Решение № 60 от 12.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Пловдив, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Е. П. Димова като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300500383 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ВИВУС.БГ“ ЕООД, против решение № 3949 от 24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 8333/2022 г. на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с-в, с което се признава за установено по иска на Н. Г. Л., че в отношенията й с ответното дружество „Вивус.бг“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, че е нищожна клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 33, 77 лева от Анекс за допълнителна сума от 07.03.2020 г. към сключения между Н. Г. Л., ЕГН **********, и праводателя на „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК ***- „4 финанс“ ЕООД – гр. София, в Договор за кредит № ****/02.03.2020 г., като противоречаща на принципа на добрите нрави, неравноправна по смисъла на ЗЗП и заобикаляща материално-правните изисквания на чл.19, ал.4 от ЗПК. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, като възраженията му са за това, че ГПР по процесния договор за кредит не надвишава 50%, таксата е уговорена по искане на кредитополучателя, а уговарянето на такава клауза не е било задължително условие за сключване на договора. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по същество, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата Н. Г. Л. оспорва жалбата като неоснователна.

Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за инстанцията.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, поради 1 което съдът я намира за процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена проверка в рамките на своите правомощия настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, но недопустимо.

Страните не спорят, че са сключили допълнително споразумение – Анекс за допълнителна сума от 07.03.2020 г. към сключения между Н. Г. Л., ЕГН **********, и праводателя на „ВИВУС.БГ” ЕООД, ЕИК ***- „4 финанс“ ЕООД – гр. София Договор за кредит № ***/02.03.2020 г. , сключени по електронен път. Доколкото договорът е реален и се счита сключен с получаване на сумата по кредита, то неговото сключване се установява и от приетото пред ПРС и заключение на вещото лице М. М., както и от заключението на същото вещо лице, изготвено и прието във възивното производство, по назначените две счетоводни експертизи. От заключението, прието в производството пред ПОС се установява още, че ищцата Н. Г. Л. е погасила изцяло задълженията си към ответника по договора за кредит № ***/02.03.2020 г. и допълнителното споразумение към него от 07.03.2020 г., като му е заплатила включително и процесната такса за бързо разглеждане в размер на 33,77 лв.

Всички суми по договора за кредит и анексите към него са изплатени изцяло с платежно нареждане от 20.03.2020 г. това погасяване е настъпило преди предявяване на настоящия иск, тъй като исковата молба е постъпила в съда на 07.06.2022 г.

Предявеният в това производство иск е за обявяване нищожността на клаузата от допълнителното споразумение от дата 07.03.2020 г. към договор за потребителски кредит № ***/02.03.2020 г. за заплащане на такса за експресно разглеждане, но не е предявен и иск за връщане на така заплатената сума. Това обстоятелство поставя въпроса за наличието на правен интерес от така предявения иск, като настоящият съдебен състав приема, че такъв правен интерес не е налице.

За наличие или не на правен интерес съдът следи служебно, тъй като това е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск за нищожност на клауза от договор.

За да е налице интерес от водене на установителен иск за нищожност на договор или част от него, решението по делото следва да се отрази на правното положение на ищеца и след уважаването на иска да се постигне определен правен резултат. Обявяването на процесната клауза за нищожна с нищо няма да промени правното положение на ищцата, нито ще я защити от евентуални бъдещи претенции срещу нея, предявени от ответната страна, защото таксата за бързо разглеждане е платена. Пълната защита интереса на кредитополучател в случая се изразява във връщането на платената сума по нищожна клауза, но такъв иск не е предявен.

Ето защо съдът приема, че не е налице интерес от самостоятелното предявяване на иска за обявяване нищожността на клаузата от процесния анекс към договор за бързо разглеждане на договора, без този иск да е съединен с иска за връщане на сумата, платена по тази клауза.

Изложеното налага извода, че правото на иска не е надлежно упражнено, тъй като липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняването му, а именно наличието на правен интерес. Предявеният иск е недопустим. Постановеното решение, с което същият е разгледан по същество, е недопустимо и следва да се обезсили, а образуваното исково производство – да се прекрати.

С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата страна разноските по делото пред двете съдебни инстанции, които се констатираха на 25лв. за заплатена ДТ пред ПОС, 200 лв. за заплатен депозит за вещо лице пред ПОС и 100 лв. за 2 юрисконсултско възнаграждение пред ПРС.

Воден от горното и на основание чл. 270, ал.1, изр. първо от ГПК съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3949 от 24.11.2022 г., постановено по гр. д. № 8333/2022 г. на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с-в като ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №383/2023 г. на Окръжен съд – Пловдив, Х гр.с-в и производството по гр. д. № 8333/2022 г. на Районен съд – Пловдив, VІІІ гр. с-в.

ОСЪЖДА Н. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: ***, да заплати на „Вивус.Бг“ ЕООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 100 / сто / лв. – разноски по делото пред ПРС за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 225 /двеста двадесет и пет/ лв. - разноски по делото пред ПОС за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3