетението по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД – сумата от 35 000 лева била прекомерно завишена с оглед установените по делото факти, а от друга страна - неправилно било прието от първоинстанционния съд за неоснователно възражението, че ищецът е бил без поставен обезопасителен колан и съответно е допринесъл в значителна степен за настъпване на травматичните увреждания. Излагат се съображения, че в случая справедливото обезщетение за неимуществени вреди е в размер на 20 000 лева, което следвало да бъде редуцирано с 50 % - колкото е приноса на ищеца за настъпването на ПТП – то и съответно в полза на ищеца да бъде присъдено 2 обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, а за имуществени вреди в размер на 912 лева. Поради което се моли да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваните му части – за сумата над 10 000 лева до присъдения размер от 24 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата над 912 лева до присъдения размер от 1279.69 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от другата страна -Ю.

А. Ю..

Горепосоченото решение не е обжалвано в частите, в които са уважени исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди до сумата от 10 000 лева и за имуществени вреди до сумата от 912 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 16.02.2023г. до окончателното им изплащане, поради което в тези части то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне по тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма и/или следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената служебна проверка съдът намира, че първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваните му части - и допустимо.

Предвид горното, съдът пристъпи към проверка на правилността на решение в обжалваните му части съобразно правомощията си.

Апелативен съд – Велико Търново, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено, от фактическа страна, следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ и с правно основание чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в размер на 45 000 лева и за имуществени вреди в размер на 1828,02 лева, вследствие настъпило ПТП на 01.02.2023г. в гр. Русе, причинено от Н. И., при управление на състав от превозни средства, образуван от товарен автомобил „Мерцедес 967ПКХ3 Ролфо ТВВ2“ с рег.№ РВ 03**** и прикачено към него ремарке „Ролфо Ц2“ с рег.№ РВ 08****, по отношение на който е действала към датата на ПТП – то валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застраховател – ЗК“Лев инс“ АД, ведно със законните лихви върху главниците, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 16.02.2023г. до окончателното им изплащане.

От събраните от първоинстанционния съд доказателства - протокол за 3

ПТП от 01.02.2023г., от кредитираните свидетелски показания на Н. И. (водач на товарния автомобил) и от приетото, като компетентно изготвено, неоспорено от страните, заключение на съдебната автотехническа експертиза /САТЕ/, се установява по безспорен начин следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, а именно: нa 01.02.2023г., около 16:00 ч., през светлата част на денонощието, пo лявата пътна лента на бул. „Христо Ботев“ в гр. Русе, в посока към гр.Разград и гр. Варна, се е движил лек автомобил „Нисан Примера“ c peг. № P 95****, управляван oт собственика Ю. Ю., като в автомобила на предната дясна седалка се е возила Н. С.. В този момент от кръстовището, образувано от бул.“Христо Ботев“ и ул. „Русофили“, от дясната страна, гледано по посоката на движение на лекия автомобил, е навлязъл състав от превозни средства, образуван от товарен автомобил „Мерцедес 967ПКХ3 Ролфо ТВВ2“ с рег.№ РВ 03**** и прикачено към него ремарке „Ролфо Ц2“ с рег.№ РВ 08****, управлявани от Н. И.. Целта на товарния автомобил е била извършването на ляв завой към гр. Русе. Непосредствено преди настъпването на произшествието, лекият автомобил е отклонил движението си надясно. При описаното движение, между превозните средства се е реализирал удар, който за лекия автомобил е настъпил в неговата предна лява част, а за състава от превозни средства - в областта на задната лява част на ремаркето.

От заключението на САТЕ се установява още, че в района на кръстовището, булевард „Христо Ботев“ е съставен от две платна за движение във всяка посока, отделени от затревена ивица. Платното за движение в посока към гр.Разград, по което се е движил лекият автомобил, е с две пътни ленти, които преди кръстовището са разделени от единична прекъсната линия, a след кръстовището - от единична непрекъсната линия. Ha платното зa движение на бул. „Христо Ботев“, предназначено за движение в посока към гр.Разград и преди кръстовището е установен пътен знак „В26“- „Забранено движението със скорост пo - висока от означената“- 80 km/h. Преди кръстовището, на ул. „Русофили“, е установен пътен знак „Б1“- „Пропусни движещите ce пo пътя с предимство“. Вещото лице е изчислило, че скоростта на лекия автомобил е била около 76,03-80,60 km/h, а на състава от превозни средства около 4,54 km/h. Геометричната видимост за вoдaчитe се открила, когато лекият автомобил се е намирал на около 150 м преди мястото на произшествието. Заключението на вещото лице е, че с установената скорост Ю. Ю. е имал възможност да наблюдава процесния състав от превозни средства около 150м. При огледа на произшествието не са били установени спирачни следи по пътната настилка в района на произшествието. Вещото лице е посочило също, че вдясно от кръстовището видимостта на водача на товарния автомобил - Н. И. е била доста голяма - около 250м. Техническата причина за конкретното пътнотранспортно произшествие е пресичането на траекториите на движение на процесните превозни средства в един и същ момент. В момента на навлизането на състава от превозни средства в кръстовището, водачът му Н. И. не е могъл да възприеме процесния лек 4 автомобил, който се е движил по главния път и да го пропусне. Съществувала е техническа възможност обаче, преди да навлезе в кръстовището, Иванов да изчака всички автомобили, движещи се по главния път и без да спира в кръстовището да премине по-бързо през него и да извърши желаната от него маневрата - завой наляво. Вместо това той, навлизайки в кръстовището, е спрял, за да пропусне движещи се по другото платно на бул. Христо Ботев към гр. Русе автомобили. При това ремаркето му останало в платното за движение към гр. Разград – на около 1,0м. от левия край и в дясната лента за движение в посока гр. Варна, в което се е ударил лекият автомобил. Водачът на лекия автомобил Ю. Ю. е могъл да предотврати произшествието чрез спиране с установената скорост. Ако Ю. е управлявал автомобила си вдясно на дясната пътна лента по посоката му на движение (останал е „свободен коридор“ от 2,5м. (широчина на пътна лента е около 3,5 м., a лекият автомобил е с широчина 1,7м.), то също е съществувала техническа възможност за безпрепятствено разминаване на процесните превозни средства.

От заключението на САТЕ се установява още, че на предните седалки на процесния л.а. „Нисан Примера“, както и задните места вляво и вдясно, процесният автомобил е оборудван с триточкови колани. Триточковите колани са съчетани от надбедрена част, която преминава през предната част на таза на ползвателя и диагонална част, която преминава диагонално отпред на гръдния кош. Вещото лице е посочило, че в материалите по воденото ДП не се съдържат данни за състоянието и следите по предпазните колани на процесния автомобил след произшествието. Посочено е, че от приложения видеозапис по ДП се вижда, че след удара и непосредствено преди водачът и пътничката да напуснат лекия автомобил, те не премахвали колани.