Решение № 834 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 834 гр. Пловдив, 20.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300500205 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ЕВН България Електроразпределение Ю г ЕАД ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. ***** чрез юриск.К. Н., против решение №3987 от 28.11.2022 г. на РС – Пловдив, 22 гр. с. по гр. д. №16845 /20 г., с което е отхвърлен предявения от ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ ЕАД иск за осъждане на ответника Н. М. Б. да заплати на ищеца сумата от 1220, 30 лева – главница, представляваща доставена до обект, находящ се в гр. ***** допълнително начислена електрическа енергия за периода 06.09.2017 г. – 05.12.2017 г. и сумата от 295, 57 лева - обезщетение за забава за периода 29.01.2018 г. – 15.07.2020 г. , ведно със законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2020 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат съображения за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск. Претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна - Н. М. Б. чрез адв. Е. Т. , изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на решението, което се иска да бъде потвърдено.

Претендират се разноски за настоящата инстанция.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че между страните е сключен договор за продажба на ЕЕ като съдът не е съобразил чл.183 ЗЗД, съгласно който купувачът следва да плати цената на доставената стока и в случая, когато е заплатена по-малка цена от реално доставената и дължимата ЕЕ съгласно принципа за недопускане на неоснователно обогатяване; позовава се чл.48-51 от ПИКЕЕ, издадени от ДКЕВР – ДВ,бл.98/12.11.2013 г., които са действали през исковия период до 23.111.2018 г., когато са отменени с решение на ВАС , обн. В ДВ бр.97/2018 г., а при непълнота на тези разпоредби следва да се приложи чл.183 ЗЗД; счита, че е спазен реда за изплащане на констативния протокол –чл.63,ал.3 от ОУ – с препоръчано писмо с обратна разписка и се счита връчен от деня на неговото получаване, както и че в случай на директно присъединяване, електромерът не се изпраща за метрологична проверка; че констативният протокол не е частен документ, който изхожда от ищеца, а е съставен от ЕР ЮГ ЕАД с оглед извършване на действие съгласно ЗЕ и лицензията за продажба на ЕЕи верността му се потвърждава от приетите по делото СТЕ и ССЕ. ВДР на ЗЕ - §1,т.2а е дадена легална дефиниция на „битов клиент“ – това е клиент, който купува ЕЕ за собствени битови нужди, а в чл.1,т.4 от ОУ е казано, че потребител на ЕЕ е ФЛ, собсвеник или ползвател на имот, присъединен към ел.мрежа, а в чл.42,ал.1 ОУ – когато потребители на ЕЕ са няколко лица, в съобщенията и документите, свързани с продажбата, титуляр /клиент е лицето, подало писмено заявление за започване на продажбата на ЕЕ в имота.

Въззиваемият счита, че решението е мотивирано, че не е установено по безспорен и категоричен начин, че ответникът е консумирал ел. енергия за процесния период, независимо че е придобил собствеността по силата на договор за дарение от 1997 г., независимо че не е изпълнил задължението си да уведоми дружеството за промяна на собствеността, не се доказва че същият е имал качеството на клиент, поради възможността дарителят М. Б. да е запазил вещното право на ползване на апартамента, както и че за действителността на договора между енергийния доставчик и потребителя не е установено да е сключен договор, не е доказано че е налице валидно правно основание за доначисляване на допълнително количество ел. енергия, както и че в разпоредбата на ПИКЕЕ, отм., е уредена процедура за констатиране на промяна на схема на свързване, че констативният протокол е изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка, че средството за търговско измерване е било демонтирано, сложено в чувал, затворено с пломба с уникален номер, за което е съставен констативен протокол. Липсват доказателства, че клиентът е търсен и не е намерен. Не е отразен номера на апартамента, за който се отнася посочения електромер. От събраните доказателства не се установява, че имотът въобще е бил електроснабден. Към датата на проверката липсват правила за процедура и условията за установяване на предпоставки за служебно начисляване на допълнително количество ел. енергия.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно 2 задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.

По доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:

От представената по делото справка от Агенцията по вписванията е видно, че от 1997 г.

Н. М. Б. е придобил чрез дарение от неговите родители М. К. Б. и М. С. Б.а апартамента в гр.***** и е бил негов собственик до 22.11.2019 г., когато е продал процесния апартамент на З. В. З..

От горното следва, че ответникът е клиент на ответното дружество по смисъла на чл.

117, ал.1 от ЗЕ за процесния апартамент с ИТН *****,кл.№***** присъединен към електрическата мрежа, както и че между страните съществуват договорни отношения при общи условия за продажба на електрическа енергия. С констативен протокол на л.12 от приложеното дело е установено, че при извършена на 05.12.2017г. техническа проверка електромер с фабр. № *****, находящ се в процесния електроснабден обект, електромерът е прекъснат дистанционно. Към главния предпазител преди електромера е присъединен меден проводник със сечение 10мм, който захранва жилището на абоната; консумираната ел.енергия по този проводник не се отчита от електромера, поради което проверяващите са извършили действия по възстановяване на правилната схема.

