Решение № 118 от 03.06.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Свищов, 03.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20264150100047 по описа за 2026 година

Предявени са искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ чл.

222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от С. А. Б. против „С.“ЕАД със седалище гр.Свищов, Западна индустриална зона, представлявано от инж.

М.К.. Ищцата твърди, че първоначално е била назначена на работа с трудов договор, подписан между нея и ответното дружество с №109/18.04.1991г., който не в състояние да представи, но данни за него се съдържали в други документи. След това излага, че на 02.04.1999г. между страните е сключено допълнително споразумение с

№1548/21.04.1999г..

Със заповед

№262/03.01.2006г. по реда на 123, ал.1, т.4 от КТ било прехвърлено трудовото правоотношение, като считано от тази дата, се сменил работодателя и от С.

АД на С. АД, поради което и ответник по делото било последното дружество.

Сочи, че на

03.12.2024г.

, било издадено

Разпореждане

№**********/03.12.2024г, с което ищцата била пенсионирана за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.09.2024г., като след пенсионирането продължила да работи в ответното дружество на длъжност „Старши оператор производство целулоза ОСО“. Ищцата твърди, че е работила при ответника по трудово правоотношение, което е било прекратено на 02.06.2025г. със Заповед №37/30.05.2025г., считано от 02.06.2025 г., към който момент тя вече била придобила право на пенсия и след като било издадено разпореждане на НОИ за отпускане на пенсия за стаж и възраст. Също така сочи , че към този момент била работила при ответника за период по-голям от 25 години, поради което на основание чл.222, т.3 от КТ в заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение било предвидено да и се изплати обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, като сочи практика и изчислява конкретен размер.

Също така, допълва, че към този момент имала и неизползван платен годишен 1 отпуск в размер на 9 дни за 2024г. и 10 дни за 2025г., поради което в същата заповед било предвидено и изплащане на обезщетение за неизползван годишен отпуск на основание чл.224, ал.1 от КТ. Посочено е в исковата молба, че на 03.06.2025г. между страните е сключен трудов договор №20, с който отново възникнало трудово правоотношение, което било прекратено на 05.01.2026г. По твърдение на ищцата, по време на действието на този договор, тя била един месец в неплатен отпуск, започнала реално работа на 15.07.2025г., като получила възнаграждение за месеците юли и август 2025г., а от това за септември получила сума в размер на 1000 лева., След това сочи, че не получавала трудово възнаграждение, което и дало основание за прекратяване на трудовия договор поради забавяне изплащането на трудово възнаграждение. Със заповед №9 от 05.01.2025г., трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че ответникът не е изплатил дължимите суми при прекратяване на трудовото правоотношение, както и част от трудовите възнаграждения по втория трудов договор.С уточнената искова молба ищцата моли да бъде постановено решение , с което ответникът да бъде осъден да заплати: сумата 9872,02 евро - обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ за пенсиониране в размер на 6 брутни трудови възнаграждения; сумата 1488,66 евро - обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2024 г. и 2025 г.; сумата 391,88 евро неизплатено трудово възнаграждение за м. септември 2025 г.; сумата 949,83 евро - неизплатено трудово възнаграждение за м. октомври 2025 г.; сумата 895,91 евро - неизплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2025 г.; сумата 2073,05 евро - неизплатено трудово възнаграждение за м. декември 2025 г. и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ; сумата 44,79 евро - неизплатено трудово възнаграждение за м. януари 2026 г.;, както и законната лихва върху всяка от сумите. Претендира разноски.

Ответникът „С.“ЕАД гр.

Свищов в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват по размер.

Не оспорва, че между страните е имало трудови правоотношения и че те са били прекратени, но поддържа, че ищцата неправилно е определила базата, върху която изчислява обезщетенията, и затова претендираните от нея суми били завишени.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата е работила при ответника и неговия праводател. Със Заповед № 262/03.01.2006 г. трудовото правоотношение е преминало към „С.“ АД/ЕАД по реда на чл.

123 КТ. Не се спори, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение през 2025 г. ищцата е имала необходимия стаж при работодателя за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни трудови възнаграждения. Видно от Разпореждане на ТП на НОИ, на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.09.2024 г.

След това Б. е продължила да работи при ответника. С приложената Заповед № 37/30.05.2025 г. трудовото правоотношение било прекратено, считано от 01.06.2025 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. В заповедта е посочено, че на 2

С. Б. следва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на шест брутни работни заплати и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – 9 дни за 2024 г. и 10 дни за 2025 г. На 03.06.2025 г. страните сключили нов трудов договор № 20/03.06.2025 г., считано от 04.06.2025 г., за длъжност „оператор производство целулоза ОСО старши“, при основно месечно трудово възнаграждение 1795 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 25,80 %. В договора е предвидено, че трудовото възнаграждение се изплаща до 25-о число на месеца, следващ текущия.С приложената Заповед № 9/05.01.2026 г. трудовото правоотношение по втория трудов договор е прекратено, считано от 06.01.2026 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради забавено изплащане на трудово възнаграждение. В заповедта е предвидено изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. По делото не е представено в личното трудово досие на ищцата, въпреки че ответникът е бил задължен да го представи на основание чл. 190, ал. 1 ГПК.

