Решение № 1252 от 21.11.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Варна, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100502240 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 31358/20.08.2024 г. на Е. Б. И. - длъжник по изп. дело № 20248920400350 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу начисляването и събирането на разноските, обективирани в Сметка от 02.08.2024 г. с изх. № 25973/02.08.2024 г.

Твърди се в жалбата /уточнена с молба с изх. № 33185/05.09.2024 г./, че се оспорва начисляването и събирането на всички разноски по изп. дело.

Отправя се искане за отмяна изцяло на така определените разноски в Сметка от 02.08.2024 г. с изх. № 25973/02.08.2024 г.

Ответникът по жалбата „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

Ответникът по жалбата ТД на НАП - Варна не депозира възражение по жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК.

ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС депозира мотиви, на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които излага 1 съображения за неоснователност на жалбата. Прилага заверен препис от изп. дело № 20248920400350.

Варненският окръжен съд, като прецени изложените в жалбата съображения и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалват действието на ЧСИ лице – длъжник по изп. дело, поради което е допустима.

От фактическа страна настоящата инстанция намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20248920400350 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 05.06.2024 г. по молба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, гр. София и въз основа на изпълнителен лист № 2135/02.05.2024 г. и Заповед за изпълнение № 2282/02.05.2024 г. по ч.гр.д. № 3206/2024 г. по описа на ВРС, XXX състав за заплащане на парични суми.

ЧСИ извършва служебни справки в НБД, НАП, НОИ, БНБ и АВ.

Със съобщения с изх. №№ 17289/09.06.2024 г., 17290/09.06.2024 г., 17291/09.06.2024 г. и 17292/09.06.2024 г. са наложени запори на сметки на И. в „Банка ДСК“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Юробанк България“ АД и „Изипей“ АД.

С Разпореждане от 17.06.2024 г. е наложен запор на собствено на И.

МПС, за което е изпратено съобщение до ОД на МВР.

Със съобщения с изх. № 17285/09.06.2024 г. е наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника И. от „Акронис България“ ЕООД, гр. София.

На длъжника Е. Б. И. е връчена надлежно ПДИ на 04.07.2024 г.

По основателността на жалбата:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбите на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. С ТР № 3/10.07.2017 г. /08.06.2017 г./ по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС е прието, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението, като в мотивите към същото решение е посочено, че в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да 2 се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По съществото си всеки такъв способ представлява самостоятелен изпълнителен процес, който се урежда както от важащите само за него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи. От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко едно от тези действия се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово от взискателя. Затова, на основание чл. 79 от ГПК, между него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство, чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи. Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника. Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими се по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко изпълнително основание.

В конкретния случай на 02.08.2024 г. на И., чрез представителя й е 3 връчена Сметка с изх. № 25973/02.08.2024 г., с което са признати за дължими следните разноски: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 20 лЕ.; по т. 3 от ТТРЗЧСИ – 50 лЕ.; по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 110 лЕ.; по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 140 лЕ.; по т. 9 от ТТРЗЧСИ – 90 лЕ., по т. 12 от ТТРЗЧСИ – 30 лЕ. или общо 528 лЕ. с ДДС; по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 90 лЕ.; по т. 26 от ТТРЗЧСИ – 60.47 лЕ. с ДДС;

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и да са били необходими за принудителното реализиране на вземането.

От материалите по изпълнителното дело безспорно се установява, че са извършени следните действия от съдебния изпълнител, а именно: образуване на изпълнителното дело, справки за длъжника и неговото материално състояние, връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, налагане на запор върху сметките на длъжника и върху негово собствено МПС; изпращане по пощата на съобщения и книжа. За така извършените действия от страна на съдебния изпълнител се дължат следните такси: по т. 1 от ТТРЗЧСИ – 20 лЕ.; по т. 3 от ТТРЗЧСИ – 50 лЕ.; по т. 4 от ТТРЗЧСИ – 110 лЕ.; по т. 5 от ТТРЗЧСИ – 140 лЕ.; по т. 9 от ТТРЗЧСИ – 90 лЕ., по т. 12 от ТТРЗЧСИ – 30 лЕ. или общо 528 лЕ. с ДДС. Като преценени съобразно материалите по делото и ТТРЗЧСИ съдът приема, че горните такси са начислени правилно в посочения от съда размер.

Направени допълнителни разноски по чл. 31 от ТТРЗЧСИ не са установени по изпълнителното дело – не са налице доказателства за направени такива и техния размер. Още повече, че претендираната сума следва да е конкретизирана по пера, стойност на всяко отделно перо и основания, предвид обстоятелството, че горецитираната правна норма съдържа десет хипотези, в които се дължат допълнителни разноски. Тази сума би била дължима само при наличен счетоводен документ за същата.

Допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството, както е нормативно предвидено в ЗАБЕЛЕЖКА на чл. 31 от Тарифата.

В настоящия случай не е налице плащане на взискателя в срока за 4 доброволно изпълнение, а и към настоящия момент. Когато изпълнителният лист е предявен пред ЧСИ, дори и когато длъжникът изпълни пред връчване на ПДИ или в срока за доброволно изпълнение дължи разноските за извършените необходими действия по изпълнителното дело, вкл. и разноските за окончателната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ. По общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК, таксата върху събраните суми за изпълнение на парично вземане по горния текст винаги е за сметка на длъжника.

Съгласно чл. 26, б. "б" от ТТРЗЧСИ, тъй като събраната сума е в интервала от 100 лeва до 1 000 лЕ., таксата се състои от сбора на 10 лЕ. плюс 10 на сто от горницата над 100 лЕ.. Горницата над 100 лЕ. в случая е 694 лЕ., а 10 на сто от нея – 69.40 лЕ., от което следва, че сборът по б. "б" е 79.40 лв. или сумата от 95.28 лЕ. с вкл. ДДС. Крайният размер на таксата по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, която ЧСИ следва да начисли е 95.28 лЕ..

Т.е. таксите по ТТРЗЧСИ възлизат в общ размер на 623.28 лЕ., а съдебният изпълнител е изчислил същите на стойност 648.47 лЕ..

По изложените съображения жалбата на Е. Б. И. срещу отказа на ЧСИ да измени размерът на таксите и разноските дължими по изп. дело, обективиран в Сметка от 02.08.2024 г. с изх. № 25973/02.08.2024 г. на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС се явява основателна в частта, с която са определени разноски на длъжника по изпълнителното дело за разликата над сумата от 623.28 лЕ. с ДДС до пълният размер на претенцията от 648.28 лЕ. с ДДС.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ определените от ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС такси и разноски дължими от Е. Б. И., ЕГН ********** – длъжник по изп. дело № 20248920400350, обективирани в Сметка от 02.08.2024 г. с изх. № 25973/02.08.2024 г. в частта, в която в тежест на длъжника са възложени разноски по изпълнителното дело за разликата над сумата от 623.28 /шестстотин двадесет и три лЕ. и двадесет и осем стотинки/ лЕ. с ДДС до сумата от 648.47 /шестстотин четиридесет и осем лЕ. и четиридесет и седем стотинки/ лЕ. с ДДС, като НАМАЛЯВА разноските за до посочения размер от 623.28 /шестстотин двадесет и три лЕ. и двадесет и осем 5 стотинки/ лЕ. с ДДС по жалба с вх. № 31358/20.08.2024 г. на Е. Б. И., ЕГН **********.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. 31358/20.08.2024 г. на Е. Б. И., ЕГН ********** - длъжник по изп. дело № 20248920400350 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 на КЧСИ, с район на действие ВОС В ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове: