Решение № 4730 от 08.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4730 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Л. Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ИНА БР. МАРИНОВА при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Л. Луканов Въззивно гражданско дело № 20261100503979 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на ищеца О. П. О., чрез упълномощената адв. Т.

Н. К. от АК – гр. Пловдив, срещу решение № 1914/02.02.2026г. по гр. дело № 3959/2025 г. по описа на Софийския районен съд, 84 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се отмени решението на първата инстанция и се уважи иска, като се намали размера на месечната издръжка за детето И. О. О. от 1000 лева на 400 лева. Пред въззивния съд са представени нови писмени доказателства за настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т. 1 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна И. О. О., действаща лично и със съгласието на майка си П. К. О., чрез упълномощения адв. Л. Ц. Т. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Сочи нови писмени доказателства за настъпили нови обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2, т.

1 от ГПК.

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез представителя си по пълномощие поддържа жалбата. В хода на устните състезания пледира за уважаване 1 на въззивната жалба, като се уважи иска за намаляване на месечната издръжка за непълнолетното дете до сумата от 400 лв. в евровата им равностойност.

Въззиваемата И. О. О., действаща лично и със съгласието на майка си П. К. О., редовно призована, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание.

Във въззивното производство са събрани нови писмени доказателства.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 1914 от 02.02.2026г., постановено по гр. дело № 3959/2025г. на СРС, 84 състав, съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от О. П. О. срещу И. О. О., действаща лично и със съгласието на своята майка П. К. О., за намаляване на размера на определената издръжка в полза на ответника с решение № 325725 от 30.01.2018г. по гр.д. № 89446/2017г., по описа на СРС, 117-ти състав, от 1000 лева на 400 лева, считано от дата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025г., като неоснователен.

Съдът е осъдил, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, О. П. О. да заплати на И. О.

О., действаща лично и със съгласието на своята майка П. К. О., сумата в размер от 500 лева, представляваща разноски за заплатен адвокатски хонорар.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.

Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС. Съдът приема въззивната жалба за редовна и допустима, поради което следва да я разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Не е спорно между страните, а и от приетите от първата инстанция доказателства - удостоверение за раждане серия КРПР № 110027 от 12.01.2011г., издадено въз основа на акт за раждане № 0027 от 12.01.2011г. от длъжностно лице при Столична община, район „Красна поляна“, както и от съдебно решение № 325725 от 30.01.2018г. по гр.д. № 89446/2017г., по описа на СРС, 117-ти състав, влязло в законна сила на 30.01.2018г. се установява, че О. П. О. е баща на И. О. О. и по силата на утвърденото от съда споразумение се е съгласил да заплаща месечна издръжка за детето си в размер от 1000 лв., ведно със законната лихва за забава.

От приетите във въззивното производство и неоспорени от страните нови доказателства се установява, че на ********. е родено детето М.О. О., а негов баща е О. П. О., за което е издадено удостоверение за раждане № 1307251099 от Столична община, район „Витоша“ въз основа на акт за раждане № 1099 от 23.12.2025г.

Видно от декларация за материално и гражданско състояние на О. П. О. от 29.06.2026г., въззивникът е декларирал получаван месечен доход в размер от 2 045.17 2 евро от заплата, собствено жилище в гр. София от 103 кв.м. и собствено МПС марка Пежо 308, година на производство 2010г. Декларирал е също, че има сключен граждански брак, а съпругата му получава месечен доход в размер на 1 523.40 евро – обезщетение за бременност и раждане.

От удостоверение с изх. № 003 от 17.06.2026г. на „Д-р Мирослав Спасов“ ЕООД, ЕИК 205084004 се установява, че О. П. О. работи на длъжност „лекар“ и е получил брутен доход за периода от 01.12.2025г. до 31.05.2026г. в общ размер от 14 706.63 евро.

Пред въззивния съд са приети като неоспорени доказателства и два броя авизо за издадено преводно нареждане за курс по математика и курс по китайски език на И.

О. О. от 25.03.2026г., с наредител П. К. О., на обща стойност от 600 евро.

Въззивният съд намира, че приетите във въззивното производство нови писмени доказателства следва да бъдат съобразени при формиране на правните изводи по съществото на спора.

Други доказателства не са представени от страните във въззивното производство.

