Решение № 11611 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11611 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110149391 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по предявени при условията на обективно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл.411 КЗ и чл. 86 ЗЗД от „********“ АД срещу ЗАД „********” АД за сумите от 51,13 евро като частичен иск от претенция за 710,70 евро, представляваща регресно вземане за вредите от ПТП, настъпило на 13.04.2024г. в гр. София по вина на водача на застрахования при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „*******“ с рег. № ******* с включени 7,67 евро за ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -20.10.2025г. до окончателното плащане, и за сумата от 7,86 евро като частичен иск от претенция за 55,79 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.03.2025г. до 19.10.2025г.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие „Пълно Каско“ по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което били причинени вреди на застрахован при него лек автомобил „*******“ с рег. № ********. Поддържа, че вредите били на стойност 4289,74 евро, т.ч. 4200,77 евро за застрахователно обезщетение, определено при условията на тотална щета, 39,88 евро за разходи за пътна помощ, 49,08 евро за разходи за демонтажни/монтажни дейности от сервиза и 7,67 евро за ликвидационни разноски. Твърди, че ответникът бил застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента, поради което в полза на ищеца възникнало регресно вземане на тази стойност. Със съпроводително писмо от 30.01.2025г., получено на 03.02.2025г., поканил ответника да му заплати сумата. Твърди, че в отговор на поканата на 27.02.2025г. получил частично плащане на стойност 3586,71 евро, след което останал незаплатен остатъкът от 710,70 евро и мораторната лихва върху тази сума след изтичане на 30-дневния срок по чл. 412, ал. 3 КЗ. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдените механизъм и обстоятелства по настъпване на ПТП. Оспорва доказателствената стойност на протокола за ПТП. Твърди, че застрахованият при него водач нямал вина за настъпването на пътния инцидент. Твърди, че инцидентът настъпил по вина на водача на застрахования при ищеца лек автомобил, като в тази връзка излага, че същият допуснал нарушение на чл. 24 ЗДвП, 1 като рязко намалил скоростта на движение, без това да е било необходимо за предотвратяване на ПТП и без предварително да се убеди, че с действията си няма да създаде опасност за участниците в движението, движещи се след него. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване, което мотивира със същото твърдение.

Оспорва причинната връзка между някои от уврежданията и процесното ПТП. Оспорва иска и по размер с възражението, че платеното обезщетение било силно завишено. Иска предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло или отчасти и съдът да му присъди разноските в процеса.

С протоколно определение, държано в проведеното на 12.05.2026г. открито съдебно заседание по делото, на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение в цената на предявените искове с увеличаване размерите им, при което искът по чл. 411 КЗ е предявен в увеличен размер за сумата от 710,70 евро, а искът по чл. 86 ЗЗД – за 55,79 евро.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411 КЗ

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК с доклада, приет без възражения от страните, като безспорни са отделени обстоятелствата, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение за процесното ПТП и е сторил всички твърдени от него допълнителни разноски, в т.ч. ликвидационни, за пътна помощ, монтаж и демонтаж, както и че към датата на ПТП ответникът е застраховател по „Гражданска отговорност” на лек автомобил „„*******“ с рег. № *******, получаването на надлежно окомплектована извънсъдебна покана от ответника на 03.02.2025г. и частичното плащане от 27.02.2025г. с равностойност 3586,71 евро. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема тези факти за доказани.

Спорът между страните е концентриран около въпросите за механизма и вината за настъпване на инцидента, както и дължимия се размер на обезщетението.

Първият от така очертаните спорни въпроси по делото, а именно конкретният механизъм на настъпване на процесното ПТП, се установява от съвкупния анализ на приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП, събраните гласни доказателствени средства и кредитираното заключението на авто-техническата експертиза.

От показанията на свидетеля Т. Б. Б., които съдът кредитира в тяхната цялост, се установява, че към момента на съприкосновението между двата автомобила след плавно намаляване на скоростта управляваното от него МПС „*******“ е било в престой с включени аварийни светлини в най-дясната лента на бул. „Околовръстен път“ в гр. София, което се наложило поради аварийна ситуация, а именно - индикации за спукана гума. В този момент лекият автомобил „******* го блъснал в задната част поради невъзможност на водача му да спре движението му. Свидетелят е категоричен, че към момента на удара управляваният от него автомобил е бил в състояние на престой от около 5-10 секунди.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля С., които се различават само по отношение на това, че в разпита си същият излага, че лекият автомобил „“*******“ спрял внезапно в район с намалена видимост поради завой на пътя.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля С. в тази им част, тъй като така 2 възпроизведеният в разпита му механизъм не намира опора в съставения протокол за ПТП и показанията на другия свидетел, които са логични и последователни. Свидетел С. в разпита си не дава обяснение за причина, поради която да се е признал за виновен с двустранния констативен протокола за ПТП в отклонение от фактическото положение. В показанията му е налице явно противоречие, доколкото първоначално заявява, че на мястото на удара не е имало завой, а след това определя този завой като дъгообразна извивка на пътя, каквато, обаче, не предполага намалена видимост. Тезата за внезапното спиране на лекия автомобил „*******“ се изключва по пътя на логиката и от причината за престоя му - съмнение за спукана гума, при каквато всяка по-рязка маневра би довели до загуба на управление върху автомобила.

