Решение № 29 от 14.03.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Кюстендил, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска в присъствието на прокурора Вл. Ив. М. като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211500600626 по описа за 2021 година Производството е въззивно и е по реда на гл.ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивни жалби от подсъдимите А.. КР. СВ. и Л,. А.. ВЛ. срещу присъда № 260062/13.10.2021 г., постановена по НОХД № 707/2020 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС), с която всеки от двамата в съучастие с другия е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.131, ал.1, т. 12 вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл. 20, ал.2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание ГЛОБА 1500 лв.

С цитираната присъда всеки от подсъдимите е осъден да заплати на гражданския ищец В. АНД. УД. по 5000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, като исковете за разликата до 20 000 лв. по отношение на подс. В. и до 15 000лв. по отношение на подс. С. са отхвърлени като неоснователни.

Подсъдимите са осъдени да заплатят разноски по делото- по 464.10 лв. и ДТ върху уважения размер на гражданския иск-по 200 лв.

В жалбите си всеки от подсъдимите навежда доводи и прави искане за намаляване размера на административното наказание, поради несъобразеността му с личната им и тази на деянието степен на обществена опасност . Развити са съображения и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на гражданската част на присъдата, доколкото всеки от подсъдимите е осъден поотделно, вместо солидарно, да заплати обезщетение на гражданския ищец за извършване на престъпление в съизвършителство, както и поради осъждането им да заплатят разноските по делото по 1 равно, като подсъдимият С. е осъден неправилно да заплати разноски психиатрична експертиза на В., некасаеща обвинението на С.. за назначената

Направено е и оплакване за постановяване на присъдата при съществено процесуално нарушение, предвид липсата на мотиви за характера и степента на участие на всеки от подсъдимите в извършеното, както и за определяне на размера на наказанието.

С жалбата от подсъдимия С. е направено искане по чл. 337 ал. 1, т. 1 от НПК за намаляване размера на административното наказание; по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 334, т.2 от НПК за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция, както и за отхвърляне на гражданския иск.

С жалбата от подсъдимия В. са заявени две алтернативни искания – първото за отмяна на присъдата, с която е признат за виновен, поради постановяването й при допуснати съществени процесуални нарушения и второто- за изменение на присъдата чрез намаляване на размера на административното наказание и за отхвърляне на гражданския иск.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът е изразил становище за потвърждаване на присъдата, като правилна, тъй като е напълно обоснована, законосъобразна и в съответствие с доказателствата.

Адв. П., като защитник на подсъдимия С. е поддържал жалбата и съображенията в нея за неправилност на присъдата. Молил е за уважаване на заявените искания с жалбата.

Адв.Д., като защитник на подс. В., е поддържал въззивната жалба и е пледирал за нейната основателност и уважаване по изложените в същата съображения. Молил е за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд или за намаляване размера на наложеното наказание.

Подсъдимите са заявили съгласие с пледоарията на защитниците си.

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на въззивните жалби, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционната присъда в пределите на правомощията си по чл.314 от НПК вр. с чл.374 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваната присъда ДнРС е постановил, че ПРИЗНАВА всеки от подсъдимите АТ. КР. СВ. и Л,. АТ. ВЛ., с посочена самоличност, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.11.2018 г., около 02:40 часа в клуб „Масса“, находящ се в гр. Сандански, общ. Сандански, ул. „Поленишки път“ № 2 в съучастие като съизвършител с другия, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата на У. му е причинил лека телесна повреда разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл.

129 от НК, изразяващо се в СЧУПВАНЕ на носните кости, без разместване на фрагментите, МНОЖЕСТВО КРЪВОНАСЯДАНИЯ по клепачите на лявото око и в лявата скулна /ябълчна/ област, както и ОТОК на меките тъкани и ОХЛУЗВАНЕ в областта на носа, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е причинена по хулигански подбуди (на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение към установените правила, заобикалящи добрите нрави в обществото) престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК, всеки от подсъдимите е освободил от наказателна отговорност 2 и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1500 лв.

С присъдата всеки от подсъдимите, поотделно, е осъден да заплати на У., с посочена самоличност, сумата от по 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане, като иска за разликата до 20 000 лв., предявен по отношение на В. и за разликата до 15 000 лв., предявен по отношение на подс.С., са отхвърлени като неоснователни.

С Присъдата всеки от подсъдимите е осъден да заплати направените по делото разноски в общ размер на по 464,10 лв. по сметка на ОД на МВР – Благоевград, както и да заплати в полза на държавата сумата в размер на по 200 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства два броя DVR, като е постановил след влизането е в сила, първият диск с рентгенова снимка да бъде върнат на У., а вторият диск - да бъде унищожен.