Доводите на въззивника касаят допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост на решението поради неправилни изводи за настъпила съществена промяна във възможностите на задълженото лице да дава издръжка на непълнолетната И. О. О..

Според разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а размерът на издръжката, съобразно нормата на чл.142, ал.1 от СК, се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, които съдът следва да съобрази при произнасянето си по спора.

Нормата на чл. 150 от СК постановява, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена.

Получаването на издръжката не е обусловено от допълнителни предпоставки извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин - например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други (в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г.). Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които рефлектират върху тях. Нуждата от издръжка при подрастващите се предполага.

Пред въззивната инстанция страните спорят относно възможностите на въззивника да заплаща месечна издръжка за детето в утвърдения от съда размер от 1000 лева.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства и социалното проучване се установява, че детето И. О. О. е на петнадесет навършени години и е била ученик в осми клас в АЕГ „Гео Милев“ - гр. Бургас. Установени са обичайни за възрастта на подрастващата нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебници и учебни помагала, за транспортни услуги от гр. Бургас до Слънчев бряг и от Слънчев бряг до Св. Влас, които са съобразени от първоинстанционния съд.

Не се твърди и установява детето да има специални здравни и/или образователни потребности.

За П. К. О. е установено, че живее с детето И. О. О. в малък мезонет в курортен 3 комплекс „Свети Влас“ по силата на договор за наем. Работи на граждански договор, като лекар „хематолог“ и практикува в МЦ „ЛАЙФ“- гр. Бургас и в МЦ „АЮРВЕДА“ - гр. Свети Влас.

Съдът определя необходимата месечна издръжка на детето в размер на 1500 лева, която се дължи и от двамата родители.

Алиментното задължение на родителя да дава издръжка не е безусловно и зависи от възможността на същия да предоставя такава по аргумент от разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК. Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред, посочен в закона.

Установи се, че въззивникът е трудово ангажиран и е получил брутен доход за периода от 01.12.2025г. до 31.05.2026г. в общ размер от 14 706.63 евро. Липсват твърдения и не са ангажирани доказателства бащата да страда от заболявания, ограничаващи работоспособността му и/или изискващи значителни месечни разходи за лечение.

Облигационните задължения на бащата по сключен договор за банков кредит не следва да се отрази негативно върху размера на дължимата за въззиваемата месечна издръжка. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити. Обратното би означавало, че родителят може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение като обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката.

Пред въззивната инстанция не е установен дохода на майката на въззиваемата, но с оглед декларираното от нея обстоятелство за упражняваната професия, която е идентична с тази на бащата, въззивният съд счита, че майката разполага с месечен доход в размера, реализиран от въззивника за същия период.

Поради изложеното въззивният съд приема, че О. П. О. разполага с възможността без съществени затруднения да отделя над средствата, необходими за собствената му издръжка и сумата от 800 лева за издръжката на дъщеря си И. О. О..

Този размер на дължимата издръжка е съобразен с възможностите на майката да полага високо квалифициран труд, както и с обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето, което поражда необходимостта неотглеждащият родител да поеме по – голяма част от издръжката на детето съобразено с установените възможности. При определянето размера на издръжката съдът съобрази разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, като отчита не само установените доходи на бащата, но и възникналото алиментно задължение към друго малолетно дете (синът му М., роден на ********.).

Във въззивното производство не са приети доказателства за възможности на бащата да продължи да заплаща издръжката от 1000 лв. за непълнолетното си дете, без това да създава съществени затруднения да отделя средства, необходими за собствената си издръжка и тази на малолетното си дете М..

По изложените съображения първоинстанционното решение, следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 150 от СК, предявен от О. П. О. срещу И. О. О., действаща лично и със съгласието на своята майка П. К. О., за намаляване размера на определената издръжка с решение № 325725 от 30.01.2018г. по гр.д. № 89446/2017г., по описа на СРС, 117-ти състав, за разликата от 1000 лева до 800 лева, считано от дата на предявяване на исковата молба – 23.01.2025г. Вместо него 4 следва да се постанови решение, с което да се уважи частично иска по чл. 150 от СК, като се намали размера на месечната издръжка за детето И. О. О. от 1000 лв. на 800 лева. Измененият размер на издръжката е дължим от датата на депозиране на исковата молба – 23.01.2025г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Разпечатката съдържа 51 от 69 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d89270f-36e1-4d72-8061-6ea643091fb8