Решение № 510 от 23.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 510 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20231000502109 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 50 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д.

№124/2021 г. по описа на Софийския Окръжен съд, 4-ти първоинстанционен търговски състав е осъдено дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ А Д да заплати на К. Г. Х. и Н. П. Х., сумата от по 1 50 000 лв. на всеки от ищците, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на сина им Ч. Н.

Х., настъпила на 25.02.2021г. вследствие на ПТП, настъпило на 18.01.2020г., ведно със законната лихва считано от 21.08.2020г., на основание чл. 432, ал.1 КЗ, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 250 000 лв. за всеки от ищците, като неоснователни.

С определение № 233 от 19.06.2023г. постановено по същото дело е изменено решение № 50 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д. №124/2021г. по описа на Софийския Окръжен съд, 4-ти първоинстанционен търговски състав № в частта за разноските.

Определението не е обжалвано и е влязло в сила.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с която се обжалва 1 съдебно решение съдебно решение № 50 от 02.05.2023 г., постановено по гр. д. №124/2021 г. по описа на С о ф и й с к и я Окръжен съд, 4-ти първоинстанционен търговски състав, в частта, в която са уважени предявените искове за обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди за сумата над 110 000 лв. за всеки от исковете.

Изложени са съображения за незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваните части. Твърди се, че при определяне размера на дължимото обезщетение е нарушен принципът на чл.52 от ЗЗД. Твърди се, че първоинстанционният съд не е преценил правилно отношенията между пострадалия Ч. Х. и ищците, негови родители.

Моли съдът да отмени решението в обжалваните му части и да отхвърли предявените искове за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди над сумата от по 110 000 лв. за всеки иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите К. Х. и Н. Х..Оспорват жалбата.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред настоящата инстанция е представена епикриза на въззиваемия Н. Х.. Съдът кредитира това писмено доказателство, но същото не е пряко относимо към спора. Други, относими доказателства, пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а и същото се установява от събраните по делото доказателства: КП за ПТП, Протокол за оглед на местопроизшествие, и препис извлечение от акт за смърт, че Ч. Н. Х. е претърпял ПТП на 18.01.2020г. като пешеходец в гр.Самоков, пресичащ бул.“ Цар Борис III“ на пешеходна пътека пред №145, като е бил блъснат от товарен автомобил марка „Мерцедес Вито“ с рег.№ ********, управляван от И. З. А., при което е загинал на място.

Видно от механизма на ПТП, изяснен и със заключение на САТЕ, прието от първоинстанционния съд, без оспорване от страните, виновен за настъпване на процесното ПТП е бил водачът на товарния автомобил И. А., който е управлявал автомобила с несъобразена скорост и при разконцентрирано внимание, в тъмната част на денонощието, без да се 2 съобрази с пътните условия, и при неспазване на правилата на ЗДвП и ППЗДвП, поради което не е забелязал своевременно пешеходеца на пешеходната пътека и не е предприел спиране.

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото се доказва и от заключението САТЕ, че вина за настъпване на процесното ПТП е имал изцяло водачът на товарния автомобил марка

“Мерцедес“. Възражението за съпричиняване, направено в първоинстанционното производство за внезапно навлизане от пешеходеца на пешеходната пътека, и неуважено от първоинстанционния съд, не се поддържа пред настоящата инстанция.

Не е спорно между страните обстоятелството, а същото е видно и от представената справка от ИЦ на ГФ, че отговорността на водача на товарен автомобил „Мерцедес Вито“ към датата на процесното ПТП е била застрахована от ответното дружество ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД.

В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства досежно търпените от ищците болки и страдания и досежно механизма на ПТП. Съдът кредитира всички свидетелски показания, като ги съобразява и с разпоредбата на чл.172 от ГПК.

Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди, причинени им от смъртта на Ч. Х.. Видно от представените удостоверение за наследници, и родствени връзки, ищците са родители на починалия.

