Решение № 280 от 15.12.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Разлог, 15.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240100700 по описа за 2023 година

Производството e образувано е по ИМ, депозирана от „Й.Б.”ЕАД, ЕИК*, с адрес: г.С., ж.“М..”, Б.п.С., с.6, представлявано от М.С. и Д.К.К., чрез адв. З.Ц. от САК, срещу М.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.“Б.”№11.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 320.23 лева, представляваща общ сбор на дължими суми по 8 бр. фактури, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане на сумата.

Претендират и сторените от ищеца съдебни и деловодни разноски.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника не е представен писмен отговор.

В СЗ за което е редовно призован, ищецът не изпраща представител, но е представя писмена молба, в която заявява, че ответника М.М. е изцяло погасил задълженията си по иска. Моли съда при постановяване на решението си, да вземе предвид погасяването на задълженията от ответника.

Ответникът М. - редовно призован за СЗ, не се явява, не се представлява от процесуален представител.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от становището на страните, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от приложеното ч. гр. д. №365/2023 г. по описа на Рг.РС в полза на ищеца по настоящото дело против ответника като длъжник, е издадена заповед №268 от 07.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. С цитираната заповед е разпоредено длъжникът да заплати следните суми: по Договор за мобилни услуги №620511534 от 10.09.2018 г. изм. със Заявление за смяна на №* от 28.02.2020 г., с който се предоставя мобилен №*, са начислени и се претендират следните задължения: 115,32 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси; по Договор за мобилни услуги №* от 24.11.2018 г., с който се предоставя мобилен №*, са начислени и се претендират следните задължения: 110,57 лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни такси; по Договор за лизинг от 24.11.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилно 1 устройство 2.1 D.G.S., са начислени и се претендират задължения общо от 8.49 лв., представляващи дължима незаплатени лизингова вноска, с вкл. ДДС; по Договор за лизинг от 04.05.2020 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство S.G.А10 32GB D.B., са начислени и се претендират: дължими незаплатени лизингови вноски от 8,94 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка от 2,99 лв. с вкл.

ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски от 41,89 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 14 неначислени лизингови вноски, всяка от които от 2,99 лв. с вкл. ДДС; по Договор за лизинг за базови аксесоари №* от 04.05.2020 г., с който е предоставено ползването на комплект 4 бр. аксесоари, са начислени и се претендират задължения от 35,02 лв., от които: дължими незаплатени лизингови вноски от 6,18 лв. с вкл. ДДС (три лизингови вноски, всяка от 2,06 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови вноски от 28,84 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 14 неначислени лизингови вноски, всяка от които от 2,06 лв. с вкл. ДДС, ведно със законната лихва върху всички посочените по-горе суми от датата на подаване на заявлението /12.04.2023 г./ до погасяване на дълга, а така също и 25.00 лева – заплатена държавна такса и 480.00 лева – заплатен адвокатски хонорар.

Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на 14.06.2023 г. В срока по чл.414 от ГПК, е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

С разпореждане №919 от 21.06.2023 г., съдът е указал на заявителя, че в 1-месечен срок от получаване на съобщението, може да предяви установителен иск за вземанията, предмет на заповедното производство, като с предявяване на иска следва да се довнесе дължимата държавна такса.

На 17.07.2023 г. заявителят по ч. гр. д. №365/2023 г. е депозирал ИМ в срока по чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.422, ал.1 от ГПК.

По делото са приложени следните договори: Договор за мобилни услуги №620511534 от 10.09.2018 г., съгласно който на ответника е предоставен мобилен тел.№* и мобилен телефонен апарат X.R.S232GB D.G.; Договор за мобилни услуги №* и Договор за лизинг от 24.11.2018 г., съгласно, който на ответника са предоставени мобилен тел.№* и мобилен телефонен апарат N.2.1D.G.S.; Допълнително споразумение №* от 01.06.2019 г. към договор за мобилни услуги. Съгласно допълнителното споразумение за мобилен №* влиза в сила нов абонаментен план, със стандартна месечна абонаментна такса 40.99 лв. с вкл.; Заявление за смяна на №* от 28.02.2020 г. Съгласно заявлението, мобилен №* е заменен с нов *, за който продължават да се прилагат условията в Договор за мобилни услуги №* от 10.09.2018 г.;

Допълнително споразумение №* от 04.05.2020 г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 04.05.2020 г.; Договор за лизинг за базови аксесоари №* от 04.05.2020 г.

От съдържанието на посочените по-горе договори става ясно, че страните по настоящия спор са били обвързани от договори, по силата на който мобилният оператор е поел ангажимент да предоставя конкретни мобилни /телекомуникационни/ услуги, а М.М. от своя страна се е задължила да заплаща месечна абонаментни такси.

Въпреки установеното съществуване на договорни отношения между страните, исковете се явяват неоснователни, а аргументите за това са следните:

Установява се, че след издаване на заповедта по чл.410 от ГПК, и подаване на възражение от длъжника, на 26.09.2023 г. ответникът е заплатил изцяло претендираната сума, което е видно от представената молба-становище от дружеството-ищец към 13.11.2023 г. /л.53 от делото/.

С оглед на изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК, т.е. наличието на извършено плащане след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявените искове – за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане.

С оглед направеното изявление в молба-становище от страна на дружеството-ищец, ответникът не следва да бъде осъждан да заплаща сторените деловодни разноски в 2 заповедното и в настоящето исково производство, тъй като същите са изцяло възстановени.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „Й.Б.”ЕАД, ЕИК*, против М.С.М., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.“Б.”№11, с които се иска да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 320.23 лева, представляваща общ сбор на дължими суми по 8 бр. фактури, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното плащане на сумата, като ПОГАСЕНИ чрез заплащане в хода на процеса.

Решението може да се обжалва с ВЖ пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3