Трудовото досие се съхранява от работодателя и съдържа данни за възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение, както и за ползвания отпуск. Съгласно чл. 161 ГПК съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Ето защо липсата на тези документи не следва да се тълкува във вреда на ищцата, а в подкрепа на твърденията и, относно стажа при работодателя, заеманата длъжност и неизползвания платен годишен отпуск, доколкото същите се подкрепят и от останалите доказателства по делото. По същество ответното дружество не оспорва, че не са заплащани своевременно трудовите възнаграждения и обезщетенията, както и че не са изплатени и понастоящем.

По делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза.

Съдът кредитира заключението като компетентно, обосновано и изготвено след проверка на счетоводните документи на ответника. Заключението не беше разколебано при изслушване на вещото лице в съдебно заседание.От същото се установява, че начисленото брутно трудово възнаграждение на ищцата за месец април 2025 г. е 3218,00 лева, а за месец май 2025 г. – 3224,86 лева. Вещото лице Ж. Д. е посочила, че за определяне на обезщетенията по чл.

222, ал. 3 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ следва да се вземат предвид елементите на възнаграждението с постоянен характер, а именно основното трудово възнаграждение и допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. На тази база е определено посоченото брутно трудово възнаграждение за изчисляване на обезщетенията в размер на 2258,11 лева.

Съдът споделя този извод, защото заплащането за извънреден, празничен и нощен труд е свързано с конкретно положен труд при определени условия през съответния месец, а и такъв иск не е предявен в настоящия случай. По делото не се установява тези плащания да са уговорени като постоянен и сигурен елемент от трудовото възнаграждение, дължими независимо от конкретно отработените часове и графика. Соченото обстоятелството, че ищцата Б. е работила на смени, само по себе си не прави всяко начисление за нощен или празничен труд постоянен компонент на брутното трудово възнаграждение за целите на обезщетенията. Ето защо съдът приема, че 3 обезщетенията следва да бъдат определени върху база 2258,11 лева, както е изчислена от вещото лице.

Съдът намира претенцията по чл. 128, т. 2 КТ за основателна и доказана. В тази хипотеза работодателят е длъжен да плаща в уговорените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. По делото не се спори, че ищцата Б. е полагала труд. Ответникът не представи доказателства да е изплатил изцяло трудовите възнаграждения за процесните месеци.

Доказването на плащането е в тежест на работодателя, тъй като той черпи благоприятни последици от твърдението, че е изпълнил задължението си. От заключението на вещото лице се установява, че за месец септември 2025 г. е начислено трудово възнаграждение, от което е платена частично сумата 1000 лева, като дължимият остатък е 766,46 лева, равняващи се на 391,88 евро. За месец октомври 2025 г. дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение е 1857,71 лева, равняващи се на 949,83 евро. За месец ноември 2025 г. дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение е 1752,25 лева, равняващи се на 895,91 евро. За месец декември 2025 г. дължимото неизплатено нетно трудово възнаграждение е 1752,24 лева, равняващи се на 895,91 евро. За месец януари 2026 г. дължимото неизплатено трудово възнаграждение е 44,79 евро.Поради това исковете по чл. 128, т. 2 КТ следва да бъдат уважени в посочените размери, съобразно заключението на вещото лице.

Относно иска по чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, работодателя дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието. От Заповед № 9/05.01.2026 г. се установява, че трудовото правоотношение е прекратено именно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради забавено изплащане на трудовото възнаграждение. В самата заповед е предвидено изплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ в размер на едно брутно трудово възнаграждение. Ответникът „С.“ ЕАД не доказва плащане. От заключението на експертизата се установява, че брутният размер на обезщетението е 2258,11 лева, а сумата за получаване след дължимите удръжки е 2032,30 лева, равняващи се на 1039,10 евро. Поради това искът по чл. 221, ал. 1 КТ следва да бъде уважен до размер 1039,10 евро. В уточняващата искова молба ищцата Б. е претендирала общо сумата 2073,05 евро за трудово възнаграждение за месец декември 2025 г. и обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. Съдът намира, че доказаният размер на тези две вземания е общо 1935,01 евро, от които 895,91 евро трудово възнаграждение за месец декември 2025 г. и 1039,10 евро обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ. За разликата над 1935,01 евро до претендираните 2073,05 евро искът следва да бъде отхвърлен.

Относно иска по чл. 222, ал. 3 КТ - При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, той има право на обезщетение от работодателя. Когато работникът или служителят е работил при същия работодател през последните десет години от трудовия си стаж, обезщетението е в размер на шест брутни трудови възнаграждения. В конкретния случай е установено, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, Б. е имала придобито право на пенсия за осигурителен стаж 4 и възраст. Установено е и че е работила при ответника и неговия праводател за срок, надвишаващ десет години. Самият работодател е признал правото и на това обезщетение, като го е посочил в заповедта за прекратяване. Ответникът не доказа да е извършил плащане по това обезщетение. Съгласно заключението на експертизата, размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е 13548,66 лева, равняващи се на 6927,32 евро. Поради това искът следва да бъде уважен до размер 6927,32 евро, а за разликата над този размер до претендираните 9872,02 евро следва да бъде отхвърлен като неоснователен.