Съгл. ППВС №4/61г. кръгът на лицата, които имат право на обезщетяване на претърпени неимуществени вреди се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини - низходящи, възходящи, съпруг. Съгл. ППВС № 5/69г. лицата, които са установили с пострадалия същите отношения, които представляват фактическия състав на правно регламентирани и оформени отношения, макар и тези отношения да не са били правно регламентирани следва да бъдат включени в кръга на лицата, имащи право на обезщетение, когато тези отношения са изключително близки и трайно установени.

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

3

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „ АРМЕЕЦ“ АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищците, от което те търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивниците-ищци пред първоинстанционния съд, е да докажат изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено. От представените писмени доказателства, посочени по-горе, вкл. и от заключението на САТЕ, се установява вината на И. А., за причиняване по непредпазливост смъртта на Ч. Х. при извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение, вследствие на 4 нарушаване на правилата на

ЗДвП и ППЗДвП.

По оплакванията във въззивна т а жалба на ЗАД “АРМЕЕЦ“ АД досежно размера на присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира следното: Първоинстанционният съд е определил размера на претендиранто обезщетение всеки от ищците при правилно съобразяване с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е отчел и конкретни факти и обстоятелства, свързани с отношенията между всеки от ищците и починалия.

Съдът намира, че правилно е определен размера на обезщетение на претърпените неимуществени вреди за всеки от ищците в размер на по 150 000лв.

Съдът, кредитирайки всички, събрани в първоинстанционното производство доказателства, в т.ч. и свидетелските показания на свид. М. Х., вдовица на починалия, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК, приема за доказано обстоятелството, че починалият е макар и да не е живял в едно домакинство с ищците, е имал чести и непрекъснати контактите с тях, връзката им е била силно позитивна.

Обезщетяването на неимуществените вреди представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено. Основни критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищците са отношенията им с починалия, мъчителното понасяне и трудното преживяване на загубата на близък човек, като се съобрази и константната съдебна практика в тази насока.

С оглед свидетелските показания, съдът приема, че всеки от ищците е понесъл изключително тежко смъртта на сина си, настъпила в млада възраст и по изключително нелеп начин, претъпял е силен емоционален стрес, непреживяван и към настоящия момент. Съдът приема за ноторен факта, че загубата на дете, винаги води до преживяване на тежки негативни емоционални състояния, рефлектиращи както върху емоционалното, така и върху физиологичното здраве на страдащия.

Съдът намира, за неоснователно и недоказано възражението на жалбоподателя, че не са останали недоказани обстоятелства, относими към страданието на ищците в твърдените от тях размери и граници.

Съдът намира, че изложените във възивната жалба възражения

5 досежно останали недоказани факти за изключително позитивните отношения между починалия и ищците, са неоснователни и не доказват изпитвана по-малка обич и загриженост от страна на всеки от родителите на починалия към него, както и от страна на починалия към родителите му, още по-малко доказват по-ниска степен на търпяна мъка, тъга и жалост от всеки от ищците, поради загубата на сина им.

Съдът приема, че всеки от ищците е претърпял тежка емоционална травма, която подлежи на обезщетяване съобразно критерия на чл.52 от ЗЗД.

Съдът приема, че сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците съставлява справедливо и изцяло достатъчно обезщетение, определено съобразно разп. на чл.52 от ЗЗД, трайната съдебна практика в тази насока и стандарта на живот в страната, определен от обществено-икономическите условия.

При определяне на този размер съдът съобразява и общественоикономическите условия в страната към датата на ПТП- началото на 2020г. и съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период, доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г. по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от ГПК.)

По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция намира, че предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени от ищците неимуществени вреди се явяват основателни за сумите от по 150 000 лв., така, както са уважени от първоинстанционния съд.

С оглед изложените съображения и поради съвпадане на правните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, първоинстанционното решение в обжалваната му част, следва да бъде потвърдено, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК.

По разноските във въззивното производство: Всяка от страните претендира разноски за въззивното производство. С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция, разноски се дължат на въззиваемите, но не са представени доказателства за сторени такива. Не следва да бъде присъден адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА на адв. М., процесуален