Присъдата е постановена от районния съд след разглеждане на делото по реда на гл.27 от НПК, чл.371, т.2 от НПК, озаглавена „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“ . Правилно е приел, че са налице условията за разглеждане на делото в хипотезата по чл.371, т.2 от НПК, които са :признание от подсъдимите на фактите, изложени в обстоятелствената част на обв.акт; съгласие на подсъдимите да не се събират доказателства за тези факти и обоснованост на самопризнанието от събраните на досъд.п-во по предвидения в НПК ред доказателства. И трите предпоставки са налице, поради което правилно, с определение по чл.372, ал.4 вр. с чл.371, т.2 от НПК, ДнРС е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Правилно ДнРС е приел за установени изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически обстоятелства, които подсъдимите признали. КнОС счита, че не следва да ги преповтаря, но доколкото е инстанция по фактите (които при производство по ред на чл.372, ал.4 вр. с чл.371, т.2 от НПК не може да се различават от изложените в обвинителния акт) счита, че следва да маркира следното относно установените и признати от подсъдимите фактически обстоятелства:

На 11.11.2018г., около 00,15 часа, свидетелят У.. отишъл в дискотека «МАССА», находяща в комплекс «Медите» в с.Поленица, общ.

Сандански. Около 02,30 часа тръгнал до тоалетната на дискотеката. Преди врата на тоалетната свидетеля У. забелязал подсъдимите С. и В., които не познавал. Те били видимо в нетрезво състояние и се заяждали с всеки, който преминава покрай тях. Подсъдимите също видели свидетеля У. и решили без причина да му причинят телесни увреждания, като по този начин да демонстрират безнаказаност и пренебрежение към установените правила, както и заобикалящи добрите нрави в обществото. Около 02,40 часа, когато свидетелят У. минавал покрай двамата подсъдими, без да казва нищо и без да гледа никой, подсъдимият С. му казал „Ей боклук, ще те разбием“. Свидетелят У. се обърнал и го погледнал. В този момент подсъдимият В.

3 замахнал с дясната си ръка и му нанесъл удар в областта на главата, а подсъдимият С. му нанесъл 3 последователни удара в областта на главата. Свидетелят У. искал по-бързо да влезе в тоалетната и да прекрати това агресивно поведение спрямо него, но подсъдимият С. го избутал и притиснал до стената, до тоалетната, а подсъдимият В. му нанесъл неколкократно удари с двете си ръце в областта на главата и тялото му. Св.У. през цялото време се опитвал да се предпази с двете си ръце и ги молел да спрат да го удрят. Свидетелят Димов казал на двамата подсъдими „Оставете го, не се занимавайте с глупости“, но подсъдимите не реагирали на отправените думи и били твърдо решили да нанесат още телесни увреждания на У.. Подсъдимият С. хванал с едната си ръка якето на У., а с другата го хванал в областта на шията и започнал да го издърпва в посока на тоалетните. През това време подсъдимият В. вървял след тях и нанасял на св.У. удари в областта на главата, докато не го вкарали в тоалетната. През цялото време двамата отправяли думите „Ще ти ебем майката, ще те пребием“.

От нанесените удари, от двете ноздри на У. потекла кръв. Подсъдимите го оставили в тоалетната и излезли отвън. След множеството получени удари, У. останал за малко време в тоалетната да се съвземе. При него отишъл свидетеля Тилев - охрана на дискотеката, който го извел и двамата се насочили към изхода на заведението.

Пред дискотеката били и подсъдимите, които пред стоящите отвън хора отново посегнали към свидетеля У., да му нанесат допълнително телесни увреждания, но Тилев им попречил. Тилев качил свидетеля У. в едно такси, което го закарало в дома му.

От нанесените удари пострадалия У. изпитвал силни болки в главата и тялото.

Сутринта заедно с неговата майка посетили Спешния Център, а впоследствие се снабдил с медицинско свидетелство относно нанесените му телесни увреждания и подал жалба по случая.

Според изготвената съдебномедицинска експертиза, на свидетеля У. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в следните увреждания: СЧУПВАНЕ на носните кости, без разместване на фрагментите. МНОЖЕСТВО КРЪВОНАСЯДАНИЯ в лицевата област на главата - по клепачите на ляво око и в лявата скулна /ябълчна/ област, оток на меките тъкани и охлузване в областта на носа, които в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА.

КнОС не констатира спор по делото относно гореизложените фактически обстоятелства.

Самопризнанието на подсъдимите относно тези факти изцяло се потвърждават от надлежно събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, в т.ч.:

- гласни доказателствени средства, каквито са показанията на свидетелите У. , Н.А.Т.

, К. К.М., В.Е.Е. , Н.А.К., К.О.Д., К.Д.К. , А.Н.Т., Х.Р.М. , Л.Г.С.;

-писмени доказателства-Фиш за спешна медицинска помощ, Лист за преглед на У. от 11.12.2018 г. Медицинско направление и Искане за ренгенологично изследване, изд. на 11.12.2018 г., Медицинско свидетелство от 12.12. 2018 г., Протокол за доброволно предаване 4 на диск с рентгенова снимка, автобиография на подсъдимите и справки за съдимост -веществени доказателствени средства-ДВД с видеозапис от местопрестъплението и рография.

-ЕКСПЕРТИЗИ-видеотехническа експертиза, комплексна съдебно психиатрична и психологическа експертиза и съдебномедицинска експертиза

При правилно и безспорно установени факти, и законът е приложен правилно.

КнОС изцяло споделя, като законосъобразни и обосновани, правните изводи на ДнРС за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимите по чл. 131, ал. 1, т.

12, във вр. с чл. 130, ал. 1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Така приема КнОС, защото подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението чрез действия, изразили се в нанасяне на удари с ръце в главата на пострадалия, в резултат на което са му причинили съставомерния противоправен резултат – лека телесна повреда, изразяваща се в