Решение № 878 от 23.10.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 878 гр. Бургас, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело № 20242100501492 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. вр. чл. 278, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба на В. Н. Л. в качеството му на управител на ЕС в к-с „Сан Сити 3“- сграда с идентификатор ***, представлявана чрез адв. Невена Чакърова - БАК, срещу отказ на ЧСИ Станимира Николова за намаляване на адвокатско възнаграждение, прието като разноски по изпълнително дело №750/2024 г., обективиран в постановление №22618/20.08.2024 г.

В жалбата се изразява недоволство от така постановения акт на ЧСИ, като се излагат съображения за неговата неправилност. Твърди се, че изпълнителното дело е било образувано по молба на кредитора А. Д., а на етажната собственост, в качеството й на длъжник в производството е била изпратена покана за доброволно изпълнение. В отговор на същата управителят Л. е уведомил ЧСИ, че банковата сметка на ЕС е била захранена и може да бъде изтеглена дължимата сума и да бъде прекратено изпълнителното дело. Твърди се, че на два пъти длъжникът е релевирал пред ЧСИ възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение от 400 лв., като по същество е поискано намаляването му до размера от 200 лв. Излага се, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, с оглед материалния интерес от 610,24 лв., както и предвид обстоятелството, че длъжникът има открита банкова сметка в „ДСК“ ЕАД, по която има и налична сума, която обезпечава в пълен размер вземането по изпълнителния лист, то в тежест на последния следва да бъдат възложени разноски за адвокатско възнаграждение единствено за образуване 1 на изпълнителното дело. С тези твърдения и доводи моли отказът на ЧСИ да бъде отменен, а претендираното от взискателя адвокатско възнаграждениенамалено до размера от 200 лв. Претендира разноски, сторени в настоящото производство.

В срока по чл. 463, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от А. Д., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Твърди се, че приетият от ЧСИ хонорар е определен съобразно Наредба №1/2004 г. (НМРАВ), поради което не се явява прекомерен. От друга страна, се акцентира върху обстоятелството, че длъжникът не е заплатил задължението в срока за доброволно изпълнение, като още с молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия. Твърди се, че към настоящия момент делото е висящо, а задължението- непогасено. При тези съображения моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя списък по чл. 80 ГПК.

По делото има и представени мотиви от ЧСИ Станимира Николова, рег.

№805, район на действие- Окръжен съд- Бургас. В същите се застъпва позиция, че на взискателя се дължат разноски в претендирания от него размер, тъй като възнаграждението е определено към минимума по НМРАВ, като освен образуване на изпълнителното дело процесуалният представител е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия, поради което се дължи пълният му размер.

Съдът на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262 вр. чл. 260 и чл. 261 констатира, че подадената жалба е редовна и допустима- подадена от активнолегитимирано лице по чл. 435, ал. 2 ГПК в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване действие на ЧСИ по чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна при долуизведените мотиви.

От фактическа страна съдът приема за установена следната обстановка:

Изпълнителното производство е образувано по молба на А. Д. чрез адв.

Звезделина Неделчева въз основа на изпълнително основание- изпълнителен лист, издаден по Решение №467/22.05.2024 г., постановено по гр.д. №324/2024 г. на ОС- Бургас за вземане в размер на 610,24 лв., представляващо присъдени разноски по делото. С молбата освен образуване, се иска и предприемането на действия по изпълнението, а именно налагане на запор на вземането на ЕС в к-с „Сан Сити 3“ за гаранция, внесена по банкова сметка на Апелативен съдБургас по ч. гр. д. №383/2021 г. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие, видно от който А. Д. и адв. Звезделина Неделчева са уговори помежду си дължимо адвокатско възнаграждение от 400 лв., от които 200 лв. за образуване на изпълнителното дело и 200 лв. за процесуално представителство по същото. Плащането е уговорено в брой, при сключване на договора, като последният служи за разписка.

С постановление от 22.07.2024 г. претендираните разноски са приети. На 22.07.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена от управителя на ЕС на 12.08.2024 г. При получаване на поканата е релевирано изрично възражение за прекомерност на приетите разноски по изпълнението за адвокатско възнаграждение, като с молба от 15.08.2024 г. действието е повторено. С постановление от 20.08.2024 г., получено от длъжника на 30.08.2024 г., е отказано намаляването на приетия адвокатски хонорар.

2

В на изпълнение направеното искане от взискателя за извършване на действия по изпълнението е изпратено съобщение до Апелативен съд- Бургас с искане внесената гаранция да бъде запазена до размера на вземането по изпълнителното дело за обезпечение на същото. С разпореждане от 25.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. №383 по описа на Апелативен съд- Бургас е оставено без уважение искането на ЧСИ Станимира Николова да бъде запазена за обезпечение на дълга по изпълнителното дело сумата, предмет на паричната гаранция.

След запознаване със съдържанието на съдебния акт взискателят е поискал налагането на запор на банковата сметка на длъжника при „ДСК“ ЕАД. Със съобщение от 09.09.2024 г., получено от банката на 10.09.2024 г. е наложен запор на вземането на длъжника по посочената банкова сметка до размера на дълга.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи.

В чл. 435, ал. 1- 5 ГПК лимитативно са изброени действията на ЧСИ, които подлежат на обжалване пред съд. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК и съобразно т. 2 от Тълкувателно решение №3/2017 по тълк.д. №3/2015 г. всеки акт, с който се определя задължението за разноски по изпълнението подлежи на обжалване от длъжника.

Неоснователни са доводите, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 200 лв.- единствено за образуване на изпълнителното дело, тъй като са налице данни адв. Неделчева да е поискала на няколко пъти в качеството си на процесуален представител на взискателя извършване на изпълнителни действия- за налагане на запор на вземане на парична гаранция, внесена по сметка на АС- Бургас, впоследствие за налагане на запор на банкова сметка при банка „ДСК“ ЕАД. По съдържанието тези искания, отправени до ЧСИ, именно съставляват процесуалното представителство в изпълнителния процес.

В настоящия случай материалният интерес по изпълнителното дело е в размер от 610,24 лв. Още с молбата за образуване е поискано и впоследствие е предприето действие по осъществяване на изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането, предмет на изпълнителния лист. Длъжникът по делото не погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение, като твърденията му, че наличните средства по банковата сметка при банка „ДСК“ ЕАД са достатъчни за покриване на пълния му размер на вземането, е иррелевантен, доколкото към момента на постановяване на настоящия съдебен акт няма данни по сметката на ЧСИ да са постъпили суми от ЕС „Сан Сити 3“.

С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК страната, в тежест на която се възлагат направените по делото разноски, поставя като спорен въпроса дали насрещната страна със своите извънпроцесуални действия не е надценила труда на своя адвокат, уговаряйки възнаграждение в значително по-висок в сравнение с традиционната практика размер за защитата по конкретното дело.

Възражението се свързва с установяване на факта, че насрещната страна не е положила дължимата грижа, като е сключила договор за правна защита и съдействие, размерът на хонорара по който не е съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора.

3

Минимумът по НМРАВ на адвокатството възнаграждение, определен по чл. 10, ал. 1 НМРАВ възлиза на 400 лв. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, § 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, § 1 ДФЕС.

Настоящият съдебен състав намира, че така уговореното възнаграждение от 400 лв. и доколкото НМРАВ няма обвързващ за съда ефект, но служи за ориентир, не е прекомерно, поради което не следва да бъде намалявано.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и с оглед своевременно направеното искане на насрещната страна по жалбата се дължат разноски. За заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. има представен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, видно от който сумата е заплатена в брой при сключване, поради което разноските следва да бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Етажна собственост в к-с „Сан Сити 3“- сграда с идентификатор ***, представлявана от управителя си В. Н. Л., срещу отказ на ЧСИ Станимира Николова за намаляване на адвокатско възнаграждение, прието като разноски, сторени от А. М. Д., по изпълнително дело №750/2024 г., обективиран в постановление №22618/20.08.2024 г.

О С Ъ Ж Д А Етажна собственост в к-с „Сан Сити 3“- сграда с идентификатор ***, представлявана от управителя си В. Н. Л., да заплати на А. М. Д., родена на ********** г., гражданка на ***, с постоянен адрес: ***, БУЛСТАТ: *********, сумата от 400 лв.- разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5