Решение № 1539 от 07.12.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1539 гр. Бургас, 07.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20212120104983 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, предявени от П. АТ. СТ., ЕГН: **********, гр.Б, ЖК “, срещу Регионална дирекция по горите - Б, гр.Б, ул.““ № .

Ищецът твърди, че е работил при ответника от 2011г. на длъжност “Старши специалист – горски инспектор“, а на 13.12.2019г. е бил преназначен, като “Заместник директор“. Твърди също, че със Заповед № РД 18-44/11.06.2021г. на директора на РДГ му е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” и трудовото правоотношение меж-ду страните е прекратено, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Излага съображения, че същото е незаконосъобразно, тъй като процедурата по чл.193 от КТ е била опорочена – не му е предоставен разумен срок за даване на обяснения, а и работодателят не е събрал и оценил всички относими доказателства. Счита и че заповедта не е мотивирана, съдър-жанието й е неясно и противоречиво, а вмененото му във вина дисциплинарно наруше-ние е посочено само бланкетно, като по същество – оспорва да го е извършвал. На след-ващо място – сочи, че е налице опорочаване на процедурата по връчването й при отказ, както и че то е осъществено в нарушение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 от КТ, без предварително разрешение от Инспекцията по труда. Най-накрая – развива и доводи за несъответствие на тежестта на наложеното му дисциплинарно наказание. Иска от Съда да постанови решение, с което да отмени същото, както и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира обезщетение за времето, през което е оста-нал без работа, в размер на 1 брутното трудово възнаграждение за 6 месеца – общо 4 700 лв., ведно със законната лихва, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Сочи, че уволнението е законосъобразно, тъй като ищецът е извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение, а именно: на 31.

12.2020г., в 15.09 часа, със зачисления му, обозначен с отличителен знак “ИАГ“ служе-бен автомобил “Тойота РАВ-4“, рег.№ А 3200 КА, е спрял на бензиностанция, находя-ща се в гр.Б, ЖК ““, пл.““, за да зарежда със служеб-на карта гориво, като освен в резервоара е напълнил такова и в друг съд, т.е. злоупотре-бил е с доверието на работодателя, увредил е имуществото му и го е злепоставил пред трети лица. Твърди и че при налагането на дисциплинарното наказание не са допуснати сочените в исковата молба закононарушения на процедурата. Иска от Съда да отхвърли претенциите. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказател-ства безспорно се установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение при от-ветника от 16.06.2011г., първоначално като ”Старши специалист – горски инспектор”, а с трудов договор от 11.12.2019г. е бил преназначен на длъжност ”Заместник директор“.

Със Заповед № РД 18-44 от 11.06.2021г. на директора на РДГ Б, на С, е наложено дисциплинарно наказание ”Уволнение” , на основание чл.195, ал.1, вр. с чл.188, т.3 от КТ, вр. с чл.187, ал.1, т.7, т.8, пр.1 и пр.2, и т.9 от КТ, вр. с чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 от КТ, за нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в това, че не е изпълнил законни нареждания, дадени с т.7 от Заповед № РД 16-442/01.12.2020г., и на 31.12.2020г. – в 15.09 часа, със зачисления му, обозначен с отличителния знак “ИАГ“ служебен автомобил “Тойота РАВ-4“, рег.№ А 3200 КА, е спрял на бензиностанция, на-ходяща се в гр.Б, ЖК ““, пл., за да зарежда гориво, със служебна карта, като освен в резервоара, е напълнил такова и в друг съд. Посочено е в нея, че по такъв начин служителят е увредил имуществото на работодателя, злоупо-требил е с доверието му и го е злепоставил пред трети лица. На основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, трудовото правоотношение между страните е било прекратено.

Възраженията на ищеца, че в хода на дисциплинарното производство работода-телят е допуснал нарушения на разпоредбите на чл.193, ал.1 и на чл.195, ал.1 от КТ, са неоснователни. На 11.06.2021г., в 14.50 часа, на С е връчено искане за даване на обяснения, във връзка с вмененото му във вина дисциплинарно нарушение, а в 15.00 часа той е приет от директора на РУГ Б, в присъствието на свидетелката Ж. Н. и юрисконсулт Т. С, е възпроизведен видеозапис, на който се твър-ди в писмения отговор на ответника да се съдържат отразените в заповедта за дисцип-линарното уволнение обстоятелства – на телефон и на лаптоп. Ищецът е дал обяснения, като е заявил, че през зимните месеци е зареждал три литра гориво в туба – по съвет на негов приятел-монтьор, във връзка с експлоатацията на лекия автомобил, но е отрекъл това да е станало при разглеждания случай, след което е напуснал помещението. Съста-вен е бил протокол от свидетелката, в който проведената процедура е отразена подроб-но. Предвид това настоящият съдебен състав намира, че изискванията на закона са били спазени, още повече че въпреки наличието на достатъчно време за това служителят не е дал различни обяснения по случая в хода на проведеното съдебно производство, с оглед оплакванията му, че работодателят не му е предоставил разумен срок за това. Писмена-та форма пък не е необходима. В процесната Заповед ясно са посочени нарушителят и нарушението – с неговите признаци от обективна и субективна страна, включително и кога е извършено, както и наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, т. е. същата е надлежно мотивирана.

