Определение № 262 от 22.10.2021, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 22.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Величка П. Белева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20215000500531 по описа за 2021 година Производство по чл. 274 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 от ГПК.

С Решение № 260933/26.07.2021 г., пост. по гр.д. № 352/2021 г. на Окръжен Съд – П. ответника по спора „ А.И. „ ООД, ЕИК ********** е Осъдено да заплати на ищеца ЕМ. ИВ. К., ЕГН – ********** на основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от причинени му на 28.09.2016 г. увреждания в размери съответно 3 039, 51 лв. и 54 000 лв., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане, а по отношение искането на К. за заплащане на така посочените суми от „ А.И. „ ООД солидарно с Г.** „ ООД производството по делото е Прекратено.

Ответника „ А.И. „ ООД обжалва така постановеното решение изцяло – и в осъдителната, и в прекратителната му част, с въззивна жалба вх. № 280 699/12.08.2021 г.. Същата в частта й срещу постановеното прекратяване на делото досежно казаното по горе искане на К. е с характер на частна жалба и само тази й част е предмет на настоящото частно гражданско производство, тъй като следва да се разгледа отделно и преди производството по същество срещу решението в осъдителната негова част.

Ответникът по жалбата и ищец по спора К. е депозирал отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване 1 съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 49 от ЗЗД на ЕМ. ИВ. К. срещу „ А.И. „ ООД.

Ищецът твърди че е претърпял имуществени и неимуществени вреди вследствие увреждания от настъпила на 28.09.2016 г. трудова злополука, за обезщетяването на които на основание чл. 200 от КТ е ангажирал имуществената отговорност на работодателя си „ Г.** „ ООД, ЕИК ********** в размер на 54 000 лв. за неимуществените вреди и 3 039, 51 лв. за имуществените, с влязло в сила съдебно решение по гр.д. 1306/2017 г. на РС – П., в производството по което „ А.И. „ ООД е участвало като трето лице помагач на ответното „ Г.**“ ООД – привлечено от последното на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК.

Като поддържа че така присъдените обезщетения не са му заплатени от „ Г.** „ ООД ищецът претендира осъждането и на ответника „ А.И. „ ООД да му ги заплати в същия размер, но на основание чл. 45 вр. 49 от ЗЗД с доводи че ответното дружеството е възложило на „ Г.** „ ООД извършването на работата, при която е пострадал, като и двете дружества са имали задължения да осигурят безопасните и здравословни условия на труд за нейното изпълнение – съгласно сключеното между тях Споразумение от 03.08.2016 г. за съвместно осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при едновременна работа на строежа/обекта. Твърди че двете дружества са солидарно отговорни към него за претърпените вреди и заявеният с ИМ петитум е да се осъди „ А.И. „ ООД да му заплати обезщетенията от 54 000 лв. и 3 039, 51 лв. солидарно с вече осъденото за тях „ Г.** „ ООД.

С постановеното по делото решение искът е намерен за основателен и уважен изцяло, като е прието че имуществената отговорност на ответното „ А.И. „ ООД следва да бъде ангажирана, тъй като дружеството е главен изпълнител, а „ Г.** „ ООД е негов подизпълнител досежно работата, при която ищецът е пострадал и отговорността за безопасните и здравословни условия за изпълнението на тази работа е и на двете дружества съгласно сключеното между тях Споразумение от 03.08.2016 г.. Намерени са неоснователни възраженията на ответника за изтекла погасителна давност на процесните вземания. Прието е – в мотивната част на решението, че макар отговорността на двете дружества към ищеца да е на различни правни основания, тя е при условие на солидарност, но искането за солидарното осъждане на ответника по настоящото дело „ А.И. „ ООД с ответника по приключилото гр.д. № „ Г.** „ ООД е прекратено с доводи че е недопустимо на основание чл. 299 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК. Прието е още че солидарното им осъждане може да се постанови само когато процесът се води едновременно срещу двете дружества, но не и последователно срещу всяко от тях в отделни 2 процеси – какъвто е настоящия случай, при който „ Г.** „ ООД не е и ответник по делото.

Прекратителното определение е неправилно.

Съдебната практика безспорно приема / напр. Определение № 23/28.01.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1081/2020 г., IV г.о. / че при солидарна отговорност - каквато в случая се твърди да е налице, кредиторът може да търси обезщетение за същите вреди на друго правно основание от другите длъжници и това да бъде сторено в отделни искови процеси – по арг. на чл.

122 ал. 2 от ЗЗД. Процесуална пречка кредиторът да претендира обезщетение от солидарен длъжник при наличие на влязло в сила решение, признаващо вземането му срещу друг солидарен длъжник би била налице само ако осъденият такъв е вече заплатил дължимото на кредитора – какъвто настоящия случай не е – според твърденията в ИМ и според приетото от първоинстанционния съд ищецът да не е получил плащане от осъденото по гр.д. № 1306/2017 г. на РС - П. „ Г.** „ ООД. Когато ангажирането на солидарната отговорност се осъществява в отделни последователни искови процеси и вторият иск също се уважава в диспозитива на решението задължително се посочва че ответникът по този иск дължи при условие на солидарност с вече осъдения ответник по първия иск, съответно ако диспозитивът е формулиран без да се държи сметка за солидарността, ще е налице неправилност на съдебното решение – в този смисъл Определение № 163/9.2.2016 г. на ВКС по гр.д. № 5116/2015 г., III г.о..

Такъв е и настоящия случай. С искането – по което съдът е постановил прекратяване на производството, ищецът е поискал спазване на принципа на солидарната отговорност чрез посочване в диспозитива на съдебното решение че обезщетенията се дължат от ответното „ А.И. „ ООД при условие на солидарност с вече осъденото за тях по предходния иск „ Г.** „ ООД, а не – както неправилно е приел съда, повторното осъждане на „ Г.**„ ООД за тях.

Затова хипотеза на чл. 299 ал. 2 вр. ал. 1 от ГПК не е налице. Дали отговорността на двете дружества за процесните вреди е солидарна, съответно дали ответникът „ А.И. „ ООД дължи при условие на солидарност с „ Г.** „ ООД и изобщо е въпрос по същество на иска и искането, а не по неговата допустимост.

С оглед изложеното решението в частта, с която производството по делото е прекратено се отменя и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне в тази част по същество. След което делото във вр. с въззивната жалба на „ А.И. „ ООД срещу решението в осъдителната му част, ведно с евентуално постъпила жалба срещу новопостановеното решение, следва да се изпратят на АС – П..

И съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Решение № 260933/26.07.2021 г., пост. по гр.д. № 352/2021 г. на Окръжен Съд – П. в частта, с която производството по делото е прекратено досежно искането на ЕМ. ИВ. К. за осъждане на „ А.И. „ ООД да му заплати исковите суми солидарно с „ Г.** „ ООД.

Връща делото на същия съд и състав за произнасяне по същество по искането на ЕМ. ИВ. К. за постановяване в диспозитива на съдебното решение че осъждането на „ А.И. „ ООД да му заплати исковите суми е при условие на солидарност с вече осъденото за тях „ Г.** „ ООД с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 1306/2017 г. по описа на РС - П..

След произнасянето делото във връзка с въззивната жалба на „ А.И. „ ООД срещу решението в осъдителната му част, ведно с евентуално постъпила жалба срещу новопостановеното решение, да се изпратят на Апелативен Съд – П..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4