Определение № 43 от 24.01.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 43 гр. Пловдив, 24.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Хр. Буюклиева

Членове:

Велина Ем. Антонова

Веселин Д. Хаджиев като разгледа докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.

С определение № 12 от 09.01.2025 г. по ЧНД № 9/2025 г. на Старозагорския окръжен съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без уважение молбата на осъдения К. М. Т. за предсрочно условно освобождаване от остатъка на наложеното му наказание лишаване от свобода с протоколно определение по ЧНД № 3050/2024 г. на Старозагорския районен съд за групиране на наказанията му лишаване от свобода по НОХД № 1706/2024 г. и НОХД № 1779/2024 г. – и двете по описа на Старозагорския районен съд.

Срещу цитираното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно заседание, е постъпила жалба от адв. Г. И. – служебен защитник на осъдения К. М. Т.. Със същата се прави искане съдебният акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния с ъ д и вместо това да се постанови условно предсрочно освобождаване на остатъка от наложеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

Окръжна прокуратура – Стара Загора и пенитенциарната администрация не е ангажирала становище по жалбата.

Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.

В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена молба от осъдения К. М. Т., с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на 1 наложеното му наказание лишаване от свобода с цитираното по-горе определение за кумулация на наказания лишаване от свобода. Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно във връзка с изпълнение на плана на присъдата първият съд е посочил, че при осъдения са били отчетени като проблемни зони отношението към правонарушението, злоупотребата с наркотици , междуличностните проблеми и умения за мислене. При постъпването на лишение от свобода в затвора е бил отчетен високо латентен агресивен потенциал, склонност към импулсивни и необмислени отреагирания. Отчетен е висок риск за зависимости, данни за ежедневна злоупотреба с алкохол и наркотични вещества по време на краткия престой на осъдения на свобода. При сегашния престой на осъдения в затвора е бил регистриран стремеж към спазване на установения ред и правила, за да не се допускат дисциплинарни нарушения. Същият не е бил наказван предвид доброто познаване на режимните изисквания. Същевременно е останал силно съпричастен към някои от негативните аспекти на затворническата субкултура, особено по отношение на способите за оказване на натиск на затворническата администрация. Проявил е известна активност по отношение на предложените му дейности, като формално е участвал в предлаганите мероприятия, но не е бил награждаван. При провеждането на корекционна работа бил дистантен и неискрен. При направената преоценка на риска от рецидив са били отчетен високи стойности на риска от рецидив на престъпната дейност – 84 точки по скалата на OASys, с което същият трайно и устойчиво заема високия диапазон на скалата за оценка. Основните проблемни зони в изготвяне на текущия доклад са останали същите, както и при първоначалния такъв. Рискът от вреди, предвид криминалната история – осъждане за квалифициран състав на убийство и личностовите характеристики е бил определен като среден. Осъденият е бил дефиниран като типичен извършител на правонарушения – с устойчиви криминални нагласи и трайно възприет модел на антисоциално поведение, с липса на реалистично целеполагане. С декларативно заявено желание за позитивна промяна и следване на законосъобразни модели, което при все формално заявено, е било мотивирано главно с постигането на цели, свързани с облекчаване на правното положение, без да е обвързано с реална критичност към собственото поведение. Лишеният от свобода е склонен да омаловажава отговорността си и не обмисля в цялост факторите, обуславящи криминалното му поведение. Препоръчва се продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от свобода в посока промяна начина на мислене и подпомагането му да развие умения и способности за разпознава проблемите, като сам потърси алтернативни начини за решаването им.

2

При преценка на първоначалния и текущ доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, като отчитайки тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения. Преценил е и резултата от корекционното въздействие върху осъдения. Законосъобразно, инстанцията е взела предвид при оценката на риска на осъдения всички негови компоненти, като е засегнала оценката на риска от рецидив и вреди наред с цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от посочените документи и докладът на ИСДВР е бил ползван при изводите за резултатите от корекционния процес при лишения от свобода наред с всички останали данни за поведението на осъдения.

Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.

439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения от свобода следва да продължи.

Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд – Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 33 от 09.01.2025 г. по ЧНД № 9/2025 г. на Старозагорския окръжен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4