При така установените обстоятелства по реализиране на процесното ПТП въз основа събраните писмени и гласни доказателства съдът намира, че същото е настъпило в резултат от виновното противоправно поведение на водача на л. а. "*******", с ДК № ********, който е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не се е съобразил аварийно спрелия в най-дясна лента лек автомобил „*******“ и се е ударил в него.

При доказателствена тежест за ответника същият не оборва установената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД презумпция чрез установяване на някое от изключващите вината обстоятелства. Не се установява твърдяното нарушение на чл. 24 ЗДвП от страна на водача на лекия автомобил „*******“, защото при положение, че този автомобил вече е бил в спряло състояние между 5 и 10 секунди преди момента на удара при спазване на разрешената скорост в участъка водачът на лекия автомобил „*******“ е имал възможност да намали скоростта, за да го заобиколи, а ако интензивността на трафика не позволява това - да спре.

С оглед принципа на диспозитивното начало в процеса съдът обсъжда възражението за съпричиняване само по конкретно наведените от ответника твърдения, при което счита същото за неоснователно.

В решение 218/14.06.2023 г. по к. н. д. 304/2023 г. на ВКС по прилагането на чл. 15 НК е посочено, че водачът трябва да се е съобразил с предписанията на правилата за движение, за да не произтича за него задължение да предвижда настъпването на възможни общественоопасни последици. Следващо условие за приложението на чл. 15 от НК е да са налице обстоятелства, при които водачът да е бил поставен в положение на невъзможност да предвиди и предотврати обществено-опасните последици. Посочил е, че водачите на МПС са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението и непредприемането на нормативно предписаните мерки, носят отговорност за последвалите съставомерни последици, независимо от приноса на пострадалия. Като споделя и изхожда от тези постановки по приложението на чл. 15 НК настоящият съдебен състав не намира основание за изключване на отговорността на водача на застрахования при ответника лек автомобил на плоскостта на случайното деяние. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява същият да е бил в обективна невъзможност да възприеме и да реагира на спрелия в най-дясна лента лек автомобил „*******“, като намали скоростта и го заобиколи, а при необходимост да спре аварийно зад него.

Приетата съдебна-автотехническа експертиза дава обосновано и неоспорено от страните заключение, което съдът кредитира и от където следва извод, че всички повреди по л. а. „*******“, отразени в съставения от експерти на ищеца опис-заключение, са настъпили в причинна връзка с реализираното ПТП при съобразяване установения механизъм на настъпването му.

Въз основа на изложеното съдът приема за доказано, че в срока на застрахователно покритие по застраховка "Гражданска отговорност", застраховател по която е ответникът, застрахованият водач на л. а. "*******“ виновно е предизвикал ПТП, в причинна връзка с което са нанесени щети на застрахован при ищеца за този риск по имуществена застраховка л. а. „*******“, с което правопораждащият регресното вземане на ищеца фактически състав по чл. 411 КЗ е изпълнен във всичките си елементи.

3

Съобразно правилата на чл. 411 КЗ застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност", като обемът на отговорността по регреса е обусловен от размера на застрахователното обезщетение, платено от застрахователя. Същото е съизмеримо с действителната стойност на вредите, причинени от третото лице на застрахования, определена към датата на застрахователното събитие.

Въз основа на изводите на експерта по кредитираната САТЕ по делото се установява, че стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил „*******“ е 99,57 % от действителната му стойност, при което е налице тотална щета. Вещото лице дава заключение, че запазените части са 25 %, при което стойността на дължимото обезщетение е 8113 лв.

Към тази сума за изчисляване размера на регресното вземане следва да се добавят сторените от застрахователя по имуществената застраховка ликвидационни разноски (15 лв.), платеният разход за пътна помощ (78 лв.) и разходите за монтажни и демонтажни работи (96 лв.), или общо 8302 лв.

Безспорно е частичното погасяване на регресното вземане с извънсъдебно плащане до сумата от 7015 лв.