Определение № 15656 от 19.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15656 гр. София, 19.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Румяна Спасова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509104 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу разпореждане от 25.05.2025 г. по ч.гр.д. № 27559/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Е.И.К. в частта за сумата от 14,74 лева за договорно възнаграждение.

Жалбоподателят счита постановеният съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Поддържа, че районният съд е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клауза /тази за неустойка за осигуряване на обезпечение/, на която искането за издаване на заявление по чл. 410 ГПК не е основано. Посочва, че в общите условия ясно и изчерпателно са посочени компонентите, които са включени при определянето на ГПР, а в договора недвусмислено същите са посочени в процентно изражение и като глобална сума, предвид което липсата на данни за взетите предвид допускания сама по себе си не би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпоставя с предложения на други кредитни институции. Предвид изложеното иска от съда да отмени атакуваното разпореждане и да се произнесе по същество.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Е.И.К. за следните вземания: 316,21 лева за главница, 14,74 лева за договорна лихва за периода от 18.05.2019 г. до 07.08.2019 г., 202,20 лева лихва за забава за периода от 19.05.2019 г. до датата на подаване на заявлението, като в периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава, както и законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на сумите и разноски.

Вземанията са от задължения по договор за паричен заем, сключен на 16.04.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Е.И.К., като в последствие вземанията са прехвърлени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД.

На 25.05.2025 г. по ч.гр.д. № 27559/2025 г. на Софийски районен съд, 173 състав районният съд е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията за главница 316,21 лева, за лихва за забава за периода от 19.05.2019 г. до 12.05.2025 г. за 202,20 лева и 72,93 лева за разноски по делото.

С обжалваното разпореждане, постановено на 25.05.2025 г. по ч.гр.д. № 27559/2025 г. на Софийски районен съд, 173 състав заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Е.И.К. в частта за сумата в размер на 14,74 лева за договорно възнаграждение, като е приел, че уговореният размер на лихвата противоречи на добрите нрави и следва от нищожна неравноправна клауза.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна. Предвид изричното препращане в чл. 410, ал. 2 към чл. 127, ал. 1 от ГПК, редовността на заявлението включва конкретно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът – чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Това означава, че заявителят трябва да посочи фактическите обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. Изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията следва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай при предявяване на вземания със заявление по чл. 410 от ГПК индивидуализацията е специфична, но задължителни реквизити са основанието и размера. В конкретния случай е видно, че заявителят е изложил фактически твърдения в заявлението относно основанието и размера на претендираната сума за неплатено договорно възнаграждение в размер на 57,35 лева, дължимо за периода от 07.12.2020 г. до 10.05.2021 г.

Настоящият въззивен състав намира, че клаузата за дължимо договорно възнаграждение е действителна и неправилно районният съд я е приел за нищожна.

Договорната лихва представлява възнаграждение, което се дължи на заемодателя за предоставения паричен ресурс на длъжника. Както е прието в Тълкувателно решение № 3/2017 г. от 27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, за периода до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му. В разглеждания случай договорно възнаграждение се търси до датата на уговореното последно плащане. Предвидената в чл. 9 ЗЗД договорна свобода позволява на страните свободно да определят условията, съответно размера на взаимните си ангажименти. Гаранция за защита интересите на потребителя е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК /Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, който предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет 2 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая договореният ГПР е 48,14% и не надвишава 50% на годишна база, поради което следва да се приеме, че е договорен в рамките на допустимата от закона граница. Не се установя и нарушение на друга норма при съобразяване на обстоятелството, че не се търсят такси за извънсъдебно събиране на вземането, нито възнагражденията за допълнителни услуги. Така годишният процент на разходите се формира единствено от уговорените лихви – договорна и лихва за забава.

Предвид изложените съображения в полза на заявителя следва да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по отношение на претендираната сума за договорно възнаграждение в размер на 14,74 лева, дължимо за периода от 18.05.2019 г. до 07.08.2019 г., както и за съответната част от дължимите разноски за заповедното производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 25.05.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 27559/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 173 състав, в частта, в която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Е.И.К. за сумата 14,74 лева за договорно възнаграждение, дължимо за периода от 18.05.2019 г. до 07.08.2019 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с която да бъде разпоредено длъжникът Е.И.К. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 14,74 лева за договорно възнаграждение, дължимо за периода от 18.05.2019 г. до 07.08.2019 г. и разноски в заповедното производство, като ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 173 състав за издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3