Определение № 1347 от 13.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1347 гр. София, 13.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Касационно търговско дело № 20268002900641 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца, Р. М. Д., срещу решение № 297 от 18.11.2025 г. по гр. д. № 558/2025 г. по описа на Окръжен съд - Габрово в частта, с която е потвърдено решение № 154 от 27.06.2025 г. по гр. д. № 956/2023 г. на РС-Севлиево в частта, с която е отхвърлен предявеният от нея срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП на 19.03.2022 г. в размер над присъдения от 9 000 лв. до претендирания от 15 000 лв. и съответно са присъдени разноски по делото.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния закон, материалния закон – чл. 52 ЗЗД, и с оглед неговата необоснованост. Излага, че при установената по делото фактическата обстановка въззивният съд неправилно е приложил принципа за справедливост и е постановил съдебния си акт в отклонение от разясненията, дадени с ППВС № 4/1968 г. Оспорва определеното обезщетение като занижено в сравнение с установените в закона лимити по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК да изложи мотиви по всички релевантни за спора доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен за разликата над присъдения размер от 9 000 лв. до претендирания размер от 15 000 лв. Претендира присъждане на разноски по делото.

1

В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси, които сочи като значими за предмета на делото:

1. Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл.

52 ЗЗД и кои са критериите, които трябва да се съобразят, и как се оценят и съобразяват при определяне на дължимо обезщетение за неимуществени вреди от причинени в резултат на деликт телесни повреди, в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя?

2. Длъжен ли е съдът да посочи всички относими критерии и реално да ги съпостави с всички конкретни факти и обстоятелства, обуславящи търпените болки и страдания от ищцата и настъпили последици, и да ги съобрази в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на вредите?

3. Длъжен ли е съдът да извърши задълбочено изследване на общите и специфичните факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост", за да се изпълнят изискванията на задължителната съдебна практика - ППВС № 4/68 г.?

4. Длъжен ли е въззивният съд да вземе под внимание всички конкретни обстоятелства и да съобрази в тяхната съвкупност и в пълен обем значимостта им за размера на обезщетението за неимуществени вреди и достатъчно ли е позоваване на част от задължителните критерии, без да са преценени в тяхната съвкупност и значимост?

5. За да се гарантира правилно приложение на принципа на справедливост и изпълнение на задължителните критерии, въведени с ППВС № 4/68 г., длъжен ли е съдът да направи преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, като ги прецени адекватно в тяхната съвкупност с мотивирано изложение за точната преценка за значението на всяко от обстоятелствата, спрямо справедливото обезщетение, а не само да се изброят фактите?

6. Релевантни ли са за критериите по чл. 52 ЗЗД лимитите на застраховане съобразно § 27 ПЗР на КЗ и обществено-икономическите и социални условия в страната и тези условия към 2022 г. налагат ли присъждане на по-ниски обезщетения от такива, присъждани за събития години преди това и след това?

7. Нарушен ли е принципът на справедливост при формалното сочене от съда за съобразяване с лимита и икономическите условия при определяне на обезщетения, но реално липсва такова съобразяване с определяне на много понисък размер на обезщетение от определени такива за напълно аналогични случаи, но при лимит много по-нисък от процесния при наличие единствено на положителни факти и обстоятелства и липса на каквито и да е негативни такива, обосноваващи занижен размер?

Ответникът по касация, „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, поддържа, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като 2 неоснователна. Излага, че въззивното решение е правилно в обжалваната му част. Претендира присъждане на разноски за представляването му от юрисконсулт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд с решението в обжалваната му част е приел, че по делото се установяват предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране имуществената отговорност на ответното застрахователно дружество. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение се е позовал на нормата на чл. 52 ЗЗД и счел, че обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при отчитане на вида и характера на получените при процесното ПТП увреждания, причинените от тях болки, страдания и неудобства, тяхната продължителност, период на възстановяване и последици към момента, както и икономическите условия в страната към датата на увреждането.

След обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност е приел за установено, че: към датата на ПТП ищцата е била на 36 г., трудово ангажирана; в резултат на процесното ПТП е получила мозъчно сътресение - лекостепенно, контузия на ляво рамо, лакът и китка на лявата ръка, с данни за травматично увреждане на срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът. Съобразил е, че е проведено консервативно лечение на мозъчното сътресение с болничен престой в неврологично отделение от четири дни; че няма данни след изписване от болничното заведение ищцата да е спазвала постелен режим, а възстановителният период за мозъчното сътресение е бил в рамките на месец, без данни за настъпили усложнения.

Посочил е, че през този период качеството на живот на ищцата е било влошено поради главоболие, световъртеж, светобоязън, но тези оплаквания не са се отразили на възможността й да се справя в социално-битово и професионално отношение. Отчел е, че след пътния инцидент ищцата е имала болки при движение в лявото рамо, лакът и китка, палеца на лявата ръка, болки в шията, отпред на гръдния кош по хода на гръдната кост, установени при извършен преглед дванадесет дни след ПТП, когато са установени контузия на ляво рамо, лакът и китка на лявата ръка, като няма данни да са настъпили усложнения и за тях възстановителният период е бил по-кратък от този за мозъчното сътресение. Намерил е, че от събраните доказателства в тяхната съвкупност се установява, че не е настъпило възстановяване на травматичното увреждане на срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът, но същото не се е отразило на възможността ищцата да извършва физическа работа, както и на основната функция на ръката – хватателната, която е запазена. Съобразил е, че увреждането е свързано с промяна в чувствеността и изтръпване, което се асоциира с болков синдром и усещане за мравучкане и създава дискомфорт, но не се проявява ежедневно и постоянно. Подчертал е, 3 че увреждането на нерва не засяга основните функции на ръката, негативните изживявания от невъзстановения срединен нерв не са от такова естество и с такъв интензитет, които да създават постоянно неудобство на ищцата в ежедневието и да се отразяват на работоспособността й и възможността й да се справя в битов и професионален план. Въззивният съд е отчел и че процесният пътен инцидент се е отразило негативно върху психоемоционалното състояние на ищцата с несистематизирани симптоми като главоболие, раздразнителност, безсъние, емоционална възбуда, с изяви на засилена тревожност, потиснатост, плач, несигурност, занижена самооценка, страх, както и че е ползвала специализирана помощ от психиатър с проведено шестмесечно амбулаторно лечение с медикаменти. Посочил е, че повече от две години след произшествието ищцата не е преодоляла посттравматичния стрес, установен от заключението по СПЕ, като проведеното психологично изследване сочи на умерена депресия, повишено ниво на тревожност, високо ниво на стрес, продължава да има страх да шофира и при возене като пътник, да се връща към случилото се и да го преживява отново, сънува кошмари.

Заключил е, че съобразявайки всички тези обстоятелства, както и социално-икономическата обстановка към датата на увреждането, настъпило през 2022 г., следва да определи обезщетение за търпените от ищцата неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на сумата 9 000 лв., за която е уважил предявения иск.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.

Поставените от касатора въпроси касаят извода на въззивния съд за справедлив размер на дължимото от застрахователя обезщетение и в този смисъл са обуславящи, но по отношение на тях не са налице сочените допълнителни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

По въпросите е налице задължителна съдебна практика по ППВС № 4/1968 г., както и непротиворечива такава по постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения като например: решение № 151 от 12.11.2013 г. по т. д.

№ 486/2012 г., ТК, ІІ ТО, решение № 88 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2979/2013 г., ТК, ІІ ТО, решение № 130 от 09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО и др.

Съобразно даденото с ППВС № 4/1968 г. задължително тълкуване на нормата на чл. 52 ЗЗД понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни 4 обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесни увреди са броят, видът и характерът на уврежданията, начинът на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. Съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в решение № 83 от 06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 34 от 27.03.2020 г. по т. д. № 1160/2019 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 66 от 03.07.2012 г. по т. д. № 619/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 242 от 12.01.2017 г. по т. д. № 3319/2015 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 101 от 03.07.2014 г. по т. д. № 4391/2013 г. на ВКС, ТК, II TO и други, при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди би следвало да се отчитат и конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно обезщетение към релевантния за определяне на обезщетенията момент. Застъпено е разбирането, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към релевантния момент - момента на настъпване на увреждането.