Решение № 4082 от 20.07.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3053/2022
- Вид
- Решение № 4082
- Подписан
- 20.07.2023
- В сила
- 20.07.2023
- Състав
- Станимира Иванова, Райна Мартинова, Георги Стоев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 309а · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4082 гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Станимира Иванова
Членове:
Райна Мартинова
Георги Стоев при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100503053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20004846/14.01.2022 г. по гр.д. № 46496/2020 г. по описа на СРС, 72 състав са отхвърлени предявените от „К.Х.“ ЕООД срещу „Г.“ ЕООД искове с правно основание чл. 266, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за осъждане на ответника да плати възнаграждение по неформален договор предоставяне на рекламни и маркетингови услуги, обективирано в следните фактури № 3/01.11.2019 г., за маркетинг, реклама, план за нова стратегия и нови визии на продукти, на стойност 6720 лева с ДДС, № 5/02.12.2019 г. за дизайн, предпечатна подготовка и печат на визии и материали на стойност 6116,40 лева с ДДС и № 8/10.12.2019 г. за дизайн, предпечатна подготовка и печат на промоционални визии и материали и стелажи, на стойност 7203 лева с ДДС и лихва за забава, както следва: върху фактура № 3 за периода от 16.11.2010 г. до 25.09.2020 г. в размер на 588 лева, върху фактура № 5 за периода от 17.12.2019 г. до 25.09.2020 г. в размер на 480,86 лева и върху фактура № 8 за периода от 25.12.2019 г. до 25.09.2020 г. в размер на 550 лева.
Против решението е подадена
1 въззивна жалба вх.
№
25012477816.02.2022 г., подадена от „К.Х.“ ЕООД, в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приел, че не е било налице възлагане на работата от лица с представителна власт. По делото били представени длъжностни характеристики на двамата търговски директори на дружеството, от които се установявало по недвусмислен начин, че те са овластени от управителя да сключват търговски договори. В конкретния случай следвало да намери приложение разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД, тъй като въз основа на недвусмислени обстоятелства търговските директори се явявали овластени да получат изпълнение. Освен това, дори да се приеме, че не били надлежно упълномощени да действат от името на търговеца, то съгласно разпоредбата на чл. 301 от ТЗ по делото не се установявало, че дружеството чрез своите органи на управление се е противопоставил на изпълнението след сключване на договорите. По делото било установено точното по време и качество изпълнение на всички договорени задачи като то било изрично потвърдено от Б.Р. с електронно съобщение от 25.10.2019 г., като потвърждението било свързано с подробна разбивка на дейностите и цените. Поддържа, че писмо изх. № 11/16.01.2020 г., с което ответникът твърди, че не е приел услугите е издадено 3 месеца след извършването им, като то било в отговор на покана за плащане, а фактурите били изпращани и получени по-рано, но по тях нямало възражения. Т.е. не било налице незабавно противопоставяне по смисъла на чл. 301 от Търговския закон. Следвало да се вземе предвид и съдържанието на самото писмо, тъй като в него управителят на ответника не е оспорил действията на назначените от него търговски директори, а се оспорва единствено цената на извършеното. Това писмо следвало да се разглежда като признание за изпълнението на дейностите по фактури № 5 и 8. С това писмо било оспорено единствено изпълнението на първата фактура, но то било признато с писмо от 25.10.2019 г. от търговския директор Б.Р.. Освен това, с писмо то 13.01.2020 г. в отговор на запитване на счетоводителя на дружеството е изпратена подробна документация, която не е оспорена. Въззивникът посочва, че във връзка с приемането на изпълнението следва да се има предвид разпоредбата на чл. 264, ал.1 от ЗЗД, с която се уреждало задължението за поръчващия да приеме изпълнението, като при отсъствието на надлежно възражение, работата се счита приета. В конкретния случай, работата била приета чрез 2 фактическо приемане, като материалите били отпечатани, търговските обекти, включително и офиса на ответника брандирани. Освен това, при поетапното изпълнение на възложеното нямало противопоставяне от представител на ответника, а с писмо то 25.10.2019 г. работата била приета, като били потвърдени извършените работи и тяхната стойност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25021179/14.03.2022 г., подаден от „Г.“ ЕООД, в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли тя да бъде отхвърлена и първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.
Претендира направените във въззивното производство разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 46496/2020 г. по описа на СРС, 72 състав е образувано по искова молба, подадена от „К.Х.“ ЕООД против „Г.“ ЕООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 266 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът твърди, че по силата на неформален договор, сключен с ответника се задължил да осъществява услуги в сферата на маркетинга, рекламата и графичния дизайн на „Г.“ ЕООД, както и изготвянето, печатането и предоставянето на промоционални брошури, визии на магазини и за централния офис на „Г.“ ЕООД, стелажи на дружеството, които да бъдат поставяни в търговските обекти, както и провеждането на проучвания сред потребителите, пазарни и маркетингови анализи и консултации на служители на „Г.“ ЕООД във връзка и по повод предоставяните от „К.Х.“ ЕООД услуги.