Тъй като партидата на процесния имот в ЕВН се е водила на М. К. Б., като клиент е записан последният, а не сина му Н. М. Б., поради което констативният протокол е издаден на името на М. Б., както и корекционната фактура за корегиране сметката за ел.енергия за периода 06.09.2017-05.12.2017 г., за 90 дни и уведомителното писмо изх.№73204151/18.01.2018 г.

Протоколът е съставен в отсъствие на клиента,поради това, че не е открит и е подписан в съответствие с чл. 63 от ОУ на ЕВН ЕР и чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС от представители на ЕВН ЕР, и полицейския служител на II РУП - ***, като констатациите в него се потвърждават от приетата по делото СТЕ – заключение от08.04.2022 г./л.122от д.РС/Не се оспорват и изводите на вещото лице В. С. в изготвената по делото СТЕ, от която се установява, че е налице външно неправомерно въздействие върху електромераустановено е неправомерно присъединяване на меден проводник със сечение 10 мм към глания предпазител преди електромера; че неизмереното количесто ЕЕ е определено в съответствие с методиката на чл.48,ал.1 ПИКЕЕ и е остойностено съгл.чл.51,ал.1 ПИКЕЕ и ъобразно р.№Ц-19/01.07.2017 г. на КЕВР за определяне на цените за периода от 01.07.201730.06.2018 г.; не може да бъде определен момента на неизмерване на ЕЕ; че елекромера е бил произведен през 2016 г. със срок на валидност 6 години –до 2022 г, поради което за процесния период електромерът е бил в срок на валидност на направената му проверка през 2016 г.

По делото е приета и ССЕ, изпълнена от ВЛ Б. В. – заключение от 28.03.2022 г. неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че счетоводството на въззивника е редовно водено и стойността на допълнително начислената ЕЕ по ф-ра №1185105392/18.01.2018 г. в размер на 1220,30 лв. с вкл.ДДС е правилно начислена както и обезщетението за забава в размер на 295,57 лв. за периода 29.1.20183 15.07.2020 г.; че за периода 06.09.2017 г.-05.12.2017 г. за процесния обект няма отчетено потребление на ЕЕ, няма издадени ф-ри и извършени плащания издадени.

В договорните отношения мужду страните важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна / отговорност , каквато е регламентирана с чл.48 ПИКЕЕ.

Основният спорен въпрос по делото, а именно - за наличието на законово основание след измененията на Закона за енергетиката, които са в сила от 17.07.2012г., за крайния снабдител на електрическа енергия едностранно да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, е разрешен с Решение №111 от 17.07.2015г. на ВКС по т.д.№1650/2014г., ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика, в което е прието, че след измененията в ЗЕ, обнародвани в „Държавен вестник“, бр.54/2012г., има законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и ако са приети правила по чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката ДКЕВР приема правила за измерване на количеството електрическа енергия, които следва да регламентират и условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. В изпълнение на законовата делегация ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013г, поради което към момента на начисляване на спорното задължение е била налице регламентирана процедура в ЗЕ и ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г ./, чиято цел е да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на сметки за минал период. В Общите условия на "ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-13 от 10.05.2008 г. и Общите условия на договора за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-14 от 10.05.2008 г. обаче липсват клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на сметка, какъвто извод е направил и районният съд в обжалваното решение. Според чл. 28, ал. 1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за изминал период, а според 4 ал. 2 в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 - дневен срок уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане. В конкретния случай ЕВН ЕР не е представил доказателства, че е уведомил клиента за издадения констативен протокол и издадената корегираща фактура, тъй като по делото не е представен документ/обратна разписка, от която да е видно, че клиентът е получил издадените от ЕВН документи.

От друга страна, от съдържанието на чл. 28, ал. 2 ОУ на ЕВН не може да се направи извод, че е налице клауза, предвиждаща ред за уведомяване на клиента съобразно изискванията на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ, а просто повтаряне на предвиденото законово задължение. Т.е., енергоснабдителното дружество е извършило единствено стойностното определяне на преначислената електроенергия, но няма отношение към начина на извършване на тази корекция. В общите условия не е регламентирана процедура по установяване на неизмерена, неточно измерена ел. енергия, механизъм за извършване на корекцията и за уведомяване на потребителя. В Общите условия на електроразпределителното дружество е предвидена възможност в гл. „Отговорност за неизпълнение на клаузи и срокове в Общите условия”, в чл.54, ал.2 , при констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средствата за търговско измерване дружеството да преизчислява количеството електрическа енергия за период от датата на монтажа или последната извършена проверка на средството за търговско измерване до датата на констатирането на грешката, освен ако не може да бъде установен точният период на грешното измерване, но за не повече от 90 дни, като в чл.35, ал.2 от тези условия е предвидено само, че при извършване на контролни проверки на средствата за търговско измерване и констатиране на неизправности се съставя констативен протокол. В Общите условия обаче липсва процедура по извършване на тези проверки. При това положение следва да се приеме, че правото на ответника да коригира сметките на клиентите си не се е породило, поради което в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, опредЕ. след извършена корекция на сметката за минал период, което само на това основание прави предявеният иск следва да се отхвърли.