2

Основателно, обаче, е възражението на С. за допуснато нарушение на чл.333, ал.1, т.4 от КТ. Съгласно цитираната разпоредба, работодателят може да уволни по реда на чл.330, ал.2, т.6 от КТ служител, който е започнал ползването на разрешения му отпуск, само с предварително разрешение на Инспекцията по труда, а в чл.195, ал.3 от същия кодекс е предвидено, че дисциплинарното наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. В процесната Заповед за дисцип-линарно уволнение е вписано, че е връчена на ищеца в 17.00 часа на 11.06.2021г. – при отказ, но от показанията на свидетелката Недева, която е отразила това обстоятелство в нея, се установява, че такова връчване реално не се е състояло. След като е дал обясне-ния по реда на чл.193, ал.1 от КТ, П.С. е напуснал кабинета на директора на РУГ Б, М. К, заявявайки ”Не заслужавам ли пет минути?!”. Три-мата са го чакали да се върне, като юрисконсултът е изготвил и заповедта за уволнение-то му. Междувременно ищецът се е почувствал зле и е отишъл на преглед – в болнично заведение. Тъй като не се е върнал, Костадинов е започнал да го търси по телефона, но С. не е вдигал. Свидетелката е успяла да се свърже с него и го е уведомила, че го чакат в кабинета. Не му е казвала, че ще се връчва заповед за уволнение. Той е поис-кал да говори с директора, но е затворил телефона и разговор между тях не е бил прове-ден. Т. е., безспорно се установява по делото, че на 11.06.2021г. ищецът не е бил уведо-мен, че ще му се връчва заповед за налагане на дисциплинарно наказание ”Уволнение”, респективно – че той не е отказвал да я получи. В първия работен ден след тази дата, на 14.06.2021г. – в 15.47 часа, той – чрез свидетеля Д. В, е депозирал в РУГ Б, болничен лист, издаден от УМБАЛ Б, с който му е било разрешено ползва-нето на отпуск поради временна неработоспособност по чл.162, ал.2, вр. с ал.1 от КТ, за времето от 11. до 27.06.2021г. Не се спори между страните, че в рамките на същия пе-риод, на 16.11.2021г., ищецът е получил по куриер процесната Заповед, като с оглед ка-заното по-горе – тази именно дата следва да се счита за меродавна за извършването на уволнението. При негова доказателствена тежест работодателят не е ангажирал надлеж-ни доказателства нито за твърденията в писмената си защита, че болничният лист е бил отменен, нито за това, че е изпратил книжата до С., преди да бъде уведомен за издаването му, евентуално – и че е получил предварително разрешение от Инспекцията по труда за прекратяване на трудовото правоотношение.

При това положение, съобразно разпоредбата на чл.344, ал.3 от КТ, уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД 18-44/11.06.2021г. на директора на РДГ Бургас, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ – без предварително разрешение на Инспекцията по труда, следва да бъде признато за незаконно и отменено, без да е нужно трудовият спор да се обсъжда по същество.

Само за пълнота според настоящия съдебен състав, следва да бъде посочено и че при негова доказателствена тежест – при условията на пълно и главно доказване, рабо-тодателят не е установил на посочената в заповедта за уволнение дата С. да е извършил вмененото му във вина дисциплинарно нарушение. По делото е представен единствено оптичен носител /CD/ с видеозапис, предмет на обследване по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като според заключението на вещото лице липсват как-вито и да било данни за това – кога и с какво техническо средство е извършено заснема-нето, както и яснота относно обстоятелството зареждал ли е изобщо ищецът гориво в съд, извън резервоара на автомобила.

Действително от показанията на свидетеля К.А. безспорно се уста-новява, че на 10.02.2021г., на същата бензиностанция, ищецът е зареждал гориво в туба, но този случай, макар и да кореспондира с обясненията на С., дадени по реда на чл.193 от КТ, не е бил включен в предмета на дисциплинарното производство, съот-ветно и на уволнителната 3 заповед, поради което преценката дали е бил осъществен със-тав на дисциплинарно нарушение, във връзка с неизпълнение на задълженията на слу-жителя по т.7 от Заповед № РД 16-442/01.12.2020г. , издадена от работодателя, не може да бъде направена за първи път едва в съдебния процес по оспорването на законосъоб-разността на уволнението.

Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е основателен и следва да се уважи.

На основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ, ищецът следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.

Акцесорното право на обезщетение по чл.225, ал.2, вр. с ал.1 от КТ за времето от шест месеца след уволнението произтича от незаконността на прекратяването на трудо-вото правоотношение и оставането без работа, вследствие на същото, респективно – ако е работил на по-ниско платена такава, през който период работникът/служителят търпи вреди, в размер на трудовото възнаграждение, от което е бил лишен, съответно на раз-ликата в заплатите.

В случая, на 19.07.2021г. ищецът е започнал работа в Община П, с брутно трудово възнаграждение от 1 754.36 лв., при 2 214.30 лв. в РДГ Б, – така в заключе-нието на вещото лице по ССЕ, от което се установява и че дължимото обезщетение за периода от 11.06.2021г. до 11.12.2021г. е 4 849.70 лв.

Искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ за сумата от 4 700 лв. е основателен и следва да бъде уважен изцяло – в този размер, с оглед диспозитивното начало в гражданския про-цес и липсата на поискано/допуснато изменение на претенцията – по реда на чл.214 от ГПК.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 09.07.2021г., до окончателното й изплащане.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски – 1 160 лв. за платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Б, – държавна такса в общ размер от 288 лв., в това число 188 лв. за иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 от КТ, и по 50 лв. за неоценяемите по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ, как-то и общо 580 лв. за възнагражденията на вещите лица по съдебните експертизи.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението на П. АТ. СТ., с ЕГН: **********, от гр.Б, ЖК “, извършено на осно-вание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3, чл.187, ал.1, т.7, т.8, пр.1 и пр.2, и т.9, и чл.190, ал.1, т.4, пр.1 и т.7 от КТ, със Заповед № РД 18-44/11.06.2021г. на Директора на Регио-нална дирекция по горите – Б, гр.Б, ул.“ и като та-кова го ОТМЕНЯ.