Допълнително, за изпълнение на посочените задължения дружеството се задължило да посещава офис на „Г.“ ЕООД най-малко веднъж месечно с цел осъществяване на срещи с екипа, на който да се обсъждат направените пазарни проучвания, бъдещи проекти и най-добрите възможности за 3 осъществяване на дейностите по маркетинг и реклама съобразно изискванията на служителите в ответното дружество и неговите бизнес и търговски партньори. Твърди, че е изпълнил възложените му работи в периода от м. юли 2019 г. до м. октомври 2019 г. Изпълнението било прието от служители на ответното дружество и за дължимото възнаграждение били издадени фактури с №№ 3/01.11.2019 г. – за консултантски услуги, изразяващи се в анализ на маркетинга и рекламата на дружеството, план за нова стратегия и нови визии на продуктите и стоките за сумата от 6720 лева с падеж 15.11.2019 г., 5/02.12.2019 г. – за дизайн, предпечатна подготовка и печат на промоционалните материали за сумата от 6116, 40 лева, 8/10.12.2019 г. – за дизайн, предпечатна подготовка и печат на промоционалните визии и материали, стелажи, за сумата от 7203 лева с падеж – 24.12.2019 г. Твърди, че ответното дружество е изпаднало в забава, поради което дължи и сумата от общо 1619,04 лева. Моли ответникът да бъде осъден да заплати исковите суми, както и направените по делото разноски, включително и тези направени в обезпечително производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Г.“ ЕООД, с който заявява, че предявените искове са неоснователни. Твърди, че дружеството, чрез законния си представител, не е правило изявление и не е давало съгласие за сключване на неформален договор с „К.Х.“ ЕООД. Не било възлагането на твърдяната работа, нито пък тази работа била предадена, респективно одобрена от дружеството, поради което не било дължимо и възнаграждение. Поддържа, че ако все пак по делото се установи, че е извършвана някаква работа, то тя е била извършвана самоинициативно без да е приета потвърдена от „Г.“ ЕООД. Освен това, претендираното възнаграждение било силно завишено, като не е определено по пазарни цени за всяка от услугите, тъй като те са в пъти по-големи от нормалните. Оспорва, че твърдението, че била разменяна кореспонденция между служители на дружеството, тъй като тя не била известна на управителя, както и не била водена със законния представител, а служителите нямали такива правомощия и представителна власт. Посочва, че представените фактури не можело да основат извод, че се дължат исковите суми. Те били издадени едностранно от ищеца без каквато и да било основание и без същите да са подписани от представляващия дружеството. Оспорва и представителната власт на лицата получили фактурите и поканите за плащане. Противопоставя се на 4 действията, извършени от Б.Р. и С.Д., без представителна власт. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че между страните не е сключен договор за извършване на процесните видове работи, че Б.Р. и М.Д. не са били упълномощени да представляват дружеството. Не било потвърдено сключването на договора от управителя, както и приемането на изпълнената работа. Прието е, че управителят на дружеството се е противопоставил веднага след получаване на фактурите на действията, извършени от служителите му без представителна власт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Основателността на предявения иск е поставена в зависимо от това по делото да се установи, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за изработка, че изпълнителят е изпълнил съобразно уговореното, както и че работата е приета от възложителя.
Установява се от събраните по делото писмени и устни доказателства, че към 2019 г. Б.С.Р. и М.К.Д. са заемали длъжността „Търговски директор“ в „Г.“ ЕООД. По делото са приети длъжностни характеристики на двамата служители, в които са отразени трудовите функции, включени в съответната длъжност. Тези функции включват правомощието да ръководи екип от търговски представители, сътрудници и всички търговски обекти на фирмата, контролира и подпомага екипа си при консултацията и информационното 5 обслужване на клиенти на фирмата, включително за дейността, асортимента и условията и процедурите за предоставяне на стоките, контролира и подпомага привличането на клиенти, контролира и ръководи осъществяването на директни продажби на стоки на ключови клиенти, съдейства при решаване на рекламации на стоките, наблюдава и се стреми за запазване на клиентите на фирмата, както и разширяването на търговските контакти, инициира началото на търговски преговори с потенциални клиенти, договаря условията на сътрудничество, сключва и подписва търговски договори от името на фирмата, осъществява дейността си при стриктно спазване на всички процедури на работодателя, свързани с дейността му. В длъжностните характеристики е посочено, че търговският директор взима самостоятелни решения в рамките на предоставените му правомощия, прави предложения пред управителя на фирмата за подобряване на дейността по продажба на стоки.
От показанията на разпитания свидетел Б.Р. се установява, че като търговски директор в „Г.“ ЕООД е възлагал на „К.Х.“ ЕООД да изпълнява маркетингови услуги, касаещи стратегическото развитие на компанията от маркетингова гледна точка, в частност брандиране на обекти, работи със социалните мрежи, изработка на етикети, плакати, стелажи и общо за цялостната грижа за имиджа и маркетинговата стратегия на компанията.
Разпечатката съдържа 28 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5d8842d7-5c01-4445-be4c-24a7a65e24e8